2. Обичам зомби истории, но не и концептуалните. Искам зомбитата да настъпват в омерзителни редици срещу зрителя (т.е. срещу добрите) и да издават онези противни звуци, и добрите да ги съсичат с мечове и брадви, и замалко да не успеят, но в последния момент все пак да успеят, и после малко роуд-муви, и хоп - ново свърталище на проклетите твари, и пак ги почват с мечовете. И да - отвреме-навреме някой не внимава достатъчно, вампирясва и се налага да го убият. Обикновено това е един от най-готините партньори и този номер с наложителното убийство на най-добрия ти приятел ме кара малко да се плаша от себе си
3. А Патерсън е превъзходна история от тези дето външно не се случва нищо, а вътре кипят процеси, които ти се предлага да изследваш, най-добре с метода на свободните асоциации и без никакво отлагане да ги сравниш със своите (процеси).
Истински Джармуш - парадокси и странни смешки отвън и меко до средно валпургианство отвътре