Показват се публикациите с етикет Хашек. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Хашек. Показване на всички публикации

събота, 21 ноември 2020 г.

Строго охранявани влакове

1. Реших, че защо да си купувам Храбал, като мога да гледам "Строго охранявани влакове"(1966) на Менцел - все едно, сценарият са го писали двамата и ще мога след това да казвам, че съм чел Храбал. После благодарих хиляда пъти на съдбата, че ме е насочила именно към този хиатус, вместо към множеството други в waiting-листата ми. Усещането за възторг и гениалност е примерно същото като от “Любовта на русокосата” на Форман
2. Знам, че не е хубаво така, но винаги - гледаш, гледаш и си казваш: “Хоп! Франц К!”, след малко пак - “Хоп! Ярослав Х!” и т.н. Но няма как - вътре явно прозират двамата велики чехи - съноподобно е, погледът постоянно кове на детайлите, скрити смисли те дебнат отвсякъде и това на фона на бодър абсурдистки хумор с характерните хашекови дебелашки приплъзвания. Да не говорим, че е пълно и с дневни красавици (Луис Б.), които всъщност и предпоставят действието. Дружки-демиуржки са ми те
3. Ето един задкадров монолог за да добиете впечатление:
“Моят дядо Вилем беше хипнотизатор. Целият град виждаше в това му призвание стремеж да не се занимава с нищо.
Прадядо ми Лукаш се е сражавал на Карловия мост в Прага, където студентите замеряли войската с павета и му счупили крака. Оттогава той получавал по един дукат на ден и нищо не работел. Всеки ден си купувал бутилка ром и пакет тютюн. Ходел там, където се събират работници за да им се подиграва. Поради това, поне веднъж годишно, те го пердашели яко. През 1930 г. някакви каменари го пребили от бой и той умрял.
Аз пък изкарах курсове и ще ставам ръководител-движение. Целият град знае, че ставам ръководител-движение, за да не върша нищо, също като моите деди. Цял живот ще си седя на перона и ще си размахвам "слънчогледа", докато другите се изтрепват от работа.”
4. Някъде прочетох, че филмът бил трагикомедия. Глупости, толкова е истински - нормална трагедия си е

вторник, 30 август 2016 г.

Птиците

Малък жичен жълтокоремник /сем. Синигерови/
Между другото, снимките ми на птици /с неоценимата помощ на Есито Маринова/, започнаха да стават малко по-добри. Виждам, че пътищата към висшия пилотаж са главно два - характерни портрети и сцени. Другото си е бърд-спотинг - банална фоторегистрация на птиците, до които си се добрал.
2. Другата трудност е, че като заснемеш птица, трябва и да определиш вида, иначе специализираните фотосайтове не я щат. Това е ужасно трудно, затова логично тръгнах по пътя, изпробван от Хашек, докато е бил редактор и колумнист в списание "Светът на животните". Той непрекъснато измислял нови животни, уж, току що открити от биолозите. При "мухата с шестнайсет крила", възмутените писма до редакцията силно нараснали, но той ги хвърлял в коша и продължавал. Чак при новооткрития от антрополозите /всъщност, от Хашек/ "идиотозавър", гневът на читателите достигнал критична маса и фантазникът бил уволнен със скандал.
3. Ето няколко хашекови измишльотини от списанието:
Прилепи. 
Нападат фенерите, от които струи неприятна за очите им светлина. Търпимост проявяват само по отношение на виолетовата светлина. Зелената светлина им прави поразително впечатление. Те изпадат в уплаха и се разтреперват. Червената светлина ги довежда до ярост. Обикновената светлина на лампа или светлината на огъня увеличава яростта им и много често в такова състояние прилепите политат в огъня.

