Показват се публикациите с етикет параноя. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет параноя. Показване на всички публикации

събота, 4 август 2018 г.

Топлина и умножение

1. Колко е хубаво, че човек е топъл - като му пипнеш ръката и тя топла, и си представяш какви интересни химически процеси протичат вътре (особено на микрониво - в клетките), и се отделя топлина, и ти става приятно. А като е мъртъв, ръката му е студена и неприятна за докосване. А в горещ летен ден, като хванеш някого за лакътя - ръката му е хладна
2. Ако дойде някой и ми каже: "сменяй си вярата, иначе ти отрязваме едната ръка" - веднага казвам: "добре, ей сегичка". В края на краищата, те наблюдават само външните прояви, вътре какво си мисля, не знаят. Вярваш си мълчаливо в каквото ти е кеф и толкова. Съгласен съм, хората искат да са информирани, т.е. така да вяваш, че да са наясно и да им е спокойно. От друга страна, аз вярвам и в таблицата за умножение, но никога не го показвам. Просто нямам пряка необходимост да ходя по улиците и да заговарям минувачите вярват ли те, че 7х8=56, до каква степен са го осъзнали и колко дълбока е вярата им? Или: мислят ли достатъчно за Таблицата през уикенда и дали не искат да се срещнат с едноверци, да дискутират по въпроса. И най-готиното - дали не биха дарили 7% от доходите си за пропагандиране и популяризиране на таблицата за умножение, в която вярват?
3. При среща с реклама на "Нескафе с дъх на ягода", мога да реагирам по два начина:
- Даа, светът вече доста се е променил
- Даа, ебавката с мен става все по-извратена
Първият води към депресия, вторият - към параноя. Кой да избера?

* сн.: Robert Gotzfried

четвъртък, 16 април 2015 г.

Шоуто на Труман

1. Понякога, макар и рядко, ме обзема едно много особено подозрение - че съм олигофрен, но тъй като околните ме щадят, правят всичко възможно да не го разбера. Отвреме-навреме обаче, не успяват да го скрият и някакви бледи признаци се очертават под този плащ на милосърдието, но веднага след това изчезват, така, че никога не разбирам истината докрай.
2. Предполагам, че познатите ми практикуват няколко варианта за маскиране на срамното ми състояние от самия мен:
а) преструват се, че не забелязват олигофренските ми изпълнения и се държат така, сякаш върша нещата нормално.
б) спускат се на моето ниво и тогава аз се чувствам разбран, сред приятели и даже съмишленици /мисленето при олигофрените, като изключим някои проблеми с рефлексията, си е напълно приемливо/
в) спускат се под моето ниво и се държат по-олигофренски от мен, за да мога аз да си кажа: "О, изглежда съм доста умен, като гледам какво говорят и вършат тия хора."
3. Първият /а/ вариант извиква у мен едни light, слънчеви пристъпи на параноя, с които лесно се справям; нещо като пулсации на ежедневието в хипогастриума са. Вторият, /б/ - с него ми е комфортно - чувствам се обичан и разбран.
Третият обаче, /в/ ми е проблем. Той е най-коварен. Забелязвам го постоянно и се чувствам виновен, че хората се подлагат на такива натоварвания заради мен. Толкова пък да съм им важен? Не знам, само да не се окаже, че всички отдавна сме в шоуто.

* на сн.: кадър от филма