Книга: Фуко

1. Фуко за медицината (от „Управляването на себе си и на другите“, курс лекции в Колеж дьо Франс 1982-1983):
„Медицината е характеризирана не просто като познание,… но и като изкуство и то изкуство на убеждаването. Добрият лекар е онзи, който е способен да убеди своя болен. И ви препращам например към прочутото разграничение в Закони, Kнига V, параграф 270 а-е, между двете медицини. Медицината за роби, която е практикувана от самите роби, без значение дали имат лечебница, или ходят на посещение, без значение, тази медицина на роби за роби е медицина, която се ограничава до това, да дава предписание, да казва какво трябва да се направи. И освен нея - свободната медицина за свободните хора, упражнявана от лекари, които сами са свободни хора. И тази медицина се характеризира с това, че лекарят и болният говорят помежду си. Добрата медицина, великата медицина, свободната медицина е следователно изкуство на диалога и убеждаването…“
2. И една полезна инвариантна формула от Фуко, когато по време на лекция микрофонът ви започне да бръмчи (пак от същата книга):
"М. Фуко: [някакво бръмчене заглушава гласа му]: Не чувате ли? Вие не чувате, но и аз не чувам. Всъщност аз чувам, но не онова, ко­ето казвам [шумът престава].
Добре, значи, струва ми се, че този Платонов момент на parrêsia обсебва задълго философска­та практика, или по-точно, ако искате… [отново същият шум]. Много ми се нрави идеята, че алогичността на проекта, с който съм се захванал, бива показвана с толкова драстични технически санкции…"

* "паресия" се употребява предимно в положителен смисъл като "казване на истината", където гаранция за истинността е не "доказателството", което се изисква от картезианското мислене, а "куражът" на оня, който казва истината (по М. Николчина)

** ил.: Корабът на Одисей в опасна близост до сирените (Уилям Ети, 1837)

Съвпад на Фаетон с Лилит

0. Виждам някои съвпадения

1.“Не се запалих по четенето до към края на гимназията, когато хормоните ми наистина се разбудиха и за пръв път забелязах онези млади момичета с дълги прави коси, които не носеха червило, слагаха малко грим, обличаха се в черно поло, пола и черни чорапогащи и носеха големи кожени чанти, от които вадеха екземпляр на “Метаморфозата”, където в полетата лично си бяха водили бележки от типа на “Да, точно така е” или “Виж Киркегор”
(Уди Алън, автобиография)

2. “Някога Вие, както и аз ще откриете, че такова нещо като романтичен опит не съществува; има романтични спомени и има желание за нещо романтично - и това е всичко. Нашите най-пламенни мигове на екстаз - това са само сенки на нещо, което сме усетили още някъде, или на нещо, което очакваме да усетим. И което е учудващо: от всичко това изниква странна смес от страст и безразличие. Самият аз бих пожертвал всичко за да получа нов опит и при това знам, че такова нещо като нов опит не съществува. Само едно нещо запазва за мен безкрайното си очарование - тайната на настроенията. Да си повелител на тези настроения е упоително, да им се подчиняваш е дважди упоително.”
(О. Уайлд в писмо до Хенри Мерилер, 1885)

* Заглавието ми е явна безсмислица, за привличане на вниманието

** сн. Brooke DiDonato

Въпроси пак

1. Да вляза в подводница не ми беше точно детска мечта, тя се появи доста по-късно. Всичко дойде от въпроса какво е морално-биологическото оправдание шейсет млади мъже да влязат в метална тръба, да се потопят на 300 метра и оттам да стрелят с торпеда по минаващите “вражески” кораби и т.н., Като е ясно, че единствената им защита е, че са условно неоткриваеми, но ако все пак ги открият, (защото това е една високотехнологична мъжка игра на стражари и апаши) шансовете им да оживеят са нула
2. Подводницата, в която влязох, беше закотвена на кея и превърната в музей, но си беше точно такъв ад за клаустрофобици, какъвто съм си представял. Шейсет човека вътре, разпределени в 7 херметични отсека. Няма да описвам подробности, само ще спомена, че не можах да си отговоря на въпроса. Ето малко снимки

