понеделник, 29 септември 2014 г.

Всичко е истина, а също така лъжа

1. Преди четирсетина години, се разбра, че мазнотиите са адски вредни за организма - съдове-плаки-тромби-инфаркт/инсулт/-смърт. Хранителната промишленост в страните с по-висок стандарт се ориентира веднага, започнаха да произвеждат fatless продукти.
Обаче сега има нова истина - без мазнини съдовата стена се възпалява и за нея се залепва холестеринът, който иначе щеше да си плава свободно в кръвта. Съответно, сега искат да си мажем хляба с масло, но истинско, а не соево-рапичен маргарин.
2. Довлатов /"Зоната"/:
"- До нова година има още шест часа - отбеляза замполитът - а вие вече сте се напили като свине.
- Животът, другарю лейтенант изпреварва мечтата - каза Фидел
3. Един човек винаги повтарял: "Нищо не е случайно" и "Навсякъде е пълно със знаци", т.е. обичайната битова параноя. Веднъж трябвало да лети - полет Н3125, София - Тулуза. 
Навил часовника за 6;
Айде още пет минути - събудил се в 6.40;
Таксито закъсняло с 20 минути;
По пътя им свършил бензинът и трябвало да отидат да заредят;
Загубил си бордкартата, после я намерил;
Излетял.

* на сн.: Преспанско езеро /малкото/

неделя, 28 септември 2014 г.

Грийс пийс

1. Някъде към Симитли ме глобиха за превишена скорост.
Две груби физики, с радар и мирис на пот-кожа-барут-пури, ни спряха и проникнаха в нежното ми етерно тяло. Рамщайн meets Рудолф Щайнер. Ужиленото се зачерви и боля към час. Клоуните на народната полиция - скрити на място, където мислиш, че си излязъл от селото и качваш скоростта. Но не - трябвало още малко с 50. Червените шапчици оплодиха стария вълк. Сънданс и Кид накачулиха товарния влак. Кво, да им се връзвам ли?
2. В Гърция пък, след дълго мотане около албанската граница, в опит да проникнем без зелена карта, ни спряха гранични полицаи. Вероятно ни взеха за шиптъри с багажник натъпкан с макова слама, но накрая ни пожелаха "хев а найс трип" и се разделихме.

3. Кастория - царството на кожените дрехи. Преди две години надписите по магазините за кожуси бяха почти изцяло на руски, сега - само на едно-две места и то с грешки. "Шюби". Кой ли красноярски клетник го е произнесъл така и гръцкият продавач е записал, каквото е чул. Изключително симпатично градче - сякаш си на море, а не си. Всички са непосредствени, но с достойнство. Различията не плашат. Ето - патките от езерото излизат на улицата за лека следобедна урбанизация.



4. Хотелиерът получи сляпа зона, като го попитахме лесно ли се стига до Охридското езеро /на 120 км оттам/, като внимавахме да не споменем нещо друго вместо FIROM. Накрая каза, че вероятно говорим за "Охрида", но сподели, че много по-интересно ще е да отидем до Преспанското. Родолюбиво намекна, че е желателно да разгледаме първо Касторското езеро, а след това да се впускаме по други. Подари ни карта, сипа ни шварц.
Веднага след това изтичахме в първото отворено кафе край езерото, но знаех - няма шанс за еспресо. И все пак, като си представих колко захар ще трябва да поема с гръцкото, /ака турско/ кафе, опитах. Не стана, естествено. Мило момиче с вълнуващ тембър на гласа, ни възнагради с двойни гръцки кафки. От кафенето се вижда това.

Като забележат туристи, пристигат под строй да видят няма ли да се уреди нещо за хапване

5. Гробницата на Филип Македонски. Археолозите разкопали могила, а вътре - богаташко погребение, предположително на бащата на Алекс Македонски. Предполагам, че е нещо като гробът на Орфей в Родопите - във всяко село ще те заведат, да ти го покажат. Обичам да се разхождам в гробища, но не и специално да ми ги разравят. Не ме впечатли, просто отметнах този обект. Но самата могила беше някак си красива. Ето я.

6. Много по-интересно беше, като спряхме да снимам поредното езеро и две кучета-безделници дойдоха да видят как е калимерата. Бяха комбина, защото докато едното възпитано и коректно ни залисваше, другото нагло се шмугна в колата и ни отмъкна хляба. Криминални нрави в префектура Верия.

