сряда, 11 юли 2018 г.

Симулираните оргазми

1. Може би изобщо не е важно, но все пак - когато една жена реши да симулира оргазъм, независимо от мотивите (от уважение, с идеална цел, прослушване за участие във филм, заболяване и др.), какъв модел използва за първоизточник? Дали са фантазии как би трябвало да бъде, дали е от киното, дали просто симулира свой истински оргазъм от предишен екстазен акт? Ако приемем, че е последното (не съм антрополог и нямам възможност да анкетирам минувачките пред блока, а и ще ме шамаросат, предполагам), то тогава, има ли значение, че е симулация, като е досущ като оригинала? Или за някого има значение?
2. Крайно рядко в литературата срещаме изследвания върху симулацията на оргазъм при мъжете. Явно това не е толкова разпространено явление, не става ясно защо. Според някои автори, стереотипите на мъжкото поведение (ригидност, дистанция от чувствата, задължително целеполагане), не позволяват проява на този така необходим допълнителен артистизъм в условията на краткотрайност, напрегнатост, сериозност и предвидимо рязък завършек на акта при мъжа. Очевидно е, също така, че ситуациите, в които възниква необходимост от симулативен оргазъм при мъжете са крайно малко и като цяло се изживяват болезнено от реципиента. Психоаналитиците от своя страна, говорят за характерен феномен, наречен "завист към множествения оргазъм" ("multiple orgasm envy"), имащ незадължителен (факултативен) и по-рядко викарен характер за средния кавказки  расов мъж (Caucasian race man). Лаиците/лаичките и феминистите/феминистките често, в свободна дискусия, употребяват "завист към утробата" на Хорни ("womb envy"), който е нетърпящ критика термин от вагиналната психология и няма общо с разглеждания от нас проблем
3. Един трети вариант, който също се среща рядко (некоректно е да уточнявам защо), е на жени, симулиращи мъжки оргазъм и обратното - мъже, симулиращи женски оргазъм. Парадоксално, но точно за този вариант на сексуално поведение срещаме достатъчно подробни описания у М. Мийд при теренните и изследвания на Тробрианските острови.
4. И както Дж. Камбъл някъде споменава: психотикът се дави в същите тези вълни, в които мистикът възторжено плува!

* сн.: Terry Richardson

петък, 6 юли 2018 г.

Любими теми: еротика и аутопоезис

1. "Еротичният коефициент съпътства всички човешки дейности, доколкото те вънполагат субекта на дейността и представляват по принцип стремене към другия и другостта. Еротично може да бъде философстването, говоренето пред аудитория и занимаването с политика, възпитаването, колекционирането, страстта по вещи, правенето на изкуство, вярата в бога и участието в ритуали. Еротиката се поражда не само поради принципната устременост навън, а от постоянната необходимост да се справям с вътрешния проблем, че бидейки тяло, ставам нещо различно от него и отново, станал нетелесен, имам нужда да се уплътня и да си възвърна усещането за действителност. В този смисъл, еротизмът не е друго, а парадоксално стремене към нова телесност, която задоволява стремежите ни към същностност и обектност".
(От: Б. Богданов, "Промяната в живота и текста")
2. Много често се забравя (Матурана, естествено), че аутопоетичните системи могат да общуват взаимно, докосвайки се една друга в своите актуални когнитивни зони, като при това се образуват консенсусни области. Така например, при среща на две аутопоетични системи, ако едната каже: "Здрасти, здрасти, дай пари за пасти", за нас е ясно, че се прави опит за комуникация в консенсусната област на пастите и доброто времепрекарване в сладкарница. Впечатлява също, че доколкото системата може да се самоописва, при все нови и нови рекурсии, тя формира феномен, който ще наречем "самосъзнание". В случая с пастите, две взаимноописващи и взаимноопипващи се системи, могат да влязат в състояние "в сладкарница сме и вероятността да получим паста (джин?), клони към единица ", за което Фьорстер, сполучливо перифразирайки Декарт, казва: "ние мислим, че съществуваш, следователно съществуваш"
3. Но нека гневната премиса на Витгенщайн ("Поне веднъж не мисли за разбирането като за "душевен процес"! Защото начинът на изразяване е това, което те обърква"), срещнем със Сократовото питане: "Ами разполагащият със знание за справедливото, красивото и доброто според нас, по-разумно ли се отнася към своите семена от земеделеца?" И ултимейт-отговорът на Федър: "Дума да не става!" (Платон, "Федър")

* сн.: Martino Di Silvestro

петък, 29 юни 2018 г.

