Показват се публикациите с етикет Евангелие. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Евангелие. Показване на всички публикации

неделя, 8 януари 2017 г.

Просветени

1. Един свещеник от Бачковския манастир: "Идват разни хора, чели "Уикипедия" и твърдят, че Евангелието от Йоан е написано от... Йоан. Това е все едно да очакваш, че някой работник от "Чистотата" си води дневник на английски"
2. Пелевин: "Благодарение на булевардните романи, гражданинът на новото време смътно знае за съществуването на Втория принцип на термодинамиката, а заради редното числително подозира и за наличието на Първи, но за Третия няма да узнае никога"
3. Атанас Славов: "Националният сън: Един комар хапе човек. Човекът плясва комара, убива го и кара нататък, тоест решава проблема си. Това е човек в съзнание. Сега си представи друг комар, който хапе друг човек. И него го боли. Но не убива комара, а започва да мрънка, да мърмори и най-вече да търси виновни. Например – кой остави вратата отворена да влизат комарите, нарочно ли я остави, ама той нещо мрази ли ме, или пък е от СДС, БСП, ДПС, а баща му не беше ли от ДС и т.н. Този човек е в безсъзнание".
4. В един краен софийски квартал, пътувах в автобус, за който суспектен минувач ми се закле, че ще ме "фърли в центъра". И изведнъж обявяват: "следваща спирка улица Рахманинов", и аз се ужасявам. Такова чак изгубване на тази възраст, в метрополията - срамота! Навън вали яко, стъклата изпотени, гледам наоколо - абсолютен индъстриъл, пролетарии от вси страни, етцетера, баси и естетите - Рахманинов тук - Incredibile! Какви шизоиди са кръщавали улиците тука бе, а ако по-следващата е Малер, мале, мале! Преди като бяха всичките на партизани, партизани - легендарни синове над полета, и балкани, над села и градове, беше много по-спокойно. Но като спряхме, обявиха: "Улица "Връх Манчо". Знам, слухът ми е музикален, така е.

* на сн.: Бачковски манастир, трапезарията

вторник, 19 април 2011 г.

Адвенчър

1. Едната ми баба беше адвентистка и принадлежеше към умереното крило на тази конфесия. Възприятието и за ролята на Бог в живота, се свеждаше до един режим, в който в събота не пипаш нищо, а вечерта отиваш на църква, както и да не ядеш месо. Е, не съм прав, в задачите и влизаха и по-дребни ангажименти като спасяване на човешки души и вербуване на нови членове за Братството. Имам чувството, че това последното задължение тя отработваше главно върху мен.
2. Когато и отидех на гости на "Скобелев", тя изваждаше тиквеник и сироп от касис и докато се надумквах, ме поглеждаше тайнствено и започваше.
- Ти сигурно няма да се спасиш.
- Ааа, ще се спася - казвах с пълна уста.
- Не се молиш май изобщо, как тогава ще се спасиш?
- Моля се бе, бабо, моля се - предъвквах аз.
- Дано, защото когато Бог слезе на земята, ще оцелеят само тези, които са се молили.
3. За да ми вкара Бог в тъпата пионерско-атеистична глава, баба ми, освен че ми четеше подбрани притчи, прибягваше и до прости битови истории. Най-често, ставаше дума за това, как някакъв летял със самолет и едновременно с това вярвал в Бог, и когато самолетът паднал, само той оцелял.
4. Баба ми беше чужда на финяшките Томааквинат - конструкции за съществуването на Бог, за Кант също едва ли беше чувала, но вървеше смело напред през живота, творейки добри дела, като трепетно ги съчетаваше със свръхестествения си ангажимент.
5. Единственият недостатък бе, че когато ми говореше по-дълго за Бог, мен ме напушваше ужасен, хистеричен, неконтролиран смях. Ставаше ми адски неудобно, и се извинявах, но не можех да се спра. Дали не беше някакъв еквивалент на синдром на Турет?
6. Такова нещо никога повече не ми се е случвало.

* на снимката: небесна конструкция