петък, 31 декември 2010 г.

Ефект на Шекли

1. Сложих си мъничко софтуерче, което прецизира работата на файруола на Уин7. Не защото съм параноясал, а по чисто функционални причини - една програма без да ме пита се свързва със създателите си и им съобщава, че е кракната. И те ми я инвалидизират, нищо лично.
2. Софтуерчето обаче, започна да хваща всички програми, които искат да излязат или влязат в интернет и с камбанен звън да ме пита какво смятам да правя. Получи се това, което наричам ефект на Шекли. Той имаше един разказ, в който
главния герой беше заплашен от множество опасности и някой му подари Универсален Спасител - нещо мъничко, което той глътна и то започна да го предупреждава за всички рискове.
3. Хитростта е в това, че на героя му се прибавиха доста врагове допълнително, защото Спасителят вкара и списък със свои, за които нашия човек и не подозираше.
4. Все си мисля, че това доста често се случва и в живота. Но да давам примери - не сега.


* на снимката: дебел охра-метеор разцепва изцъкления небосвод

четвъртък, 30 декември 2010 г.

Бог и бръснар - притча

- Бог не съществува! - обяви бръснарят, докато подстригваше поредния си клиент.
- Как разбра? - иронично попита клиентът.
- Ако го имаше, нима щеше да остави толкова много нещастни, бедни и болни хора да скитат по улиците?
- Сигурно си прав - клиентът се замисли тъжно. Интересно, че и ти, бръснарю, не съществуваш.
- Как бе, ето ме!
- Не, не съществуваш. Иначе защо толкова много хора ходят неподстригани и небръснати по улиците.
- Знаеш ли, работата е там, доверително прошепна бръснарят, че те просто не идват при мен.
- Така е и с Бога - усмихна се клиентът.

понеделник, 27 декември 2010 г.

Псевдонаука - кратко ръководство

1. Преди петнайсетина години, когато все още ми беше интересно да се занимавам с наука, аз се научих да щамповам статии на пси тематика. Прочетох Кун, Ръсел и най-вече препрочетох за стотен път Илф и Петров и разбрах, че съм на прав път. След като усвоих определени кодове, видях, че статиите ми вървят доста добре по разни конгреси и малко по-трудно в печатните издания.
2. Опитът ми показа, че да се играе на наука може също така добре, както и на бикове/крави, кръстчета/нулички, етц., стига да спазваш определена структура и да ползваш определен речник. Извадих си и думите, които поставени в някакъв, по същество налуден текст, веднага му придават силно наукообразен вид. Не съм скръндза, ето ги думите:
парадигма
кредитирам /реалност/
верифицирам
модалност
аутопоезис
наратив
конструкт
атрибутирам
инвариантен
3. Веднъж, един колега невролог, ме помоли да му натракам едно съобщение за постерна сесия на някакъв конгрес. Как се развихрих само! Сформирах чудесни групи /контролна-здрави и втора - с болни/, приложих лека статистика, направих прекрасни изводи. Всичко беше абсолютно измислено, разбира се, нито един пациент не пострада.
4. Не ми стигна това, ами и сканирах две много красиви графики от една книга за прихиатричните класификации, някакъв клъстърен анализ беше, не помня, с Фотошопа ги "актуализирах", да са по темата. Колегата, каза, че всичко е минало прекрасно, но особено са ги заинтригували графиките и той малко се е поизпотил, докато им ги обясни.
5. Чак през 1996 излиза аферата Сокъл, където той прави подобен красив жест, ето тук така че, аз съм първи.
6. В ада това ще ми го признаят, хаха.

*на снимката: фотографирах секретен експеримент на изоставено летище до Драгоман. Успешно приземяване на кашон от детско камионче "dede". Мъглата е правена с Фотошоп.

вторник, 21 декември 2010 г.

Хармс и часовниците

1. Д. Хармс, "Синята тетрадка", текст N.10

Живял един червенокос човек, който нямал очи и уши. Нямал и коса, така че, червенокос го наричали условно.
Не можел да говори, тъй като нямал уста. Нос също нямал. Нямал даже ръце и крака. И корем нямал, и гръб нямал, и гръбнак нямал, и никакви вътрешни органи нямал. Нищо нямал! Така че, не е ясно за кого става дума.

Всъщност, по-добре да не говорим повече за него.

