Показват се публикациите с етикет цел. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет цел. Показване на всички публикации

вторник, 6 октомври 2020 г.

Теле (в см. на Морено)

1. Винаги съм имал проблеми с целеполагането и как няма, нали, ако кажеш на нещо “Да” ще трябва да кажеш на седем други “Не”, а така изобщо не съм навит. Даже понякога се срамувам от себе си, особено когато сутринта кажа “да” (т.е. целеположа) на едно нещо, а малко след обяд ми скимва да кажа “да” на съвсем друго и тази моя коректност (вродена е), и започвам мъчително да се извинявам на първото, докато второто презрително ме гледа и чака да се заема с него най-после
2. Поради такова перверзно целеполагане или даже липсата му, всичко ми е толкова повърхностно; самият аз чувствам как нямам стабилност, няма я тази ригидност на образцовия епилептоид, започвам да се чувствам като уикипедия - знам за всичко, но информацията ми е с доста съмнителна достоверност. Няма как, налага се да ползвам точно този вид компетентност, състояща се главно от гифчета и кратки демотивиращи фрази, след като нямам друга
3. Това не е беда, мой си е проблемът, неприятно ми става само когато се случи да заразя някого. Как разбирам, че съм го инфектирал? Веднага си личи - питам го: “Как си?” и той, вместо да ми отговори с пращяща от здраве фраза, примерно: “Бачкам, копеле, много работа!” ми казва морбидното: “Абсолютно с нищо не се занимавам в момента и от доста време съм така”. Ако недай си боже, добави и “Допрял съм ухо до едни релси и ми се струва, че иде влак” - край, заразил съм го - станал е интересен. Уж внимавах, кога съм успял?!

* сн.:Olivia Locher

четвъртък, 15 септември 2016 г.

Тъпизми за Пътя

1. Уж го знам, но все пак ми трябваше допълнително време, за да разбера, че не е важно къде отиваш, важно е по пътя какво става. Допускам даже, че хората избират целта само за да вкусят от приключенията по пътя. Е, може би не всички хора. Или пък всички, но някои не умеят да си го опишат, т.е. да си дадат сметка, че е така.
2. Затова, по-хитро е да се избират близки, но труднодостижими цели. Да не се товари много багаж, там лодки, фотоапарати, дюшеци. Многото багаж те прави да не си сензитивен, отвлича мислите ти в тъпа посока.
3. И тази тревожност при напускане на комфорта, която те поддържа в състояние на "ужасно хубаво" - ужасно - защото те плаши с несигурността си и хубаво, защото граничи с ужасно, а ти вървиш по пътеката на хубавото. Кеф ти да си вървиш по нея, кеф ти отвреме-навреме да надникваш в пропастта и да си казваш "ау!". И тя да ти отговаря: "ау, я!"
4. А децата как обичат да играят на "ела сега да се плашим", не е истина. Понеже те знаят.

* сн.: Morten Andersen