Показват се публикациите с етикет стационарен бандит. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет стационарен бандит. Показване на всички публикации

петък, 5 април 2013 г.

Държавата като стационарен бандит


1. Според Мансър Олсън /1932 - 1998 - американски икономист/ и концепцията му за "Държавата като стационарен бандит" /stationary bandit/, държавата е вид банда, която властва над даден народ, живеещ на определена територия. Бандата е открила, че не може повече да разширява владенията си /пречат и съседните банди/, затова започва да експлоатира собствения си народ. Скоро става ясно, че ако го прави грубо, хората ще измрат или ще се разбунтуват. Експериментално се определя някаква разумна степен на експлоатация, при която бандата отнема само част от принадената стойност, оставяйки на народа достатъчно средства за възпроизводство.
2. Когато бандитският лидер стане достатъчно могъщ, за да контролира и пази територията си, той получава стимул да уседне и да стане автократор -  единствен доставчик на публични блага за населението. След като местните криминални авторитети, преминат от бандитски контрол над регионите към квазиформален, те стават кметове и регионални управители на различни нива. Капо-ди-тути-капи, /главният бандит/ на дадена административна единица, за да е ефективен, въвежда принципа "всичко на едно гише" /"one window principle"/ - т.е. бизнесмените, освен формалните плащания, дават подкупи централизирано - само на един бандит. Много по-лошо е, когато рекетьорите се нареждат на опашка, правейки бизнеса нерентабилен.
3. Неефективността на централната власт се състои в това, че за разлика от главния регионален бандит, тя не може да защити гражданите си, от които събира данъци и с които дели рентата, получена от другите бандити. Ефективният стационарен бандит, според Олсън - забранява убийство или осакатяване на поданиците си, тъй като те са източникът му на доходи. Той забранява и кражбите - на всеки, освен на себе си. 
4. Олсън даже се опитва да изчисли математически, размера на данъка, който се полага на стационарния бандит - не може да е твърде нисък, но не трябва и да е твърде висок. Властта е в постоянно търсене на разходно-приходен баланс. При това, тя поддържа минимално възможното ниво на бедност - управляващият клан не бива да позволява на хората да забогатеят. Бедността дава възможност на стационарния бандит да стимулира гласуването при избори с покупка на гласове, обещания, повишаване на социалните помощи и пенсиите и т.н. Богатият не се нуждае от такива помощи и затова има риск, той да не потвърди легитимността на бандита, самообявил се за бос на босовете.
5. Държавата в такава система е заинтересована хората да са бедни и да цари хаос, за да може да демонстрира способността си да "преодолее хаоса", "да създаде стабилност" в безпорядъка, който сама генерира. Тя не създава независими институции, работещи на конституционен принцип, защото извън корупцията, стационарният бандит не може да просъществува. Разбира се, стационарният бандит не се нуждае от демокрация и обратна връзка. Всичко, което го интересува, е колко пари са нужни за да се откупи от бедните, заставяйки ги да гласуват за него. Политиката спира да е обмен на обществени блага срещу данъци и започва да напомня грабеж.

* на сн.: пребоядисан лежащ полицай