2. Не мога да обясня защо, но ми се струва, че този часовник, по някакъв начин е свързан с текста на Хармс.
В първият момент е трудно, защото имаме замяна на символ с текст. Всъщност, символът-знак е заменен с език-знак, /който трябва да се разшифрова, т.е. прочете и предполагам, че това ни обърква и забавя първоначално/.

Хармс сам съм си го превел.

понеделник, 20 декември 2010 г.

Mедицинските метафори


1. Четох преди малко поредните глупости, свързани с открития в мозъка. Хората постоянно искат да им откриват някакви центрове. Очевидно търговските не са им достатъчни и те адски живват като им споменат за Център на плача, Център на яденето на сух шпек и други подобни. Поредният американски учен, /съдейки по името му - чист WASP/, казва се Wei-chun Wang от Калифорния /UC Davis/ е открил място в мозъка, което отговаря за "абстрактните несъзнавани спомени". Глупостта е твърде голяма и някой път ще ме закара в гроба.
2. Също така, хората много обичат нещо да им се оросява, особено в мозъка. Очевидно, те си представят капилярите като малки тръбички, които висят някъде в нищото и пръскат кървава роса, която е хубаво да е повечко и тогава паметта ти е отлична и вършиш по-малко глупости. Понякога се опитвам да им намекна, че подобно състояние се нарича хеморагичен инсулт и води директно към по-добрия свят. Ама не, много съм бил мрачен.
3. Друго, което обичат, е да чуват, че невроните не се регенерират и всеки път, когато се ядосваме умират n брой нервни клетки. И как го изчислихме това? Много просто - някой американски Чинг-Ачх-Ук е бръкнал с микроскоп в мозъка на случаен минувач, нервирал го е и трескаво е започнал да брои, преди оня да го дари с един прав десен. И с право.

* на снимката: кула в чакълотрошачна фабрика отвътре. Прилича на нещо, а е друго

неделя, 19 декември 2010 г.

Бразилската визия

Интервю с д-р Пауло Убиратан, главен лекар на болницата в Пуерто Алегрия, Бразилия

Въпрос: Упражненията за сърдечно-съдовата система удължават живота, това истина ли е?
Отговор: Сърцето е създадено за извършване на определено количество съкращения. Не ги хабете за упражнения. Животът ви ще изтече независимо от начина на използване на сърдечните съкращения. Това е все едно да се надявате, че ще удължите живота на автомобила си, ако го карате по-често на висока скорост. Ако искате да живеете по-дълго, използвайте сиестата.

В. Трябва ли да спрем употребата на червено месо и да прибавим повече плодове и растителна храна в диетата си?
О. Трябва да сме наясно със стратегията на храненето. С какво се хранят кравите? С трева и царевица. Това е именно растителна храна. Поради това, парче говеждо е най-ефективният начин да вкараш растителна храна в организма си. Искате зърнени култури? Яжте пилешко.

В. Трябва ли да се намали употребата на алкохол?
О. Ни най-малко. Виното се прави от плодове. Брендито – това е винен дестилат, което значи, че от плодовете е отстранена течността, поради което то става много полезно.
Бирата пък се произвежда от зърно. Не я ограничавайте прекалено.

В. Как заниманията със спорт помагат да се намали излишното тегло?
О. Никак. Единственото, до което довеждат упражненията на мускулите е до увеличаване на размерите им.

В. Шоколадът вреден ли е?
О. Това е какао - още един представител на растителната храна. Добър хранителен продукт за постигане на чувство на щастие. Животът не трябва да е пътуване към гроба с намерение да пристигнеш там в чудесно здраве, с привлекателно и добре запазено тяло. Най-добре е пътешествието да започне с бира в едната ръка и сандвич в другата и да завърши след многократни занимания със секс, с едно уморено и напълно използвано тяло и с възгласа: това прекрасно пътешествие си струваше труда!

В. Какво още бихте ни посъветвали?
О. Ако постоянното ходене беше полезно, пощальоните щяха да са безсмъртни. Косатките през целият си живот плуват, ядат риба и пият вода и въпреки това са крупни животни. Зайците бягат и скачат без да спират, но живеят не повече от 15 години. Костенурките не бягат и не вършат нищо и живеят до 450 години.

/преведено от Рунет/

петък, 17 декември 2010 г.

