понеделник, 20 март 2017 г.

Вечната тема

1. В един през нощта, в подлеза пробяга плъх, което малко ме напрегна, но веднага след това имах щастието да чуя откъслечен разговор на трима тинейджъри по вечната тема.
- Бате, каза единият /говореха си на "бате"/ - кого обича тоя бе? Пет месеца ходи с една, после пет месеца с друга, какво става, бате?
- Той никого не обича, бате, споко - каза другия. Третият мълчеше.
2. Някои твърдят: "той само си губи времето" и т.н. А вечната тема в драматургията на фламингите кой засне? А ибисът-асистент после? Карл Маркс ли ги засне? Джонатан Бътлър ли или Соня ги засне, Мармеладова?
3. Но ме попита скоро един приятел - добре де, снимаш ги и после какво ги правиш? Ако пита за птиците - пускам ги, какво да ги правя? Впрочем и снимките също. Ето - 12 снимки фламингова еротика и една с индиферентен ибис.

1. - Мисля да е моя тя

2. - Много ли си сигурен?

3. - А мога ли да ти клъвна мозъка?

4. - Нещо ми се правиш на велик май?

5. - Аре да те видим де!

6. - Не, аз просто няма да ви говоря, ако не спрете с тия простотии

7, 8, 9, 10. Сбиха се, все пак

11. - Мани го тоя, оставаш с мен

12. - Колко сте ми притрябвали с вашите еснафски глупости! Тръгвам си свободен и красив

13. Бонус. Индиферентен ибис минава



събота, 11 март 2017 г.

Суифт

1. Спирам малко да гледам "Нощен администратор" и да се идентифицирам с красивата любовница на богат мръсник - оръжеен търговец /Хю Лори/ и се насочвам към сериозно четиво /пак от екрана, смърт на хартиения носител!/
2. Не че нещо, но видях Суифт, да, Джонатан Суифт, какви указания е дал през хиляда седемстотин и някоя година за това, как да се държиш с хората /всъщност, със себе си/, след определена възраст:
  • Да не натрапваш компанията си на младите, ако те не го искат
  • Да не капризничиш, да не се затваряш, да не си подозрителен към всички
  • Да не разказваш една и съща история отново и отново, на едни и същи хора
  • Да не бъдеш свръхвзискателен към младите, но да отчиташ юношеската им глупост и недостатъци
  • Да не се поддаваш на влияния и да не слушаш глупавите разговори на прислугата или нечий други
  • Да не говориш много, особено за себе си
  • Да не се натрапваш със съвети и да не безпокоиш тези, които не ги искат
  • Да не се хвалиш с минала красота, сила или успех с жените
* сн.: Jesse Marlow

сряда, 8 март 2017 г.

Тирета

1. Вчера /седми/ беше много готино, защото като минавах през безбройните козметики и фризьорници в квартала и се заглеждах вътре да видя каква е хавата, и там едни жени седят, и разбира се, веднага чувстват поглед по-дълъг от две секунди /дори, ако са гърбом/ и се обръщат да ме погледнат, а в очите им - невинност, в смисъл на "не знам как попаднах тук - вървях си по тротоара, когато внезапно някакъв силен вихър..." и т.н. - знам какво ще ми обяснят, ако ги попитам.
2. А днес /осми/ по улиците - жени с гордо вдигнати глави и лалета, облекли палта на цветя и с вътрешните си усмивки - да ти е драго да минеш през разкопките на Прага. А по магазините продавачките - точно обратното - едни зли, гледат ме като прокълнати поетеси, какво става би? А аз - с презумпция за невинност - влизам в Т-маркет /баси и веригата!/ за едни много специални пастички с тежък, мазен крем и глазура отгоре, а тия сякаш си сменили пола само за да ме набият и после пак отново да си станат на жени. Не помогна дори трикратното ми ура на излизане, само останаха още по-омерзени, защото ме помислиха за маниак-безделник.
3. Е това е - полярност избива отвсякъде - антиномия навред - как ще се живее с толкова много метафори? Искам в Рим би!

*сн.: Gui Bourdin, за Вог, 1976

събота, 4 март 2017 г.

Холивуд: вежлив отказ

Стандартна бланка за връщане на ръкописи /Rejection letter/ на сценаристи от времето на класическия Холивуд, използвана в студиите Essanay - Чикаго, в периода 1907 - 1925. 
Някой е изгърмял по точка 5, с плагиат. 

Ръкописът Ви е върнат, поради следните причини:
1. Претоварени сме
2. Отсъствие на силни драматични ситуации
3. Слаб сюжет
4. Не е в нашия жанр
5. Идеята вече е била използвана преди
6. Не минава цензурата
7. Твърде сложен за производство
8. Твърде конвенционален
9. Не е интересен
10. Не е смешен
11. Не е оригинален
12. Няма достатъчно действие
13. Необходима е адаптация
14. Неправдоподобен
15. Изисква костюми или снимки в чужда страна
16. Неясен
17. Грабеж, отвличане на деца, убийство, самоубийство, умиращи хора и всички сцени с отблъскващо съдържание, следва да се премахнат

Чаплин снима няколко филма /"Скитникът", 1915/ в това студио.

От:

петък, 3 март 2017 г.

Фрагм. - 03-17

1. Непростимо бях забравил какво е, да те вземат първи от детската градина. Каква гордост, какво очарование! Какво мощно доказателство, че най ме обичат мене. А последен? Останал си заедно с група от четирима клетници обикалящи меланхолично около учителката, на която животът към този час и е омръзнал порядъчно, с тъжен трепет поглеждаш към вратата, украсена с безумните произведения на незнаен художник. Какъв живот е това? Защо не идват? А ще дойдат ли изобщо? Дали не са решили повече да не идват?
2. На един приятел му се повредила камерата на телефона, точно когато открил морбидната прелест на мобилографията. И то, как се повредила - снима си той някоя красива гледка, а тя му прави селфи. Друга красива гледка - хоп, пак той отпред! Сменя опции-мопции - няма бе, едната камера само работи и толкоз. Ако беше хитра технологична лисица /а той не е/, можеше да обърне телефона и да си снима пейзажите с камерата за селфита, но тогава, ще му е малко объркано, както е въобще в този жанр.
3. В Бутан не се продават цигари и никой не пуши. Ако си турист, можеш да си внесеш 200 цигари на влизане, независимо за колко време идваш. А то - за колко време идваш - за двеста цигари време идваш, обикновено. И защо да пушат - все едно устата им е заета - всички дъвчат бетел и го плюят. Ето табела приканваща да не се плюе по стените:
4. Джон Скофийлд, един от водещите джаз-китаристи:
"Когато бях по-млад и тъкмо започнах да давам интервюта, си мислех: "еха, колко хубаво - сега ще мога подробно и точно да им обясня какво свиря". А после осъзнах, че всъщност, нищо не мога да разкажа за музиката си. Когато разбрах това, ми стана тъжно и реших: я по-добре да я свиря, вместо да говоря за нея"...

* фото: Angela Bacon Kidwell