Показват се публикациите с етикет Хармс. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Хармс. Показване на всички публикации

неделя, 24 април 2022 г.

Малко Хармс за приземяване


Меден поглед

- Виждате ли - каза той - видях ви с него на трети - возехте се на лодка. Един от тях беше на руля, двама на веслата, а четвъртият седеше до вас и говореше. Аз дълго стоях на брега и гледах как гребат онези двамата. Да, мога смело да твърдя - те искаха да ви удавят. Така се гребе само преди убийство.
Дамата с жълтите ръкавици погледна Клопов.
- Какво значи това? - каза тя. - Как така особено се гребе преди убийство? И после - какъв смисъл има да ме давят?
Клопов рязко се обърна към дамата и каза:
- Вие знаете ли какво е това меден поглед?
- Не - каза дамата, неволно отдръпвайки се от Клопов.
- Аха - каза Клопов. - Когато фина порцеланова чашка пада от бюфета и лети надолу, в момента докато е още във въздуха, вие вече знаете, че тя ще стигне пода и ще се разлети на парчета. А аз знам, че ако човек погледне друг човек с меден поглед, то рано или късно, неминуемо ще го убие.
- Те с меден поглед ли ме гледаха? - попита дамата с жълтите ръкавици.
- Да, госпожо - каза Клопов и си сложи шапката.
Известно време двамата мълчаха. Клопов седеше, ниско навел глава.
- Извинете ме - изведнъж каза той тихо.
Дамата с жълтите ръкавици удивено погледна Клопов.
- Всичко това не е истина - каза Клопов. Измислих го ей сега тук, седейки с вас на пейката. Аз, разбирате ли, си счупих днес часовника и всичко ми се вижда в мрачна светлина.
Клопов извади от джоба си кърпа, разгъна я и показа на дамата счупения часовник.
- Носих го шестнайсет години. Разбирате ли какво означава това? Да си счупиш часовника, който шестнайсет години е тиктакал ето тук, под сърцето ми? Вие имате ли часовник?

четвъртък, 6 септември 2018 г.

Хармс, Малевич, антракт-катаракт

1. През септември 1926-та, Хармс попада в трупата на "Експериментален театър "Радикс", където му предлагат да напише пиеса. "Радикс", според създателите му, е театър, ориентиран не към публиката, а към "преживяванията на самите актьори на чистото театрално действие". Хармс и Введенски създават пиесата "Майка ми е цялата в часовници". Това били само маркирани идеи, като се разчитало на импровизацията, липсвал край (авторите постоянно я дописвали, вкарвайки нови действащи лица без отношение към сюжета) и нямало конкретна тема. Пиесата трябвало да бъде "конгломерат от различни изкуства" и "монтаж от атракциони".
2. Текстът пишели Хармс и Введенски, след което цялата трупа го обсъждала и обогатявала. Ето например сюжетна линия: един от героите посетил родния си град и там, където и да отидел, постоянно срещал един и същи човек с червена брада. Накрая не издържал и го попитал:
- Дълго ли още ще ме преследвате?
- Той и говори! - възкликнал червенобрадият - използвам те за да не могат разни мошеници да притесняват честния данъчен инспектор.
Заболоцки предложил краснобрадият инспектор да се казва Гарфункел и да се появява на сцената непрекъснато с нова фамилия. После трябвало да бъде убит, след което да продължи да се появява вече покойник. Введенски предложил за Гарфункел да напишат отделна пиеса.
3. Понеже нямали зала, Хармс се обадил на Малевич (от когото се възхищавал, особено след като Малевич му подарил книгата си "Бог не е съборен" с посвещение: "Отивайте да спирате прогреса"), с молба да им предостави зала за репетиции. Малевич (тогава директор на Държавния институт по художествена култура), се срещнал с трупата и ги харесал, a и молбата изглеждала доста възбуждаща на вид. Тя представлявала колаж от две парчета плат - син и жълт, отрязана третинка банкнота от пет рубли, червен полукръг, покрит с черна и позлатена хартия и текст: 
"Образувалата се 
театрална трупа "Радикс",
 експериментираща в областта на 
извънемоционалното и безсюжетното изкуство,
поставяща си за цел създаване на произведения на
чистия театър, неподчинен на литературата - всички моменти
 влизащи в композицията са равноценни, моли
да и се предостави  помещение в 
Бялата зала за
лабораторно-репетиционна 
дейност".
4. Според достъпния мемоар, пиесата така и не била поставена, първо защото я нямало написана по общоприетия начин за да бъде представена на Художествен съвет и второ - защото в репетиционната станало много студено, а нямало пари за отопление и актьорите един по един изчезвали в петербургската мъгла и не се появявали повече.

* Ескиз към пиесата, рисунка на И. Бахтерев

вторник, 7 февруари 2017 г.