Жени и джипове

1. Разработвам доста сложна класификация на жените, каращи джипове. Очевидно е, че първият класификационен признак ми беше "блондинки/неблондинки". После включих възраст "18-50/51-100". После включих "такива, които са сложили чантата си до себе си/такива без чанта". После добавих израз на лицето. Получиха се 6 вида изрази:

- не знам какво се случва с мен, но нещо правя, нали виждате;
- мога да си позволя доста повече от вас, нещастници;
- аз не исках джип, но мъжът ми настоя;
- карам джип, защото е практично /е'са мога да се изкача до Рилските езера/ и безопасно /ако до ЦУМ ме нападне усурийски тигър, ще оцелея/;
- взех го от мъжа ми само за днес, да закарам детето на балет;
- след всичко, което направих, мисля, че заслужавам тази кола;
После видях, че едните докато карат плещят по телефон /нищо, че не бива/, а другите - не. После видях, че някои от тях се обличат в хармония с цвета на колата, а други - не.
2. Ясно е, че нещата доста се усложниха. На този етап още е рано да привършвам и да кодирам признаците. Казвам, тоест, че все още е рано да си обнародвам класификацията, след което всеки да може да каже: "видях жена в джип от типа 1C7N3F14/11".
3. Докато се чудех как да продължа, изведнъж ме осени, защо съм блокирал - не ми стига информация. Както четох в литературата, налага се да започна теренни изследвания. "Да изляза на терен", както казват социолозите.
4. Аз разказах всичко това на Роси, споделих и за специфичния метод, който /в името на чистата наука/ ще ми се наложи да приложа. Тя ме изгледа доста особено и продължително.
5. Мисля, че ще изоставя тази тема. Ще се заема с "типология на гробищните паркове в София-град". Искам да ми е спокойно вкъщи.


* на снимката: въоръжена блондинка на кон /Чипровски манастир/

вторник, 14 декември 2010 г.

Купи/продай

1. Един път си търсех някъв по-специален фотофилтър. В магазина - продавачи много, но всички заети да вкарват някакви данни в някакви компютри и не ме виждат. Аз си знам - в Бг клиентът винаги е рисков за бизнеса. Той разстройва организацията, забавя темповете на ръста, занимава продавачите с несвойствени дейности, спира инвестиционните потоци и може да доведе до фалит един, иначе успешен бизнес.
2. Добре, че докато се потях от гняв и предразсъдъци, се сетих да издам сравнително силен нечленоразделен звук. При мен веднага дотича бледен юноша. Като начало, му помогнах да намери именно филтъра, който търся, а не този, който той смяташе, че ми е нужен. После му обясних как действа, какви видове има и накрая го помолих да ми даде да го пробвам /носех си камерата, разбира се/. Оказа се, че диаметърът ми пасва, но гривната ми е широка. Започнахме да търсим подобен, но по-тънък. Не намерихме. Накрая, момчето ми призна, че е тук за първи ден и все още не е запознат с подробностите. Пожелах му успех и си тръгнах.
3. Отдавна вече, когато отивам да си купя нещо аз съм драстично по-компетентен от продавача, нищо, че той има титла "продавач-консултант", а аз съм обикновен досадник.
И това не е, защото съм по-умен, а защото съм проучил в интернет какво ми трябва, знам спецификациите, знам как работи, прочел съм по форумите за плюсове и минуси, прочел съм да внимавам да не ми предложат нещо подобно, но по-скъпо и по-кофти и т.н..
4. Получава се така, че в един момент аз започвам да консултирам продавача. Обаче много внимавам, това са нежни, раними хора и аз не трябва в никакъв случай да показвам, че съм по-компетентен от тях, защото ще се затворят в себе си, ще заплачат и може би ще се самоубият.
5. Обикновено балансирам с идеята, че продавачът е с мощен интелект, а аз съм някакъв келеш, който е запознат само с конкретен артикул. Той е фундаментален, аз съм повърхностен. Тъй, тъй.
6. Изчаквам да си каже урока, да ме насочи в грешната посока, а после меко, но настоятелно, го връщам отново към необходимата ми джаджа. Така пазарувам, няма начин.

* на снимката: купувачи чакат да бъдат обслужени.

неделя, 12 декември 2010 г.

