Показват се публикациите с етикет пластилин. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет пластилин. Показване на всички публикации

сряда, 27 юли 2011 г.

Домашен майстор

1. Не съм добър домашен майстор, знам си го. Някои биха се гордели с това - да пипаш с ръце е много директна и груба намеса в същността на нещата, къде по финяшки е да обстреляш предмета с една-две фрази-идеи и да изчакаш рикошета, за да интерпретираш. Никакво докосване, само полъх от мисли.
2. Обаче, къщата би се разпаднала, ако я замерям само с идеи, затова понякога се налага да измайсторя нещо. Работя обикновено с най-съвременни и едновременно с това, прости материали - скоч, лепило "Капчица", дъвка за запълване на дупки, мека тел. Това все пак е прогрес, защото, когато започвах, работех с пластилин, лейкопласт и банално ацетоново лепило. 
3. Много рядко забивам пирон, защото чукчето ми е от детски конструктор - малко, лекичко и със стремеж да уцелва много точно невинните ми пръсти.
4. Голямото ми откритие от последните години е градинската тел от Бриколаж и изолирбанда на "Тесла" или "Теса", не помня точно.
5. Тъй като нямам практически никакви инструменти, работя неразрушително, както някои графични програми - каквото и да правиш със снимката, тя винаги я пази в първоначалния и вид. Така и аз - каквото и да вържа или подлепя, винаги мога да разваля конструкцията и да почна отново.
6. По отношение на качеството - работя бързо и некачествено. Бързо, защото скоро се нервирам на несръчността си и изоставям проекта, до по-добри времена. Некачествено, защото изделията ми се развалят в първите 20 минути, след завършването им. Ако някое творение се задържи след 20-тата минута, значи ще е трайно и аз разбирам, че съм създал шедьовър.
7. Изпитвам обаче, слабост към миниатюрни отвертки. Имам отлична колекция, но за съжаление, всичко у дома вече е завинтено много добре и ги използвам рядко. Понякога, някой съсед идва да му завинтя нещо, но това не си струва даже да се споменава.
8. Обичам да работя и с електричество. Някак си ме привлича възможността да получа токов удар и да умра. Тази игра на живот и смърт /тотлебен - на немски/ ми носи адреналин, а и там мога да се развихря с изолирбанда - материал, който много уважавам. Много ми харесва също така безстрашно да бъркам по тоците с професионалния ми фазомер. Някак си ми се струва, че по този начин се надсмивам над смъртта.
9. Преди, бях фен на запояването. Фактът, че държиш на 10 см от лицето си, нещо, което се загрява до 600 градуса, ме опияняваше. Освен това, в предишни години бях си свил отнякъде около килограм калай /смятам да го спомена в завещанието си/ и големи кехлибарени буци колофон. Сега почти не запоявам и покривката на масата в кухнята отдавна вече няма дупки.
10. Абе, справям се.

* на снимката: къща поддържана само с идеи