Хомеостазата

1. Всеки си има моменти или периоди, в които те обзема едно приятно равновесие, когато нещата са се закрепили почти неподвижно по хубав начин и ти е комфортно, и въпреки вълнуващите откровения мейд ин Чайна, за кризата с хилядите си възможности - мерси, видях ги тези възможности и някак си не се влюбих в тях.
2. Почти съм сигурен, че човек, освен за полет, щастие, любов и незнам какво си, е роден за хомеостаза. Иначе ходи зъл и невротизиран по Витошка и си мисли за Калашников с муниция.
3. И как да стане, че да изживееш комфортния си момент възможно най-силно /разбирай - най-дълго/? Да спреш на място и силно да се напънеш, досущ в химическа тоалетна - не, едва ли, явно е нещо друго. Или просто да си се сгушиш някъде? Отде да знам?
4. И Хармс, и той с неговите си: 
"Чувал съм такъв израз: „Улови момента!“ Лесно е да се каже, но е трудно да се направи. Според мен този израз е безсмислен... Друго нещо е обаче да кажеш: „Запечатайте онова, което става в този момент.“ Това е съвсем различна работа. Ето например: раз, два, три! Нищо не се случи! Така запечатвам момент, в който не се е случило нищо.
Споделих това със Заболоцки. Хареса му много и той цял един ден седя и брои: раз, два, три! И отбелязваше, че нищо не се е случило. Над това занимание го завари Шварц. Той също се заинтересува от този оригинален начин да се запечатва онова, което се случва в нашата епоха, тъй като епохата, както е известно, е съставена от моменти".
5. Сгушването е, все пак

фото: Mike O'Shea

петък, 21 октомври 2016 г.

Цитатник

1. Айнщайн избягвал метафизичните интерпретации на квантовата теория /"квантов мистицизъм"/. Известен е диалогът му с Нилс Бор, когато обсъждали ефекта на наблюдателя върху поведението на частиците:
- Бог не играе на зарове.
- Алберт, не казвай на Бога какво да прави.
2. Tолстой бил на 56 г., /"Война и мир" вече е написана/ когато си счупил ръката. Писал на жена си: "сега съм със счупена ръка и лежа вкъщи без работа. Най-после се почувствах като писател".
3. Робеспиер пие пастис със семейството си. Спокойничко им е, уютничко. Изведнъж, от улицата - викове, тропот: гневна тълпа бяга насам-натам. Робеспиер тича към вратата. "Къде бе, Робеспиер?" - вика уплашенa майка му. "Да поведа народа!" - "Ама ти не знаеш нито кои са, нито накъде бягат!" - "Няма значение - после ще ги питам, важното е да ги поведа!"
4. Хармс:
Веднъж на Петрушевски му се развалил часовникът и той пратил да извикат Пушкин. Пушкин дошъл, огледал часовника на Петрушевски и го сложил обратно на масата. "Какво ще кажеш, брате Пушкин?" - попитал Петрушевски. "Стоп машина", казал Пушкин.
5. В статия от 1908 за това, как пият руските писатели, срещаме следното:
"Руските писатели никога не поръчват шампанско, въпреки че има група писатели, които пък нищо друго, освен шампанско не поръчват, особено на закуска. Ликьори, като цяло поръчват такива, каквито не съществуват изобщо. Руските писатели не дегустират, те пият на екс. Бакшиши оставят по-големи дори от нефтените крале. Само корабните инженери са по-щедри от писателите".

* на сн.: като цунами

четвъртък, 10 декември 2015 г.

Фрагм. от дек.- 2

1. Политика. Чета някво заглавие, цитирано във ФБ: "В Париж са притеснени, че реформите в България не се случват". Представям си даже и как са притеснени. Ходят из града /повече по Левия бряг/ с изменени лица, тревожно се вглеждат един в друг и мълвят: "България не па?", "Реформ но?", "Онтиль па ю лие?" И някой по-запознат минувач пасионарно, но с горчив тембър отговаря: "Ме уи! Жьо не манж па сис жур!". И даже наблизо минаващ немски турист и той: "Гебен зи мир бите етвас копек ауф дем щюк брод!" Етва е, притеснени са там.
2. Хармс. "Петров се мята на коня и произнася пред тълпата реч на тема, какво би станало, ако на мястото на градската градина бъде построен американски небостъргач. Тълпата го слуша и, изглежда, е съгласна с него. Петров си записва нещо в бележника. От тълпата се отделя среден на ръст човек и пита Петров какво си е записал в бележника. Петров отвръща, че това си е лично негова работа. Средният на ръст човек не мирясва. От дума на дума започва разправия. Тълпата взема страната на средния на ръст човек и за да спаси живота си, Петров пришпорва коня и изчезва зад ъгъла. Тълпата е възбудена и поради липса на друга жертва хваща средния на ръст човек и му откъсва главата. Откъснатата глава се търкулва на паважа и се спира до решетката на канализацията. Удовлетворила страстите си, тълпата се разпръсва."
"Линчуване", прев. Ася Григорова
3. Хънтър Томпсън. "Багажникът на колата ни напомняше подвижна полицейска нарколаборатория. Имахме на разположение две чанти с трева, седемдесет и пет топчета мескалин, пет марки с люта киселина, солница пълна с кокаин и цял междугалактичен парад на планетите с всякакви стимуланти, транквиланти, пищялки, смеялки...също и кварта текила, кварта ром, кашон с Бъдуйзър, пинта суров етер и две дузини амил."
"Страх и омраза в Лас Вегас" /само че книгата/