Кодовете


1. Изобщо не ми е интересна истерията Уикиликс, но докато се мъчех да си скрия ушите от писъка, попаднах на интересни текстове за шифроването на информацията в интернет.
През 90-те в интернет е имало група, наречена Cypherpunks, нещо като „шифропънкове”. Тези момчета, са се надявали, че криптографията, т.е. шифроването на съобщенията ще им помогне да придобият информационна независимост и специалните служби не ще могат да им четат кореспонденцията. Така, те ще успяват да пускат всякакви документи, към които Службите са много чувствителни.
Очевидно, целите са поне две: да не може да се проследи пътят на съобщението /защита на анонимността/ и да не може да се прочете самото съобщение /защита на информацията/.
Получава се красив парадокс – разменят си информация чрез толкова сложна система за шифроване, че само те могат да си я четат. Тогава, какъв е смисълът от всичко това? Простосмъртните нито могат, нито искат да се занимават с раз/шифроване и други подобни глупости. Те искат сайт, на който всичко да им е сдъвкано.
2. Обаче механизмът, който са използвали шифропънковете е впечатляващ - система от анонимни римейлъри /препращачи/. Ето как: А иска да изпрати писмо на В, но ЦРУ или някой подобен, прослушва трафика на А и В. Ако се използва PGP софтуер - той е общодостъпен, всеки може да го пробва, ще се скрие информацията, но не и факта, че А е изпратил писмо на В, а това е опасно. Тогава се постъпва така. А изпраща писмо на анонимен потребител /римейлер/ В1, шифровано с ключ b1 по общодостъпната PGP процедура. В1 получава писмото, разшифрова го, а вътре има писмо адресирано до В2 и зашифровано с ключ b2. Той го изпраща на В2, който си го разшифрова /с ключ b2/ и вижда вътре друго писмо, за получател В3 шифровано сключ b3 и т.н. Последният по веригата вижда писмото за В и го изпраща както си е шифровано, но не на мейла на В /той се прослушва/, а на някой тематичен форум, който В понякога преглежда. Обаче, на пичовете това не им стига и те измислят още фокуси – списъкът на римейлърите всеки път е различен и се избира по случаен признак, а в някое писмо има указания за поредния римейлър да изчака известно време, за да не могат Службите да съпоставят трафика по време, ако допуснем, че контролират всички по веригата.
3. Тази система е интересна, защото много изчистено илюстрира до какво води фанатизмът в някоя област на човешкото поведение.

* на снимката - графити в подлеза на Южен парк

събота, 11 декември 2010 г.

Изпълнение на желанията

В бара цари пълна скука, барманът за стотен път унило излъсква чашите. Внезапно, вратата се отваря и вътре влиза изискан господин, под ръка с две суперкрасавици и с портокал вместо глава.
Той сяда и поръчва на всички по едно питие, плаща със стодоларови банкноти, оставя огромен бакшиш. Всички го гледат възхитено, нищо, че вместо глава има портокал.
Барманът, който иначе не е любопитен човек, все пак не издържа и го пита: как е станало така, че при това приказно богатство, има портокал вместо глава?

Посетителят хич не му се разказва за това, но накрая скланя:
- Много отдавна, тъжно мълви той - когато бях ужасно беден и нямах даже какво да ям, се разхождах по един плаж и там в пясъка намерих полузаровена здраво запушена делва. Когато махнах тапата /с доста усилия/, оттам излезе зеленикав полупрозрачен джин. Той ми обясни, че е бил затворен в делвата три хиляди години и сега, за да ми благодари, иска да ми изпълни три желания.

Като начало, аз поисках от него да имам много пари и те никога да не свършват.
- Слушам и изпълнявам! – каза джинът и оттогава наистина, парите ми никога не свършват.
- Второто ми желание е, да се харесвам на всички красиви жени на света.
- Слушам и изпълнявам – каза джинът и оттогава винаги съм заобиколен от най-големите красавици.
- Третото ми желание, започнах аз – и тук изглежда малко се пообърках – е да имам портокал вместо глава.
- Слушам и изпълнявам – каза джинът.
/от Рунет/

четвъртък, 9 декември 2010 г.

За захарния памук

1. Леле, леле, Капитал-Лайт се е напълнил с оня тип текстове, дето не е ясно защо са написани и съответно, защо ги четеш. За филма на Уди Алън обаче, е перфектна. Но Терзиев ми е приятел, което значи, че няма как да не пише блестящо.
2. E, след като ще си общуваме с текстове, трябва много да внимавам, кои са ми приятелите. Не искам проблеми.
3. Трябва да има поговорка: покажи ми с чии текстове дружиш и ще ти кажа какъв си.

вторник, 7 декември 2010 г.