3. И така, тази я осъществих, сега ми остана само мечтата да поплувам с делфини. Знам - и там ще възникнат въпроси. Но те са доста интелигентни животни и предполагам, че само ще ме удостоят с онази извинителна полуусмивка, с която аз обикновено отказвам закуската в хотела

Фонтан

- Този фонтан е една недостижима мечта, тъкан от вода, камък и светлина - произнесе тя замислено и тихо - той е наслада за очите. Можеш да минеш край него и да не го забележиш, но ако го съзреш - веднага попадаш в плена му. Флорентинската богиня те очарова и омагьосва. Пропорциите му са идеални, перспективата е съвършена. Тя те прави романтик, даже, ако не си такъв. Вгледай се в Ацис и Галатея, разделените и събрани навек любовници. Фонтанът е фар за влюбените и поетите, пазител на нежни признания и свидетел на вечни клетви.

Жан-Мишел Генасия за фонтана Медичи в Люксембургската градина, П-ж (1624)

Книга: Кармен Мачадо

1. Търсих да прочета едни есета на Кармен Мачадо “Нейното тяло и другите” (“Her Body and other parties”), защото някой ми я нахвали. Намерих я, но вътре какво да видя: първият ми секс, вторият ми секс, двайстият ми секс... После - първият ми хомосексуален, вторият ми, etc. После слизаме надолу - емоциониране върху некоректно поставен проблем с епизиотомията. После - малко по-нагоре - зациклен експириънс с частичната резекция на стомаха с цел отслабване (имаше такъв идиотски метод по едно време). Може би есето за майките е малко по-вълнуващо, но ако ще четем за майки, препоръчвам ”What My Mother And I Don’t Talk About: 15 Writers Break The Silence” (2019)
2. Изобщо тази литературна експлоатация на женското премълчано (разбирай сексуалност) взе да ми става мизерабъл. Досущ онези американски сериали, където със стилистиката на софтпорното се опитват да отговорят на “Защо ми е толкова самотно?”
3. Иначе, да - женските сексуални фантазии мисля, са по-богати и по-спонтанни, по-внезапни и появяващи се по-директно от нищото, в сравнение с мъжките. (“Нищо” е друга дума за Несъзнаваното). Интимни са, невероятно е да се обсъждат групово, а и дали трябва? Те са и някак автохтонни - слабо инспирирани от външното, някакъв вид тайно знание, неясно увличащи, идващи отвътре и оставащи вътре. Белетризирането им, според мен ги опошлява и те придобиват неприятен мъжки дух - състезателна конкурентност. Дали ще го наречем феминизъм или ще използваме новото “wokeism”, някак ми е безразлично. Наистина, Мачадо не ме възхити, но както често става и в живота - очакваш вълшебна пръчица, а получаваш дистанционно за телевизора

Ентропия и секс

1. Следвайки вродената си тяга към ентропия и умерена социалнa перверзност в рамките на закона, смятам, че сексуалният акт се дели на тактилност (галиш), биологичност (разменяш биодобавки) и истории (разказваш ги по време и след това).
Доколкото в бъдеще ще остане само професията Разказвач на истории и всички други ще бъдат роботизирани, тази трета част на акта ще остане единствено човешки приоритет. Разбира се, един качествен андроид също ще ти разкаже куп пост-коитус истории, но изключително според алгоритъма си и конфигурацията на сървъра си, примерно:
1 from django.http import HttpResponse
2
3 def hello (request):
4 return HttpResponse ("Hello world")

2. А човекът какъв алгоритъм има? Едва ли е един, а според кой от тях ще разказва история? В този смисъл, при секс е препоръчително да се избягват ботовете. Релакс, пипъл - има едно изключение - при секс между два бота говорещи на Django (език за програмиране)
3. Както ни учат изворите (Рамаяна и др.), един сравнително бърз начин да станеш Буда е да шамаросаш Буда. Затова, когато ти ударят шамар (за предпочитане психологически) винаги прави ривърс, (почти реверанс) и се запитвай: “Като Буда ли ме припознаха? Явно екстремните ми занимания с айкидо през есента на 1986-та, не са били съвсем безсмислени”

* ил.: Laura H. Rubin