Показват се публикациите с етикет Керкини. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Керкини. Показване на всички публикации

неделя, 9 декември 2018 г.

Ново видео

Гледах последния на братя Коен ("Балада за ....") и силно се вдъхнових. Бързо взех какъвто имах видеоматериал и спастрих клип, несъмнено силно повлиян от творчеството на братята. Техният е за каубои и се стрелят, моят е за биволи и има по-скоро възпитателен характер, като всяко изкуство, впрочем.

сряда, 11 октомври 2017 г.

Уикендаши

Райска ябълка
1. Сутринта като станах в хотела, Роси още спеше и понечих да запаля джетбойла за кафе, но погледнах през прозореца и видях, че освен дъжда, е паднала и мъгла - нещо което винаги ме влудява - искам да ходя да я снимам. Изтичах навън. Санданската природа ми пусна няколко гледки, но веднага след това мъглата рязко се вдигна и предложи не по-лоши гледки, но бях нервиран и не ми се снимаше вече. Прибрах се, направих кафе, погледнах навън - баси, пак паднала мъгла. Е не, няма да им позволя да ме ебават, няма да им ходя, няма да им снимам.
С мъгла


2. Оттам отцепихме към Керкини, да снимаме птици. На границата гръцки митничар изглежда си излекува някаква травма с мен, защото внезапно реши да ми тършува в багажника, търсейки загадъчен стек цигари. По какъв икономически механизъм бих си носил стек цигари в Гърция, бе Русос, митничарю мой?
3. На Керкини, по дигата беше оживено - слънцето пече, бърдуотчъри дебнат, велосипедисти, обикновени хора, овчари с биволите и др. Избрах си място и седнах да чакам горските птици. Никоя не долиташе. Сетих се, че на телефона имам запис на някакви птичи гласове, файлът се казва "Сутрешна градина". Беше към два, но все пак го пуснах, може пък някоя да долети. В записа преобладаваха гугутки, реших, че ще им действа умиротворяващо и скоро ще ни накацат отмалели, но не дойдоха. Примамих само някакъв прилеп, които летя около нас както те умеят - бързо и със светкавични пикирания.





4. На връщане решихме да видим какъв е тоя феномен - църквата на Преподобна Стойна в село Златолист. Пътят е кофти, но се стига лесно. Както подозирах, църквата и вътре и отвън двора беше кич и отблъскващо грозно и писюресто. Вътре имаше кръщене, което те наричаха "кръщенка". Баси народностното, баси българското. Отпред продаваха вино, вафли и тръбички с бял крем, които едно време на варненския плаж се наричаха "Ракети" - отхапваш от едната страна и тя веднага те блъвва от другата. Ония бяха вкусни, тия - не.










сряда, 21 декември 2016 г.

Alcedo atthis

1. Правителство, Москов, мигранти, тероризъм, лайнизъм, но! - както се казва - някой трябва и да мие чиниите през това време. В този смисъл, вчера на Керкини най-после издебнах Земеродно рибарче /Alcedo atthis, Kingfisher/, изкарващо си прехраната. Интуицията ме накара да изследвам един заблатен напоителен канал. Имаше дупки по брега, в които обикновено живеят тези шарении. Доста време изгубих да ги чакам, явно се бяха преместили в нещо по-луксозно, а дупките ги отдаваха под наем. После отидох да разгледам шлюзовете и там го намерих Alcedo-то, канарче ниедно.
Общ изглед
2. Мисля, че това е една от най-красивите птички в нашия пояс - с тази пръскана тюркоазена главичка и гръбче - явно е казала "не" на камуфлажа и естествения отбор или членува в антидарвин клуб. Апропо, ако бях граблива птица, постоянно бих се тъпкала със земеродни рибарчета. Защото, всеки нормален човек трябва да има защитна окраска за да не го ядат. 
Ето например, така:
1
И тази е правилна птица - изобщо няма нужда да се крие и въпреки това!
2
3. Рибарчето се храни с малки рибки, които лови по следния начин: дебне отгоре и като види нещо вкусно и сребристо, под леда поточе чисто, се стрелва надолу и го хваща, а после се връща на клончето да си закуси. Изяждал бил около 10 рибки дневно.
Дебне:
3
4. Да го хвана как се забива във водата е абсурд. Поне излизането с плячката в човкена успях. Снимах с 1/1000 сек, но пак се оказа недостатъчно, следващият път ще сложа 1/4000, ако позволява светлината. И ако има следващ път. Ето я серията.

