2. Знам, във всеки храм, пък бил той и на изкуството е редно да има весталки (можеше наистина и без мъж, но трендът!) и приятно удивен започвам да се събличам. Припомням си трети курс - винаги говорим за триадата "дезинфекция - дезинсекция - дератизация". Знам как е - весталките ще ме намажат с благовонен дезинфектант, весталът ще ми сложи дрехите в автоклава, а за плъховете - очевидно тримата ще ме напръскат с мишемор
3. Обезчистен по този начин, (и гол!) ще напусна нартекса и ще мина в залата (кораба), за да разгледам експозицията. Срещата с изкуството (както и с пациента) поне от Фуко насам, винаги е силно еротизирана, no way
4. Това, което ме уби обаче, е че поискаха и да си премеря температурата. Човешко е, случва се с всеки - след като си издържал ред унизителни събития в името на сравнително висока цел, изведнъж се случва нещо мъничко, което ти прелива чашата и безапелативно ти се приисква или да умреш веднага или, в моя случай - да се отдалечиш от мястото на травмата изключително бързо
5. Не е сложно, това е срамът от себе си, че си станал участник в нещо срамно. Освен това - първо - всяка сутрин ми я мерят и второ - ще си я вдигам и свалям когато на мен ми е кеф, рискове поемам всякакви
*рис.: "Кораб"