Показват се публикациите с етикет чипс. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет чипс. Показване на всички публикации

събота, 21 април 2018 г.

Чипс

Прочетох интересен (за съжаление, само за мен) текст за етапите на съветската електроника. Всичко напомня увлекателна детска игра. Ето екстракт.
1. Краят на XX век. Поради ембаргото КОКОН, източните социализми и СССР нямат достъп до новите електронни технологии. Затова се процедира така: открадва се от някоя нормална държава или САЩ интелски чип (процесор) и някой могъщ, засекретен НИИ започва да го срязва на слоеве по няколко микрона, като всеки срез се фотографира. По този начин успяват да определят логическата и физическата архитектура на чипа, след което той се възпроизвежда в зависимост от способностите на съветската промишленост. Този процес по принцип се нарича "обратно инженерство" (reverse engineering) и е болезнено добре познат на юзърите расли при соцарта
2. Новополученият чип изглеждал като всяка руска техника, ако някой помни основните и свойства:
- доста по-голямо от западния си аналог
- тежко, четвъртито, грубо
- не се пести метал или друг материал
- нефункционално
- неикономично, ненадеждно
- винаги е приложена подробна инструкция в имбецилиански стил
- може да работи в тежки условия
- разваля се често, но дава възможност да си го поправиш сам, ако имаш златни ръце, пластилин, канап и използван презерватив
3. Та, чипът наподобявал "сандък с крачета", според автора, но за нуждите на военните ставал. Всичко вървяло прекрасно при чиповете Intel 086, произведени по 3 микронната технология, но в края на 80-те излязъл i286, изработен по 1.5 микронната технология, което огорчило руската инженерна мисъл, но все пак, с доста мъки, успели да го разрежат и русифицират. После идва i386 пак по 1.5 мк, но доста по-сложен технологично. Него вече не съумяват да го разгадаят. Има даже екзотична хипотеза, че невъзможността за ривърс енджин... на електрониката е една от причините за разпада на СССР и др. източни социализми 
4. През 1989 се появява чипът i486 по 0.8 микронна технология и съвсем им го забиват. На този етап, развитието на съветската (а предполагам и българската) микроелектроника приключва.
5. Проверих за всеки случай: сегашните процесори на Интел се изработват по 0.35 и 0.25 микронната технология, каквото и да значи това. Няма да го режа да търся чий го крепи вътре. Изразът е просташки, но затова пък никога не ползвам анцуг-долно или, както казват немците: "Ich benutze nie einen Trainingsanzug niedriger!"

събота, 1 октомври 2016 г.

Световен ден на приятелството

1. Ужасно мразя да си деля приятелите с друг. Само като разбера, че някой приятел е започнал да си дружи с друг - веднага по пощата първият получава отровен чипс и умира в страшни мъки. Ако пък е имал късмет да го яде "на биричка", заедно с новия си "приятел", просто умират и двамата в страшни мъки. А се познава много лесно - като погледна приятеля си и му кажа "здрасти", а той измънка някаква гузна /бих казал даже гнусна/ фраза - ясно какво е станало, тичам за чипс
2. От друга страна, много обичам да отнема на някого приятеля. Най-добре е те да са много близки, стари приятели, от първи клас, от детинство, от люлката, от утробата /близнаци/, от интенцията на родителите и др. Отивам, отнемам го, ако ми хареса и после известно време наблюдавам ощетения. Ако вземе нещо да мрънка /"върни си ми приятеля"/, плаче /"защо, защо точно моят?"/ или заканва /"ще ти разкова кочината аз на тебе!"/, тичам да купувам чипс, за да го приготвя по моя начин и после тичам отново до пощата с малко колетче в потните си длани за адресация - франко ощетения загубеняк. А ако си мълчи - живее
3. Разбира се, никога не забравям старинната френска поговорка: "Решил си да отмъстиш? Копай два гроба", но първо - не обичам хората да страдат и второ - "Born to win", както пишеше на една китайска фланелка от чист памук

* сн.: Chema Madoz