Показват се публикациите с етикет Ахматова. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Ахматова. Показване на всички публикации

сряда, 7 ноември 2018 г.

В оригинал

1. Слава Богу, има чужд език, който владея дотолкова, че да мога да чета поезия в оригинал и това е руският. Късмет - има доста поезия на този език; ако знаех шведски например, сигурно щях да наблегна на прозата. Разбира се, мога да опитам и с Шекспир, все пак знам 600 английски думи. Ето примерно:
To be, or not to be, that is the question - дотук добре. Но после: 
Whether 'tis nobler in the mind to suffer/Дали.... 'tis? (не познавам такава дума)...по-благороден в разума да страдаш/, 
The slings and arrows of outrageous fortune/камшиците и стрелите на възмутителна съдба/
Or to take arms against a sea of troubles/или да хванеш ръце срещу морето от проблеми.
Стана безмислено и поетично. Несъмнено, Шекспир пише сложно и с този староанглийски словоред, с характерното викторианско заместване на герундий с морундий и условно с преизказно-шъшкащо склонение(!)
2. Има един доста фин руски поет - Николай Гумильов, (който трябва го знае, който не трябва - не), както си му е редът, разстрелян през 1921-ва за "контрареволюционна дейност". Ето случка от живота му;
3. Гумильов избягвал музиката: не я обичал, не я познавал, не я щял. Твърдял, че за музика може да се говори каквото ти дойде на ум, все едно, никой няма да те разбере. Веднъж, разхождайки се с приятел, срещнали един мастит музикален критик - Николай Бруни и Гумильов казал:
- Сега ще си поговоря с него за музика, само слушай! Но на каква тема? За Бетховен! Какво беше написал той? А, да, “Девета симфония”, знам я, разбира се...
Приближил се до Бруни и го заговорил:
- Колко се радвам да ви видя, скъпи Николай Александрович! Знаете ли, че вчера, цяла нощ, не знам защо, мислих за Бетховен. Според мен, при него, в "Девета симфония" мистичният покров се превръща в нещо контрапунктово-трансцедентно, но едва във финала… Не сте ли съгласен? В началото, тематичната наситеност е някак иманентна… например както в ноктюрните на Шопен.
Бруни го гледал изумено. Гумильов продължил:
- Не, разбира се, не онзи Шопен, не. По-скоро един проблематичен Шопен… Впрочем, при него аз признавам само третият му период. Но при Бетховен сливането на елементи по-скоро физически с панпсихически в “Деветата”, намира окончателния си излаз в катарзиса, както при Есхил… или не, не при Есхил, по-скоро при Еврипид...
В края на тази десетминутна импровизация, Бруни развълнувано казал:
- Николай Степанович, вие непременно трябва да напишете за това! Непременно! Това е толкова оригинално, толкова ново и ще си позволя да кажа… не, не ми възразявайте!... толкова дълбоко!
Гумильов тържествуващо смигнал на приятеля си:
- Не бях ли прав? Нали чу какви глупости му наговорих!

* на сн.: прозорец в Брюж

неделя, 2 октомври 2011 г.

Октомври - фрагменти


1. Здравият смисъл не е щадящ. Къде по-приятно и успокояващо е, да вярваш, че ако легнеш под пирамида, ще ти се решат всички проблеми. Или пък да се надрусаш с БАД-ове и ще живееш вечно. А като си сложих турска керемида под леглото, веднага всички отрицателни енергийни потоци се оттекоха откъдето са дошли - към пъкъла.
2. Веднъж по време на лекция, Алфред Коржибски /"Картата не е местността"/, извадил пред студентите си кутия бисквити, завити в хартия и им съобщил, че ще хапне малко. Взел си бисквита, предложил и на тях. Няколко студенти схрупали по една-две бисквити. След това, Коржибски махнал хартията и всички видели, че на кутията пише "Dog Cookies". Двама веднага отишли да повърнат, а другите просто гледали шокирани.
"Току що ви демонстрирах, казал Коржибски, че хората ядат не само храна, но и думи. И често, вкусът на второто е по-силен от вкуса на първото".
3. Разказват: когато Ахматова разбрала, че в жилището на Блок са заселили червеноармеец, казала: "Един му е малко, полагат му се дванайсет".
4. Китайците пак ме учудиха. Забраняват със закон филми и сюжети свързани с пътешествия във времето. Това било непочтително спрямо историческото им минало. Не мога да постигна тази логика, но не се и старая. Скоро прочетох, че вдовицата на Мао е била обвинена и осъдена на смърт /впоследствие заменено с доживотна/ за 234 000 престъпления.
5. При кралица Ана, кралският астроном Джеймс Брадли /1693 – 1762/ получавал много малка заплата. Кралицата научила за това и поискала да му я увеличи тройно. Той я помолил да не го прави.
- Ваше величество, казал Брадли, когато поста Директор на обсерватория започне да носи много пари, там ще започнат да назначават хора далечни от астрономията.

* на снимката: фрагмент от гръцката църква в София

събота, 30 октомври 2010 г.

Да не четем Достоевски

Ахматова в спомените на А. Найман:
От тоалетната излиза синът на нейна позната с "Престъпление и наказание" под мишница. Ахматова казва: "Безпокоя се за него. Маяковски също не прочете ни една книга в живота си, накрая прочете Достоевски и всички знаем как свърши това".