Едно бързо текстче

1. Това, което ни подвежда постоянно, е желанието нещата да стават бързо. За съжаление, добрата практика и добрите резултати са свързани с непрекъснато отлагане и стъпаловидни постижения.
2. Каква полза да си добър хирург и да реагираш бързо, след като после губиш болния от вторична инфекция, вследствие на лошите следоперационни грижи?
3. Винаги ти трябва повече време, за да облечеш личните си открития в доброжелателни метафори. Бързото говорене или писане неминуемо води до един микс от агресия и пейоративност, което в края на краищата се оказва банална злоба. За неподготвения слушател, това прилича на откровение. Илюзията идва от това, че сякаш те подканят да влееш потока на собствената си агресия към общата лайняна река.
4. Няма значение, че телата ни, здраво заредени с химия /от храната и въздуха/, по естествен начин излъчват агресия. Ейсид стилът все някога ще залезе и на мода ще излезе бавното, очаровано, онирично писане и говорене. Но още е рано, знам ли.
5. Животните убиващи жертвите си с отрова се оказват еволюционно доста по-неефективни, в сравнение с другите зверчета, които просто скачат и те захапват за гръцмуля.
6. Мъдростта в този контекст е една прелестна забавеност, която ни дава възможност да облечем вижданията си /разбирай - желанията си/в достатъчно качествени метафори, за да пробият двете цензури - на личната реалност и на реалността на другия. Уффффф.

на снимката: мазето на изоставена болница /бившата Транспортна б-ца, кв. Военна рампа/

събота, 4 декември 2010 г.

Детски истории

1. Понеже обичам да събирам детски истории от 2 до 5, ето една нова:
Момичето е на 3, умно и злоядо. Сутрин, на детска градина казвало, че е закусило вкъщи и не е необходимо да яде отново. Това обаче не било истина и скоро измамата се разкрила. Родителите - двама млади отворковци, обладани от възпитателните принципи на сем. Адамс и чужди на хуманистичната традиция, дошла ни от френските преводи, му казали на момичето откровено, че ще му отрежат ръчичките, ако не яде. Детето спешно прояло.
2. В първия момент малко ми се изкълчи ухото, но после, като се замислих - ами и аз някога използвах подобни тези при моите момичета. И какво - сега са си бързи, смели и сръчни, както всички останали. Значи може.


на снимката: Бояна и Доротея - големи позьорки

сряда, 1 декември 2010 г.

Забраните

1. Руснаците пак ме довършиха с решението си да забранят хазарта /от 1 юли 2009/. Толкова слепи петна на национално ниво и толкова дълбоки инсайти на индивидуално, просто съм възхитен. Това е все едно да забраниш автомобилните задръствания или снега през зимата. По-интересни са ми начините, по които забраната се избягва.
2. Като начало, се появиха т.нар. лотарийни клубове, с модифицирани игрални автомати, които не приемат пари, а фишове на различна стойност, купуваш ги на входа. Това беше вратичка в закона, защото лотариите са разрешени.
После - интернет кафетата задължително получиха достъп до онлайн-казина /сървърът е на офшорна територия/
После - джънкет /junket/-туризъм - туристически фирми организират 3 до 7 дневни "екскурзии" в Монте Карло или друго подобно място и туристите залагат и разглеждат забележителности. Групите се формираха от база-данните на посетителите в бившите казина.
После - нелегални казина - влизането е само след препоръка от двама члена, с парола и т.н.
3. Малко след обнародването на този закон, забраниха и спортния покер /олимпийски спорт!/, но разрешиха букмейкърството на хиподрумите. Междувременно, властта се луташе да дефинира какво е "хазартна игра", защото доминото, което играят байчовците във всеки втори московски двор, също може да се играе вързано, както и всичко на този свят. Абе големи смешки, честно.
4. Апропо, бях свидетел на Горбачовската забрана /по-скоро редукция/ на продажбата на алкохол през 1985 г. В Москва, пияниците по улиците значително се увеличиха, по няколко причини, най-симпатичната от които беше, че започнаха да пият много сурогати.
5. Винаги е много вълнуващо да наблюдаваш хората, когато някой тъпанар се опита да забрани определен сегмент от екзистенцията им.

на снимката: прилича на "Тука има - тука нема", но всъщност е композиция, наречена "Масово погребение на Барбита". Снимах я миналата година в един московски музей за авангардно изкуство /"Винзавод"/.