Показват се публикациите с етикет глад. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет глад. Показване на всички публикации

събота, 19 януари 2013 г.

История с Хамсун


1. Като гимназисти, с приятеля ми И., случайно напипахме пълното издание на Кнут Хамсун на български - 12 тома, датирани хиляда деветстотин двайсет и някоя година. Зарадвахме се много - той клетникът забранен след 1944, защото се бил кефел на фашистите като окупирали Норвегия и т.н.
2. При тези обстоятелства, за нас беше очевидно, че трябва да намерим пари, да си го купим, да го прочетем и да видим какви забранени ги е писал.
3. Книгите бяха в лошо състояние, с меки корици, вързани с канап. Това беше в онази антикварна книжарница на Витошка - тесен коридор между две сгради и в дъното къщичка - самата книжарничка. 
4. Малко ни беше шубе поради две причини, романтична: подозирахме, че някой от Службите следи кой ще си купи точно този автор и след това ще шибат нас и родителите ни и по-малко романтична:  страхувах се да се появявам там, защото година-две преди това с един друг приятел - С., си купихме оттам без да ни видят "Симба" на Петър Бобев и книжарят /възрастен, сръдлив човек/, би могъл да ме разпознае.
5. И. пръв намери 20 кинта /приблизително/ и си ги взе, с обещанието, че ще дава да ги чета. Започна ги и каза, че това е нещо ужасно, такова мрачно-прелестно нещо не бил чел. И откъде да е чел, нали тогава пускахме сълза на лимоновите резанки /именно "резанки" пишеше на кутията/ на Селинджър, Фитцджералд, "To kill the mockingbird", "Нагоре по стълбата, която..."/ etc.
6. Дойде ми редът и започнах с "Глад". Веднага усетих, че това е правилния човек. Ужас, не е за разказване. Безжалостен. Великолепен.
7. А скоро си говорихме с Н., как току що се е опитал да прочете отново "Златният храм" на Голдмън и спрял навреме, за да не се изповръща. А "Глад" си се чете и сега, оо, чете се отлично!

* на сн.: Кнут Хамсун /1859 - 1952/