Показват се публикациите с етикет Джанго. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Джанго. Показване на всички публикации

събота, 26 януари 2013 г.

Джанго - таралянго


1. Гледах последният на Тарантино - Обезвериженият Джанго. Наистина, държи те до края, но след това имаш странното усещане, че са ти напълнили главата с памук и мозъкът ти генерира мисли, но са някак приглушени, заради изолацията.
2. Ди Каприо бил направил блестяща роля? Ама тя не е нова, folks - с външността си на красиво момиче да възбужда латентния хомосексуализъм на дамите от нула до сто. Това не е малко, но не е всичко.
3. И както си мислех, разбрах какво не ми достига. Пичът се е отказал да пише диалози. Действието е толкова много, че не остава време за думите. Очевидно жанрът го изисква - екшън си е. А аз си искам безумните диалози от  "Пълп фикшън".
Ето,  Кристофър Уокън посещава семейството на загиналия си във Виетнам другар:
"Той знаеше, че ако тия с дръпнатите очи намерят часовника у него, ще му го конфискуват. Но баща ти считаше, че този часовник ти принадлежи. И той не искаше, тези твари да пипат с мръсните си лапи, нещо, което принадлежи на сина му. Затова, той намери сигурно място, където да го скрие - в задника си. Пет дълги години той го носеше там. Но после умря от дизентерия. А часовникът предаде на мен. И аз крих това ъгловато парче метал в своя задник още две години. И сега, след седем години, аз се върнах вкъщи при семейството си. И сега, млади човече, предавам този часовник на теб."
4. Ако ми се гледат такива филми, /сполучливо наречени "revenge porn"/, но с любимите ми налудни разговори, минавам на Коените братя. Извън това, паркирам на Джармуш. Да не ми е зле?

на сн.:  Кристофър Уокън предава заветния часовник. На Борко Колев благодаря за корекцията.

сряда, 22 юни 2011 г.

Розенберг трио

1. Гледахме Розенберг трио. Холандски цигани, изпълняващи само Джанго. Две китари и контрабас. В края на първия час ни стана еднообразно и си тръгнахме. Интересно, доста виртуозни са, но омръзват. Този стил на свирене и импровизиране /"мануше"/, който никой вече не смее да нарича джаз, някак си не оставя място за мисълта - всяка празнинка е запълнена с нотички и това, в крайна сметка ти писва.
2. На другия край стои късният Майлс, който ти пуска два тона в 10 минутна пиеса, но моментът и интервалите са така изчислени, че ти разбираш - това е, няма нужда от повече. Даже си казваш: баси, това са единствените два тона, които са възможни в тази пиеса. И той изсвири точно тях! Гений.
3. Но пък е отстранен, хладен, перфекционист. Циганите са топлички и са като калинки, не спират, грешат, повтарят се. Смешното беше, че повечето пиеси ги завършваха по един и същ начин. Симпатяги са. Спонтаняги са също така.
4. Концертът беше в София лайв клъб - конюшня с маси и любителски оформен интериор. Две коли - пет кинта и музиката да свири. 
5. Публиката беше интересна. Имаше няколко самотни, горди, привлекателни жени. Пред мен имаше една симпатична скубла с приятеля си. "Р"-то и беше френско. Живичка една такава, потанцувваше постоянно. Зад мен се бяха разположили някакви въртокъщници, които не спираха да си говорят. Имаше и пич с безумен, огромен бял каскет.
6. Видях само един циганин, но снажен, с дълга побеляла кичара, напомняше микс от Гойко Митич и Джоко Росич. Може пък да е бил той.

* на снимката: Созопол