Без прецедент

1. Човек не е висок колкото кон и даже не колкото жираф. При мъжете имаме средна височина 1.80 м, като идеалната пропорция за избягване на неврозата е 1.10 м устрем и 70 см чувства. При жените, при ср. височина 1.70 м, мечтата ни е да постигнем 1.10 м чувства и 60 см устрем

2. Неубедителността на собственото ти минало (доста благополучно до момента, мисля) те натиска да реминисцираш нежелателните промени в ежедневието ти в качеството на мини-трагедии. Вирусът не е само левичар (изравнява правата на бедните и богатите), но и ключар (изравнява задълженията всички да си стоят вкъщи)

3. Усещането че те носи, люлее или парализира може да означава много неща, но преди всичко ти намеква, че трябва да смениш метода. Етимологията на “метод” е “гонен от хайка кучета” и второ значение “страх”. Идеята да си смениш страха (метода) с по-достоен и структуриран, зад пределите на аморфната екзистенция (пак с екзистенциален естествено, други не държим) е доста елегантна. Елегантността идва от това, че получаваш един истински, дизайнерски Дарт Вейдър, а не онази размита клоунада, призвана да ти разнообразява работния ден с безвкусни шеги

4. И не забравяме: провалът на политиките не води непременно до естетическа депресия. Карантината на избягалите от Флоренция дървени философи (“саванът няма джобове”) е също 14 дни, според Бокачо

* на картината: Бокачо - свири им на китара и нещо ги омайва

Разсъждение за метода

0. Временно бях спрял да се занимавам с личните си розенкранцове и гилдънстърнове, но ето че внимателно започвам отново
1. Някакви в подлеза се стреляха преди време. Всъщност, един собственик на магазин стрелял по друг собственик на магазин, защото кучето на втория се било изпикало пред магазина на първия. Вербалният дискурс е отстъпил на огнестрелния

2. Досущ двете нива в схемата на Лотман - на горното, ограниченията в поведението налагани от културата се поддържат от чувства на срам и вина, на долното (в подлеза) - започват да ни управляват страхът и принудата. С други думи, морал vs юрисдикция. Кога и защо се осъществява този преход, Лотман обяснява малко мъгливо, но си го знам и сам

3. И докоснал вселенската релевантност, тъкмо четях книга по етика и какво да видя: в ранния елинизъм (Сократ, etc.), се приема за невъзможно човек, който знае що е добро, да реши да върши зло. Нямало как някой искрено да твърди, че нещо е добро и едновременно да пречи на доброто. Следователно, злото може да е само едно погрешно съждение за доброто и толкоз. Злото е хтонично, т.е. земно, телесно, първично, близко до първоначалния хаос. Злото е външно слаба позиция, но вътрешно съдържа в себе си силни страсти и жестока разрушителност ("безсилието на мощта" на Киркегор, "Страх и трепет")

4. Значи, Собственик 1 е бил овладян от една хтонична злост и погрешно е отсъдил, че стреляйки в корема на Собственик 2, прави добро. Честа грешка при ранните елинисти, бих казал. Особено при тези, дислоцирани в подлеза

* сн.: Дания, замъкът Елсинор. Ранна пролет, затова и малко мрачно излезе
** Оригиналното заглавие на това есе е: "Разсъждение относно метода за правилното ръководене на разума и търсене на истината в науките"