вторник, 29 май 2012 г.

Абитуриентите и теорията на хаоса


1. Колкото по-тежък става животът - толкова по-карнавални ще са абитуриентските тържества. Колкото повече дрипави бездомници, толкова повече супер-мега-хипер тоалети и аксесоари на завършващите гимназион момиченца. Няма как, това е необходимо за равновесието.
2. В безредието на една разпадаща се система и при такива гигантски стойности на ентропията, всяка бизарна абитуриентска рокля е атрактор, който поглъща хаоса и произвежда ред. Така че, абитуриентите помагат за намаляване на ентропията. Може да се твърди, че всяка година, в края на май, подредеността в обществото леко се повишава и за това трябва да благодарим на абитата.
3. Наблюдавам как се събират пред кварталната Била и усещам, че тази година има по-малко чалга /в смисъл на музикален стил/. Само едни бяха поканили цигански оркестър, но той свиреше фюжън - хем прилича на чалга, хем не е. Баси майсторите бяха!
4. Е, аз не знам какво се случва в даскалата и на самите балове, разбира се. И понеже се придържам към идеята, че паднало дърво в гората, ако никой не го е видял, не е падало изобщо, аз съм обнадежден. Колкото по-малко знам, толкова по-обнадежден съм, дааа.

* на сн.: различни социални стълби - по стръмни, по-полегати

събота, 26 май 2012 г.

Непознати във влака


1. Във влака в Иск. пролом, докато оглеждах дискретно едно момиче в блузка тип "ожени се за мен", някакъв човек с бяла риза и фалшив златен часовник ме заговори. Свикнал съм откачалките да ме надушват веднага и да искат да си общуваме, но този не беше такъв. Не беше и пиян. Сподели ми, че който е сгрешил, ще трябва да си изстрада грешките докрай. Какви ли мисли му бушуваха в главата? Не бях в настроение за романтични познанства и само се усмихнах неопределено. Беше навит да продължим. Каза, че вероятно съм журналист, затова нека им предам думите му. 
2. Предполагам, че видя камерата на рамото ми и това възбуди фантазиите му. Роси каза, че с този Плутон в първи дом, няма начин да не ме заговарят. Аз не ги разбирам тези премиси, моите обяснения са по-простовати.
3. Взрях се внимателно в лицето му. Имаше синина около дясното око, значи не беше съвсем праведен и той. Очевидно беше в процес на изстрадване на грешките си.

*на сн.: Иск. пролом

петък, 25 май 2012 г.

Никълъс Коуп снима архитектура

Никълъс Коуп /Nicholas Alan Cope/, САЩ, сега работи в рекламата. Тук предлага интересни идеи за снимане на архитектура.
сайт: http://www.cope1.com/

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

вторник, 22 май 2012 г.

Фрагментоиди от май

1. Все пак, колко вреда нанесе Бийтълз на попмузиката. Ако ги нямаше тези момчета с тяхното постоянно добро настроение, много от ранните стилови лигочи като ду-уоп, сърф-рок, плажен рок /Бийч бойс/, скифъл /първата група на Ленън/, бръмбийт или мърсибийт щяха отдавна да са отишли в ада, където им е мястото. Вместо това, напудрените дечковци се появиха с пелените си на сцената и започнаха да задържат, да задържат. И да се правят на възрастни пред припадничавите 11 годишни английски момиченца. Лошо Седларов, лошо.
2. Фоново ми тече някакво тъпо тв предаване и изведнъж улавям неистово готин диалог. Водещата пита малко дете: 
- Ти имаш ли си мечта?
- Ама откъде да знам бе, не знам! - казва детето.
- Не знаеш... - замечтано повтаря водещата.
3. Колко интересно е подреден животът в Истанбул. Купуваш си нещо адски изгодно и само след две минути, си даваш парите за нещо друго, доста неизгодно. При това - със закачка и с усмивка. Деликатно равновесие, а?
4. Из интервю с Александър Томов, писател, 2012 г.: "Истински скандален обаче е новият ми роман „Иешуа”, който е под печат. Той е исторически бестселър. Много дълго време ме занимава темата за възкръсването на сина Божи. В моя роман, който е една хипотеза и художествена измислица, Юда е представител на партията на зилотите, която е много известна на времето в Юдея. Тя е една политическа партия, която мечтае за избухване на въстание срещу римското робство. Фактически тя, посредством Юда, манипулира Иешуа. Това е един роман за силата на вярата". Баси, струва ми се, че това са грандиозни глупости. Или грандомански.