* Табела в Атина. "Идиотикос хорос" предполагам, че не е "хор от идиоти", а по-скоро "частно владение". фото: Иван Романов .

събота, 14 септември 2013 г.

Фрагменти от септември

1. Тутанкамон, като бил малък, страшно се дразнел, когато му викали: "Тутанкамон, къмон!" Той затова и умрял съвсем млад.
Това е Хармс.
2. Интересно живеят и художниците. Joho the Blog разказва, как един път, през лятото на 1874, Мане дошъл на гости при Моне и моментално нарисувал картината "Семейство Моне в градината си в Аржантьой". Моне не му останал длъжен и тутакси нарисувал картината "Мане рисува в градината на Моне"
Не щеш ли, след малко при тях наминал Реноар, за по една грапа. Като видял какво се е случило, веднага поискал назаем от Моне бои, платно и четки, и нарисувал картината "Мадам Моне и синът и". После всички си стиснали ръцете и влезли в трапезарията да вечерят.
3. От разговор с познати, научих следното. Шведите ходели да работят в Норвегия. А в Швеция предпочитали да работят поляците. В Полша пък, обичали да идват на работа румънците. А в Румъния, пристигали да работят главно молдованци. А в Молдавия, никой не идвал да работи. Значи - молдованците и норвежците не пипват нищо и тези страни би трябвало адски да си приличат. Това не е Хармс.

* на сн.: Мане "Семейство Моне в градината си в Аржантьой"

сряда, 20 юни 2012 г.

Фрагментации от юни


1. Подслушах малко старци по пейките за какво си говорят. За някакъв прозорец, който бил отворен, всички видели, че е отворен и после някакъв човек го затворил и започна едно мъчително уточняване кой е този човек. Колко жалко, хората станали на 80 години и мислите им, вместо да са леки и обхватни, като есенен полъх, те се натрошили, удребнили, кълват си ги на мънички застойни фрагменти, като трънчета под кожата и няма кой да им ги махне и те циклят и циклят. Абе хора, времето ви изтича, напрегнете се, кажете нещо важно, дайте финалните, най-добрите си инсайти. Вместо това - "днес е горещо, водата е мокра, млякото е по 80 стотинки". Цял живот без фантазия.
2. Д. Хармс: "Мнението ми за пътешествията е кратко: като пътешестваш, не отивай твърде далеч, защото може да видиш такива неща, че после не можеш да ги забравиш. А когато нещо се загнезди в паметта ти, отначало ти става лошо, а после ти става невъзможно да поддържаш бодър дух". Напомня ми Платонов.
3. Един човек в Трън си купува вестници - "Шоу" и "Труд".
Продавачът:
- Ето ти трудът, ето ти шоуът.
Прекрасно е, не се бях сещал.
4. Фуко, разцепва, както обикновено:
"Човешкото тяло е вкарано в една машина на властта, която го дълбае, разчленява и съчленява отново. Една "политическа анатомия", която е същевременно и "механика на властта", е в процес на зараждане; тя определя как могат да бъдат владени телата на другите, не само за да правят това, което желаем, но и за да действат така, както искаме, с техники и с бързината и ефективността, която им определяме. По този начин дисциплината произвежда подчинени и обучени тела, тела "покорни".
стр.147-148, "Надзор и наказание"

* на сн.: Посред бял ден

вторник, 21 декември 2010 г.

Хармс и часовниците

1. Д. Хармс, "Синята тетрадка", текст N.10

Живял един червенокос човек, който нямал очи и уши. Нямал и коса, така че, червенокос го наричали условно.
Не можел да говори, тъй като нямал уста. Нос също нямал. Нямал даже ръце и крака. И корем нямал, и гръб нямал, и гръбнак нямал, и никакви вътрешни органи нямал. Нищо нямал! Така че, не е ясно за кого става дума.

Всъщност, по-добре да не говорим повече за него.

2. Не мога да обясня защо, но ми се струва, че този часовник, по някакъв начин е свързан с текста на Хармс.
В първият момент е трудно, защото имаме замяна на символ с текст. Всъщност, символът-знак е заменен с език-знак, /който трябва да се разшифрова, т.е. прочете и предполагам, че това ни обърква и забавя първоначално/.

Хармс сам съм си го превел.