Тъй като дълго бродихме из горите, бях малко огорчен от факта, че гърците не си ги изсичат. За какво ги пазят толкова, ето, да видят у нас - секат яко, с увереността, че децата им ще живеят в друга екосистема, примерно на Марс.


Остават: неуспешен опит за минаване в Македония, Преспанско езеро, красив скален манастир, Едеса.

събота, 20 септември 2014 г.

Дас Лиссен /Лисицата, горнонем./

1. Веднъж в една гора видях лисица и тръгнах към нея. Ще я заснема, казвам си, толкова перфектно, че ще ми я поискат за корица на NG, после ще ме поканят в Магнум прес, следват няколко години фешън в екипа на моден законодател-гей, а после, тъй като ще запея от удоволствие - турнета със Стиви Уондър, юбилей на Обама, юбилей на Куинси Джоунс и така нататък. Добър план, прекрасен фалцет.
2. Сниших се, проверих дали съм срещу вятъра и внимателно започнах да се приближавам към оранжевото животно. Въпреки професионализма ми, интелектуалката ме засече моментално, но вместо да се разкара, започна да си играе с мен - аз се покажа - тя се скрие, тя се покаже, аз се сниша. След като ме изнерви достатъчно, се гмурна в гъсталака, оставяйки Нешънъл джиографик без предна корица.

на сн.: Велтаншаунг принцхорн - дас Лиссен /нем./

петък, 19 септември 2014 г.

Пинк фройд

1. Захапах една праскова и изведнъж почувствах болезнена увереност, че докато го има този плод и този вкус нищо лошо не може да ми се случи нито на мен, нито на света ми. Този патос ще ме довърши някой път.
2. Понякога си казвам: може да съм тъпа, но пък съм красива. Истината е, че по-скоро съм умна и леко грозновата. Но за какво е този разговор - нали не съм жена. Объркващо е така да се говори.
3. Винаги се чувствам неудобно, когато жена казва на жена "колко си хубава!" Така бих се чувствал, ако Роси ми поднесе букет цветя и след това сподели пред приятелки: "О, поднесох му разкошен букет от бели рози." Не, не знам нищо, всичко толкова се промени.
4. Даниел Ортега, доживотният комунистически президент на Никарагуа, призовал Папата да изгони дявола от Натаняху, за да спре последният да убива славните палестински хамаси-лайнаси - борци за свобода. Тук явно има известно объркване - комунист призовава католик да въздейства на евреин да не цака мусюлмани. Много бахайско. Би могло тримата да се хванат за ръка, отдясно /ваше ляво/ ще е Даниел с "Das Capital" /aus Marx/ в ръка, по средата ще е Папийон с библийка на вратна верижка, отляво /ваше дясно/ ще е Нети с Тората в ръка.

петък, 12 септември 2014 г.

Фрагм.

1. Тия хора какво им става - четете денонощно, четете за да не оглупеете, който не чете ще умре, заровете пет книги в Борисовата градина, направете си актова снимка с книга, убийте съвременен писател и т.н. Защо, пипъл? Четенето не ми е хранителна добавка. Не изпитвам страх от това, че ако не чета ще оглупея, защото опитът ме учи, че и да си чел и да не си... Каква е тази пленителна всеобща диспансеризация? А страхът от хистеричния обрат "нема да им чета!" къде отиде?
2. Сънищата ми се опростиха до неузнаваемост. Няма го вече дори и онзи опасен тип, влизащ през нощта в дома ми и омагьосващ ме да не мога да се помръдна и дори да изкрещя. Вместо това - сънувам, че си бъркам в носа. Чак ми е неудобно да интерпретирам. Не са мои тия, не са.
3. Обява в санаториум:
"За сведение на почиващите: пред входа на корпус "А" от 8 до 14ч., професионален фотограф ще ви снима за спомен. Тези, които не желаят, ще си отидат без спомен."

* на сн.: Милано, руски моряци пристигат на шопинг.

понеделник, 1 септември 2014 г.

Вурвуру и наоколо

Вурвуру (Ситония - Халкидики) е мястото, където снимките стават като картички и човек може да реши, че се е научил да снима. А това вече си е щастливо изживяване. Само спазвайте режимното време. (Апропо, друго такова място, по мой опит е Сицилия, но това е отделен разговор). Десет снимки.
1.
 2.
 3.
 4.
 5.
 6.
 7.
 8.
 9.
 10.