Показват се публикациите с етикет проблемът с духовитостта на умрелите. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет проблемът с духовитостта на умрелите. Показване на всички публикации

вторник, 16 юли 2013 г.

Фрашментуш де юлио /псевдопорт./

1. Като си мислех за умрелите и разбрах. Проблемът при умрелия е, че е загубил чувството си за хумор - не може да отвърне със смешка, когато някой го закача. Дори да му създадат идеален контекст, например: увият му тялото в мехурчест найлон и започнат да пукат балончетата, той не може да отговори с нещо духовито или поне да подхвърли някаква просташка шега. Ето това е най-тъжното при умрелия - духът е избягал, отнасяйки със себе си всяка духовитост. И дъх няма. При лудия е съвсем различно.
2. Ървин Ялом, перфектен, както обикновено:
Смисълът на живота? Смисълът на моя живот. Всяка книга, стояща на мамината етажерка, съдържа дълбокомислени отговори на този въпрос. "Ние всички сме същества, търсещи смисъла на живота - пишех аз - които са тревожни, защото са ги захвърлили в една безмислена вселена." За да избегнем нихилизма, ние трябва да си поставим двойна задача. Първо - да изобретим проект за смисъла на живота, достатъчно убедителен за да поддържа живота. Следващата стъпка е - да забравим за факта на изобретяването. Да убедим самите себе си, че просто сме открили смисъл на живота, тоест, смисълът има независим произход.
/Momma and the Meaning of Life - Мамчето и смисълът на живота, 1999/
3. Чехов, Вишнева градина
- Не трябва да се самозаблуждаваме, трябва поне веднъж в живота си да погледнем истината право в очите.
- Каква истина? Вие виждате къде е истина или лъжа, а аз сякаш съм си загубила зрението - нищо не виждам. Вие смело решавате всички важни въпроси, но кажете драги, не е ли това, защото сте млад? Защото не сте успели да изстрадате нито един свой въпрос?

* на сн.: червени и жълти сливки