Китайски пеещи мишки. 
Без съмнение никой няма да се залови да превъзнася китайците като особено музикален народ. Музиката, която произвеждат те, е от такъв характер, че са необходими здрави нерви, за да може европейското ухо да понесе китайската музикална продукция. Китайците обаче обичат и по-деликатна музика, тъй като отглеждат в домовете си особен вид дребни мишки, които писукат доста мелодично. Тази музика — „пао линхе“ или „букет от мелодии“, както казват китайците — е твърде приятна за китайското ухо и колкото повече такива мишки писукат в домакинството на един китаец, той толкова повече се гордее със своите певци, а след като те остареят и престанат да „пеят“, китаецът погребва „букета от мелодии“ с подобаващата се почит в стомаха си, тъй като месото на тия певци било твърде вкусно.

Мандрил (червенобузест дуран). 
Един от най-интелигентните павиани е мандрилът, забележителен с обичта си към униформите и същевременно с необикновения си страх от мъже с дълги мустаци. Към жените изпитва силна любов и много от мандрилите в зоологическите градини са известни с това, че са се влюбвали в дъщерите на пазачите си.

А тук - no mercy и за главния редактор:
Утринни упражнения с тигър. 
Физкултурата е много здравословно нещо и всеки от нас може да си избере най-подходящия начин да прави физкултура и най-подходящата система за упражнението й. Ето защо в атлетическите кръгове напоследък силно привлече вниманието физкултурната система на главния редактор на настоящото списание Ладислав Хайек, който всяка сутрин се хваща на класическа борба с един голям бенгалски тигър. Отначало, разбира се, след подобна борба той чувстваше известна отпадналост, но днес, след като вече продължително време всяка сутрин се е подлагал на това физкултурно лечение с тигъра, то вече никак не го уморява. Тази физкултурна система оказва влияние и за избистряне на мисълта и както уверява господин Ладислав Хайек, той винаги има твърде приятното усещане, когато смъква тигъра от плещите си. Не ни остава нищо друго, освен да препоръчаме горещо тази физкултурна система на всички, които проявяват интерес към мъжествения спорт.
4. A ето няколко мои снимки и съответните названия/
Тумбеста зимна въртоклонка 
Граблив кошчебоклуков антананариф

Многократна мажоритарна ластикотина

Сив глогинков овцеяд

Голям блатен саможивец
Край

петък, 26 август 2016 г.

Фрагменти_3 - 08-16

1. През 1897, четиринайсетгодишният Хашек след хулигански изпълнения - сбиване с полицай, чупене на витрини /антигермански демонстрации/ е арестуван, заради камъните, намерени в джобовете му. В участъка попада на следовател-шегобиец, с когото разиграват комедия в стил, който по-късно /1921/ ще видим в Оня Роман. Момчето казва, че камъните са минерали, купени за училищната колекция. Следователят отказва да повярва на тази благородна история и доверява на хулигана, че смята утре да го разстреля. Тогава Хашек написва прощално писмо до родителите си, което се е запазило, ето:
"Скъпа мамо! Утре не ме чакайте за обяд, тъй като ще бъда разстрелян. На господин учителя Гасперг кажете, че получените от мен минерали се намират в полицейското управление. Когато дойде моят приятел Войтишек Хорнхоф, предайте му, че са ме конвоирали 24 конни полицая. Кога ще е погребението ми, все още не е решено."
2. Съвсем в началото на колективизацията в СССР /1928г./, когато властта вече отнема добитък и инвентар от селяните, но все още не ги избива директно /засега само готвят списъците/, някои по-простодушни, но грамотни аграрии пишат до Сталин писма със следното съдържание:
"Съвсем глупав човек се оказа ти, Сталин. Само си помисли, какви ги вършиш: взимаш добитъка, слагаш го в студени помещения и кравите там умират. Ако не разбираш нищо от селски труд, поне не се меси, че хората ти се смеят."
Накрая слагали дата, подпис и домашен адрес. Оставало само службите да дойдат и да приберат клетия глупец.
3. В едно есе за трудната съдба на писателите, авторът беше преизчислил хонорара на Достоевски за "Идиот" в сегашни пари и сумата бе 184 000 долара. Тъй като номерът с тия преизчислявания е много хлъзгав, авторът беше заложил на сигурното - еквивалентът се получаваше чрез цената на килограм телешко в Санкт Петербург тогава и сега. Методът ми изглежда надежден.

*на сн.: между селата