* на сн.: спонтанен уличен абстракт

понеделник, 21 май 2012 г.

Магрите, какви ги говориш?


1. Това вляво е картината "Ваканцията на Хегел" на Магрит. Колко харесвам Магрииит! Много!  Изглежда някаква Сузи го е изкарала от нерви, иначе защо би написал това:
Драга г-це Сузи,
Последната ми картина започна с въпроса: как да изобразя чаша вода така, че да не бъде безлична? Но и така, че да не бъде прекалено странна, случайна или незначителна. С една дума, така, че спокойно да можеш да си кажеш: гениално! /да оставим лъжливата скромност/. 
2. Започнах да рисувам чаши една след друга и всеки път ги щриховах напречно. След стотната или стоипетдесетата рисунка, щрихът стана по-широк и накрая прие формата на чадър. В началото чадърът беше вътре в чашата, но после се оказа под нея. Така че, намерих решението на въпроса как чаша вода да бъде изобразена гениално.
3. Малко след това, аз се досетих, че този предмет би могъл силно да заинтригува Хегел /той също е гений/, защото съединява в себе си два противоположни стремежа: не иска вода /отблъсква я/ и иска вода /поддържа я/. Мисля, че това би му харесало или би му се сторило забавно /например по време на ваканция/. Затова нарекох картината "Ваканцията на Хегел".
Искрено Ваш
Рене Магрит
4. И явно за да довърши малката любопитка, слага постскриптум:
P.S. Замислил съм и картина, чийто сюжет е стол. Засега имам само един вариант.

От: Bernard Noel, Magritte, 1977

петък, 18 май 2012 г.

Пътуване във времето - теории


1. Кошмарът на фантастите - при пътуване в миналото правиш минимален гаф и като се върнеш, нищо вече не е същото /Бредбъри, разказът със стъпканата пеперуда/.
2. Още по-готин е "Парадоксът на убития дядо"/Тhe grandfather paradox/". Ако си представиш, че връщайки се във времето, срещнеш дядо си и го убиеш /в момент преди да е срещнал баба ти/, един от родителите ти няма да се роди, следователно и самият ти няма как да се родиш, следователно няма да осъществиш това пътуване и следователно няма да убиеш дядо си. Епично, а?
3. Как се разрешава този парадокс? По много начини, научните хипотези са 3-4, а тези на sci fi авторите /паралелни вселени и всякаква подобна плява/ - десетина.
4. Като ги четох, открих няколко много красиви. Според Дейвид Дойч /физик/- съществува несъответствие между миналото, което пътешественика във времето помни и миналото, което е преживял в действителност. Следствие: можеш да помниш, че си убил дедко, а всъщност - да не си го извършвал.
5. Или пък теорията на MTI /Маss. Tech. Institute/ - при опит да убиеш дедуна си, започват с максимална честота да ти се случват малковероятни събития, правещи самото убийство невъзможно. Например, пистолета ти пада на земята и се поврежда или засича, в окото ти влиза мушичка или прах и не можеш да се прицелиш и др. подобни. 
6. "Принципът на самосъгласуваност" на Новиков /Novikov self-consistency principle/, с прости думи - при пътуване в миналото, вероятността за събитие, променящо вече случилото се с пътешественика клони към нула. Ситуацията вече е обиграна в мита за Касандра. Тя обещава на Аполон, че ще отговори на любовта му и е наградена с прорицателски дар. Обаче, го поизлъгва и той прави така, че никой да не и вярва. Става кофти, защото тя предсказва точно нещата /напр. падането на Троя/, но никой не я взима насериозно и лошотиите се случват.
7. Има една още по-лудешка - теория на дървесната корона. Не мога да я обясня, но примерът е следния: пътешественик насочва пистолет към дядо си. За това събитие се създава "времево дърво", в което ще има "времеви клонки" за всички възможни събития, напр. - дядото е убит, дядото е ранен, дядото не е улучен, дядото убива внука си и каквото там се сетим още. Това малко напомня за паралелни вселени, апропо.

* сн.: Time traveller by xetobyte

четвъртък, 17 май 2012 г.

