Фр. 9

1. Понякога като ми се появят неприятни мисли, започвам да ходя под лек наклон, естествено наляво. Друг път - когато имам леки мисли, се накланям надясно. Има разбира се и един тънък конец, който минава централно /сагитално/ и който ме задържа в средата
2. Откривам два вида хора: едните се лутат мъчително в рефлексиите си, а другите пребивават в нормалното митологично съзнание, където се опитват да управляват личните си магии чрез рисунки по кожата, безглутенов свят, алкохолни експерименти и др., но и те се измъчват доста
3. На един човек му се наложило временно да се грижи за Райската градина, защото на ангела-градинар внезапно му изникнал ангажимент. И този човек после се оплаквал в интервю: “Да поддържаш Градината изобщо не е толкова трудно. Неприятното е, че трябваше едновременно да се грижа и за Адската градина (за което те премълчаха). Наричаха я “Фабрика за сбъднати мечти” и твърдяха, че това било някак свързано със световната хармония"

* ил.: Фернандо Ботеро

Размисли на дакел

Е добре, най-после получих малко свинско от консерва, вместо отвратителните барабонки "със специално селектирани и балансирани съставки за малки кучета". Сега ще се чувстват адски горди, ще се държат като императори и ще ми измислят идиотски имена - "Донерветер", "Доминатрикс", "Домкрат", "Санто Доминго" (и даже особено обидното "Лайномет") вместо както съм по паспорт - Доминик. Пак ще чувам господарското: "Млъкни, стига ла на вратата!". Те така и не разбраха, че стълбите - един от малкото немаркирани от мен обекти си остават особено опасен район и често там се случват ужасни нарушения, за които те и не подозират. Както би казал Виан: “нарушават се акустическите правила на общината”. Но те не са толкова начетени, а и не са особено умни.

* ил.: Ришард Кажа, полски художник