4

5

6

7
И тук отново - красив и невинен
8
А през това време над мен прелетя археоптерикс. Виждаме, как художникът живее опасно.
9

крайкус

четвъртък, 24 декември 2015 г.

Към Керкини

0. Някой ще си каже: това копеле съвсем спря да ходи да си наглежда птиците. Толкова му беше хъсът славянобългарски. Не е вярно, наглеждам ги редовно. Опекунствам две езера - Вистонида и Керкини, не е лесно.
Тръгнах по тъмно. Имаше чудесна, плътна мъгла след Владая, която около Кресна се естетизира - минаваше ниско над мен на талази, а като изгря слънцето за миг даже порозовя. Но как да я гледам без да изляза от шосето и да падна в Струма - не става.
Наистина се стига по-бързо до границата сега - 100 км до Благо е магистър, после 60 обикновен път и след Сънданс - пак магистър - 20 км.
По пътя хапнах една травъл баница в Екото на Кресна. Купих си и малко джънк за деня; съвет: може основното да ви е пуканки, а десертът - някои от многото видове гмо-бисквити на Милкана. Фъстъкът е подходящ, но в бензинките е скъп. Границата - празна, минава се тутакси. Магистърът за надолу още не е готов, но толовете са сложени и чакат всеки момент да те таксуват. Последни безплатни дни, копеле.
Езерото. Като ходиш край брега, винаги е едно и също, да не се повтарям -  лебедите - /ален делоните на птичия свят/ те пускат сравнително близко до себе си - на 50-тина метра, а по-скъпите птици /чапли, корморани, Моникабелучи/ - на 100 - 150 метра.
1. Ето два лебеда, единият - перверзник

2. Кормораните са малки, силно хистеричави птици, постоянно нещо пищят и си пляскат с крила като Дучета. Обикновено прислужват на благородничките - чаплите. Тук са спокойни.

3. Два корморана, лебед и друго животно

4. Чаплите са нежни, бели създания, романтично вглъбени в себе си или в книжка с поезия /Дикинсън, предполагам/. Понеже в природата, ако се отдадеш прекалено на нежно бленуване, ще те изядат, кормораните, дали доброволно или не, се наемат да са им охрана. Тук специално – на задния план - копнежна чапла, чак флу, а отпред – контрастна, делова чайка я наглежда

5. Е, красиви са, няма спор

6. Пеликаните са нещо като мечките на умерения пояс - най-големите птици в района. Те са овладяни, не много емоционални ладии, пускат те сравнително близо, а като им досадиш, без простотии, спокойно се изтеглят навътре в езерото. Няма нервност при тях, затова ги харесвам. Най-често са на двойки или групи, мълчат си. Щастливци.

7. Понякога обучават млади кресливци

8. Най -луксозните птици, пернатите моникабелучи /според мен/, са едни огромни кафеникави старфайтъри, които по никакъв начин не ти позволяват да ги видиш на спокойствие. Изникват внезапно от нищото и докато се натуткаш ги няма. Понякога даже виждаш само прелитащата им сянка на земята.

9. Грабливките на пръв поглед изглеждат високомерни, понеже стоят сами на върха на дървото, но те пускат сравнително близо до себе си.

10. Серенгети не трябва да загине

11. Това не е врабче. Невестулка?

12. А какво ще кажете за това, а? "Бъфало солджър", както пее Стиви

13. Социални мрежи

Край

неделя, 16 февруари 2014 г.

