Пейзажи

1. Понякога си представям хората като красиви пейзажи - докато ги гледаш в 2D, картинката е безподобна, един поглед е достатъчен: снимано е по изгрев, сенките са ефирни, има лека мъглица, растенията - приказно фактурни (Русо), хоризонтът розовеещ и др.
2. Казваш си: "Да можех да съм вътре", но ако ти се получи - започва голямо чудене - какво точно те е впечатлило?
Попадаш най-често по обяд, всичко е някак плоско, картината се е разпаднала на множество съмнителни подробности, онзи изгоден ракурс “отгоре” е изчезнал, в тревата те дразнят дребни артефактчета (боклуци), а някакъв трън се забива в петата ти. И една неприятна динамика, която заплашва да те засмуче
3. Но, както е казано в един текст (м.б. библейски?): “Не обобщавай и няма да бъдеш обобщен”

* сн.: Езерото

Падащи листа

1. Съвети като "скрийте се от унилата есен под уютно одеало в любимото си кресло и си направете горещо какао" ужасно ме дразнят. Не бъдете страхливци - излезте в дъжда, в мъглата, вгледайте се в акварела наоколо, в помътнялото небе отгоре, докато ирландският ви сетер подобно огнен призрак претърсва шумата край вас
2. Господ ви е дал сезон, в който да се движите свободно, театрално да вдишвате влажния въздух, да ръкомахате на ръба на приличието, а вие се готвите да погубите всичко това с какао и одеало, сякаш няма друго, по-подходящо време за пошлости
3. Купете си бутилчица Джак, това оръжие на обречените и обсебен, ходете по сумрачните улици в дълъг шлифер, предизвиквайки у редките минувачи (и те романтични смелчаци) неясни асоциации с Модилиани или даже Рембо

* Ил.: Робърт Голдсмит, "Цветарски магазин"