Показват се публикациите с етикет Фурманов. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Фурманов. Показване на всички публикации

сряда, 22 януари 2014 г.

Чапай, Петка и празнотата

1. Колко интересно нещо са идеологемите - от една страна са толкова сериозни, че ако ги докоснеш по неподходящ начин и в неподходящо общество /а в друго май не съм живял/ могат да те осакатят, а от друга страна - като копнеш под тях и такъв кикот и идиотия те заливат, че се опикаваш. Ето например, за Чапаев.
Дмитрий Фурманов - авторът на биографичния роман, /1923-та, по който братя Василиеви правят филма/ е бил политкомисар в отряда на Чапаев от 25 март до 30 юни 1919-та. 
2. Според автора, двамата са си били страхотни приятелчета. И как само са се намерили: Чапаев - енергичен, прост, интуитивен, нерефлексивен, безразсъден. Фурманов - интелигент, в метапозиция, постоянно структурира Чапайката, умилява му се и го взима на ташак.
3. В действителност - всички истории на Фурманов за първа дружба и скъпа мъжка сълза, са пълна измислица. Политкомисарят е написал /преди романа/ огромно количество доноси срещу Чапаев. В тях, той се ужасява от патологичната крадливост на командира си. Става ясно, че цялото свободно от борба с капитала време, лирическият герой посвещавал на грабежите. Между нас казано, другият конен революционер-легенда - Будьонний, също е прибирал всичко ценно, на което попаднел прогресивният му поглед. Ениуей, Фурманов си траел и не доносничел, докато Чапа не прекалил - почнал да пипа жена му - Анна Стешенко.
4. Тази Анна /която някои считат за прототип на Анка-картечарката, а други отричат/, е била градска цуца, влачела се с чапаевската дивизия и била организирала "Окопен театър" - показвали на войниците възбуждащи революционни пиеси, в които основно играела тя. Чапаев, който бил пълен неудачник с жените, много я харесал, а и тя му пускала някои сигнали, болезнено отекващи в черепа на Фурманов.
5. И тогава Фурманов прописал. Освен доносите в ЧК, той пишел и тъжни послания в Пушкински стил до Чапа: "От такова нищожество не може да се ревнува и аз разбира се, не ревнувам. А тя наистина е възмутена от  наглостта Ви и струва ми се, достатъчно ярко Ви е изразила презрението си..." Василий Иванич не разбирал такъв поетичен изказ и за всеки случай отговарял: "Тъп коняр!"
После дошла Комисия отгоре и разпоредила Фурманов и жена му да се разкарат в друг район на Русия, далече от сваляча Чапаев.
6. Василий Иванич много се разочаровал и се заканил да си върне мацката, но вече нямало за кога - бил убит на 5 септември 1919 при загадъчни обстоятелства. Ето такива са свидните жертви на революцията.

Фурманов и жена му Анна.                               

















Чапаев /с превръзката/, вляво - Фурманов,
долу вляво - Петка