1. Попаднаха ми няколко амер. обзора по съдебна психология, където се доказваше, че когато подсъдимият е по-привлекателен, съдебното жури е склонно да му присъди по-леко наказание, отколкото, ако е по-неприятен или отблъскващ. Имаше даже параметри на привлекателност (за подсъдимия, не за всички) - красива външност, детско излъчване, повдигнати вежди изразяващи учудване, големи очи и спретнато облекло. В едно от изследванията се показва, че привлекателните подсъдими имат два пъти повече шансове да избегнат затвора, сравнени с грозофилите. Нещо повече - външно готините подсъдими, даже когато вината им е доказана, с по-малка вероятност се оказвали в затвора, отколкото несимпатичните.
2. Решаващото значение, което хората придават на физическата привлекателност, според авторите, може да е свързана с нагласи, че "красив, означава добър" или че "привлекателните са по-адаптирани в социума, от отблъскващите и съответно, по-рядко нарушават социалните норми"
3. "Ефектът на красивия подсъдим" не работел в случаите на наказателни дела или ако съдът е сигурен, че подсъдимият (мъж или жена) е използвал/а привлекателността си за извършване на престъпление
4. Цитиран е и един от най-красивите експерименти, за които съм чувал - на Kurtzburg et al., 1968. В Нюйоркски градски затвор отбират две групи затворници, с лицеви дефекти, на които предстои освобождаване. На едната група правят коригиращи пластични операции, а на другата не - те получават само рехабилитационно консултиране или не получават нищо. След освобождаването им, ги наблюдават една година. Оказва се, че тези с разкрасяването извършват по-малко престъпления от грозниците. Освен това, грозилите минали през рехабилитационни програми извършват повече престъпления от грозилите без рехабилитация. Някои криминолози след това предлагат прогресивната идея, да се спре рехабилитацията и да се правят само разкрасяващи процедури - освен по-ефективно, това било и по-евтино.
5. Нямам представа какво са решили