Керкенези

На езерото Керкини - 14 снимки

Фламинго учи на мъдрост патки 

Двойка имитираща четворка

Четворка, имитираща осмица

Речна чайка позира, избрала е композиция с четири растения 

Вижда се - нивото е съвсем друго

Замислен

Копеленце, виждам те много добре, само да си мръднал!

Летят в студения въздух с отворена уста и после - колдрекси, антибиотици, 

Любопитството убива котката

Корморанът постоянно се прави

Тренировка - облитане на вертикален предмет

Непрекъснато ми пречат, ходят с мен навсякъде. Правят ми се на приятели, но всъщност, тичат на 20 метра пред мен и плашат птиците преди да се появя

Лебедово езеро

Просто лети

вторник, 11 февруари 2014 г.

Илюзии и път

1. Карам си по вътрешните пътчета между гръцки селца с имена Ливадия, Родополи, Платанакия и си мисля колко майсторски успявам да не се загубя. С каква безпогрешна интуиция, при всяко двоене, хващам именно верния път, въпреки че са абсолютно идентични.
И както си се възхищавам, забивам в погрешния, насочвам се срещу планината, влизам в някакво село, улиците стават все по тесни, стръмни и махленски, хората ме гледат любопитно или с насмешка. "Да си го начукам в интуитивиста", мисля унесено. Подпирам глава и намалявам - нека решат, че специално съм дошъл, ей така, на гости - да помедитирам, да им се полюбувам. Все пак ми е напрегнато и дебна къде да обърна. Кошмарът ми е, че накрая ще стигна до оная последна къща, където пътят свършва и ще трябва да напусна анонимността на автомобила си и да отговарям на въпроси.
2. Всъщност, изпробвам една нова формула на ескапизъм /някои го наричат "щастие"/, подсказана ми от Бродски:
"...и значи, остават само
илюзията и пътят."
3. Тоя как познава, железен е! Самотният път - човек си слуша мислите, говори със страховете и фантазиите си, улавя две-три илюзии. След това се стъмва и трябва да се прибираш.
4. Но пък какви очарователни гледки. Ето пример - селска църква на фона на планината Керкини. Е, разбира се, това не е никакво Керкини, това си е Беласица. Кой както го разбира, но планината е една.

събота, 21 април 2012 г.

Икспириънс по родолюбие


1. В Гърция, на езерото Керкини, един грък - фотограф ми се нервира, защото без да искам, му изплаших птиците и те излетяха. Аз се извиних, използвайки сложни глаголни времена /англ./, а той отвърна: "Гоу бек ин йор кънтри", т.е. - да си се връщам обратно в страната. Мисля си, че това е много интересна клетва. Почувствах се като Голиат, когото малък гръцки Давид поваля с асиметрична интервенция. Дори не се сетих да му покажа дискретно среден пръст.
2. Никога не би ми хрумнал такъв сюжет. Може би поради крайно слабата ми патриотичност, конструктът "моя странаа, моя Бългааарияяя - чужда страна" не може да ме развълнува изобщо.
3. Според мен, в континуума „Родината ми е малко особена, ама като цяло не е лоша”------ „Страшно се гордея с родината си”------„Като чуя….../име на родината/, получавам семеизригване и бих убил, ако някой я обиди”, гърците са се издърпали твърде надясно за моя вкус. Но, да се обобщава е тъпо, всеки сам си решава на каква тема ще се зомбира и най-важното - до каква степен.
4. Следобедът станах по-вял и нерешителен, но се насилих да отскоча и до Дойранското езеро, защото е само 50 километра по на запад. Видях го – то е гранично, имаше някаква митница там, един затворен музей, никакви хора. Отсреща, откъм Македония видях странни монолитни градежи, дали не беше паметник? Помислих си какво ли ще е, да застана на брега и да се изцепя с всичка сила: „Махайте се от езерото, то е българско!”
5. Сигурно гръцките граничари ще дойдат да ме арестуват, а по пътя към най-близката психиатрия, ще скандирам интересни исторически факти, в подкрепа на тезата си. Е, ще трябва да се подготвя преди това.

* на сн.: на брега на ез. Дойран - някой е приключил пътешествието си.