Робинзон и носталгията му


1. През 1705, морякът Алекзандър Селкирк, плавайки по Южните морета,  вдига як скандал на капитана си, като му заявява, че не може повече да се намира на разпаднатия му кораб и да гледа мрачната му физиономия. Той разбираш ли,  желаел да бъде оставен на най-близкия необитаем остров и да се приключи с тези простотии.
2. Това е човекът, когото Дефо описва по-късно под името Робинзон Крузо. Капитанът с удоволствие разкарва неприятния моряк, оставяйки го на остров Мас-а-Тиера - на 640 км от Чили. Дава му храна, вода, тютюн и барут, в недостатъчно за висок жизнен стандарт количество. И по-конкретно - провизиите ще стигнат за три дни. Вече на брега, Селкирк размисля и срамежливо промълвява, че май не иска да остане, но капитанът е непреклонен: "Аа, не пич! Оставаш". И бързо отплавва.
3. Проторобинзонът се надява, че скоро ще го спасят - тук често се отбивали кораби да си попълват запасите, но не. Взимат го чак след четири години, през 1709.
4. Селкирк, умирайки от скука на острова, обучава дивите кози и котките да танцуват на задни лапи и според собствените му признания, през романтичните лунни нощи танцувал с тях и пеел всички песни, които му дойдели наум. /NB - котките са останали тук от други кораби/.
На тази гравюра от 1774, Селкирк показва на моряците, дошли да го спасят, уменията си на дресьор с малките си приятели.
5. Връща се в Англия, но скоро му писва да разказва по кръчмите патилата си и отново тръгва по корабите. Умира на 47 от жълта треска някъде из Южните морета.
6. Само мога да предполагам, колко го е мъчела носталгията по Необитаемия остров.

вторник, 15 май 2012 г.

Истанбул - гледки

За три дни и с цената на тотален отказ от официалните туристически маршрути, успях да видя малко "нормални" градски гледки и усещания. Разбира се, имам много пропуски, например, от автобуса си харесах страхотен квартал с изоставени стари къщи, после пък ме привлече арменско гробище, ама къде ти - времето не стига. Само случайно и при добър късмет.

1. Главната порта на двореца Долмабахче. Не обичам дворци, но това тук ме разби.


 2. Босфора

3. Улица с отруден минувач


4. Улица


5. Турскосин трамвай

  6. Улица, 5 следобед, дълги сенки


7. Стара къща крепяща се от византийска крепостна стена и друга стара къща


8. Истанбулската гара, из която лениво се мотая през 2012 е същата, по която се разхожда Агата Кристи през 1934, за да напише "Убийство в Ориент експрес"


9. Любимата ми кула Галата /Юстиниан, 528 г./


10. Тук със златни делфинчета и страшна златна ламя, можеш да се моткаш из залива 


11. Тук получих абсолютно ясно усещане за Шехерезада. Даже се ужасих малко.


12. Сандък с килимчета за молитва.

13. Нощна джамия 



14. Египетския пазар или още Пазарът на подправките. Както си му е редът, там освен  подправки продават и злато и скъпоценни камъни


15. Тайната ми мечта - римската цистерна - резервоар за вода снабдяващ двореца и града 
/Юстиниан, 532г./. Стандартна снимка с колоните и сомчетата на преден план. Хвърляш им малко хляб и те идват да ти се покажат. Вътре - хладно, влажно, капе вода от тавана, кънтят гласове. Страхотия


16. Ресторант с хубава украса на фасадата 

17. Необикновеният аромат на турски чай докосва чувствителните ми ноздри 

понеделник, 14 май 2012 г.

Истанбул - хора


1. Ортодоксална хубавица

2. Сред минувачите - дервиш в лек беж

 3. Две важни гаджета ги снимат

4. Пресичат на зебра

 5. Чирак вдясно извършва бърза услуга

 6. Ортодоксална майка и скептичната и дъщеря

7. Малък Мук наблюдава живота

8. Известна загриженост в погледа

9. Real man и безгрижен турист

10. Жена с трудна съдба и детето и

11. Красиво момиче - ортодоксче, с по-свободен дрескод

12. Красиво момиче - ортодоксче

13. Красиво момиче

14. Чака приятелка, ще вземат трамвай и ще ходят някъде

15. Приятелката дойде

16. Турски баща с дете-турче. Жената отзад няма общо с тях

17. С цигари, бързат

 18. На среща, пременена с празнична блузка с пеперуди. Момчето нещо закъснява

19. Ортодоксална пънкарка. Аз разбирам, че е развълнувана, но дано не я види стара майка с цигарата и кафето, че ужас!