1 наблюдение, 1 разсъждение и 1 концепт

1. И докато си мисля колко удобно би било, ако продаваха части да си сглобиш собствена тролейбусна мрежа, (технологиите напреднаха доста) и водя Сашо към децката, и той дъвче любимата си токсоплазмозна кремвиршка, и встъпва в теологически дебат с мен - на предположенията ми че Господ е жена, възразява, че по-вероятно е момче, защото нали е най-големият шеф, значи е момче (откъде този сексизъм - от децката явно), и продължавам да се разминавам с красиви, утринно-свежи жени (към обяд пак са очарователни, дъвчат баничка и гледат независимо, но красотата малко е отстъпила, умът е взел преднина, отново сексистко?)
2. Животът се състои от отчайващо количество повторения, всъщност, целият живот е повтаряне на едни и същи диалози в различни версии. Дали е утешение, че има някакви правила, които имат силици само да сменят версията, но не и темата. Забелязва се имитацията на едно вечно завръщане, което знаем, е невъзможно. Тъкмо си се завърнал и хайде още малко, ако обичаш - метни едно весло на гръб и намери хора, непознаващи морето и не солящи храната си и тогава може би Посейдон или който ти е актуален в момента, ще ти позволи да се върнеш. Към мисълта, че лентяите и естетите са същинските благодетели на човечеството, бих добавил и вечнозавръщащите-се-отнякъде, но не смея да обогатявам Чоран.
3. Поради големия интерес към концепцията ми за индивидуална тролейбусна мрежа: идеята ми е да продават в кутия контактната мрежа (жиците и разклоненията, стрелките и болтовете за прикрепване към стълбове или дървета) и малък електродвигател с пръчките (неправилно наричани "жартиери", а всъщност - щангов токоприемник, не бъркай с пантограф), които монтираш в колата си, друго не е необходимо. Захранване - някъде намираш контакт за 220 и включваш, о млади конструкторе, своята мрежа в общата. Така ще можеш да се движиш из двора на вилата си със собствен тролей и чак след това, да помислиш за суицид.

* сн.: Tamas Dezso

неделя, 24 юни 2018 г.

Шостакович, комсомол, Джойс, Набоков

0. Като повечето нормални хора, ударих два джина и тръгнаха тъжните текстове
1. С един колега тия дни псувахме социализма и той ми разказваше как Шостакович след статията "Сумбур вместо музыки" (1936 г.) като вървял по улицата, всички познати минавали от другата страна от страх да не ги заговори, че ще вземат да ги арестуват после. Чудеше се как може така. Аз не се чудя изобщо - като ме изключиха от комсомола в казармата, изведнъж всички наоколо странно охладняха към мен и това едва ли е било от страх да не ги арестуват или разстрелят, нещо друго е било. Какво е било бе, конници на Армагедона, какво е било чувството? Изключение направиха трима - те както си се държаха нормално, така си останаха и после. Професионално, после станаха съответно - лекар, историк и още лекар. Тогава изчислих съотношението "внезапно видиотили се" към "запазили нормалност" - беше прибл. 80 и 20 на всеки сто. Виждам го и досега, оказа се социална константа.
2. Заглавието "Сумбур вместо музыки" няма да го преведа. Омръзна ми да превеждам. Който трябва е научил руски навремето, който не трябва - не е, нека пропусне този културен пласт. Ще знае какво е казал Джойс за писането ("журналистите пишат за необикновеното, писателите за баналното"), но няма да знае какво е допълнил Набоков ("...но пишат така, че баналното става необикновено, сякаш гледаме света провряли глава между краката си, желателно на плажа")

* фото: Dara Scully

събота, 23 юни 2018 г.

Юг

0. Два текста, които си приличат - пиесата на Ричард Неш - „Човекът, който прави дъжд” и Ърскин Колдуел - "Пътуващият проповедник" Американският юг - застинал, горещ, налуден, който пък, визуално ме прати към Джармуш
1. От „Човекът, който прави дъжд”
ДЖИМ (заинтересувано): Вие наистина можете да докарате дъжд, така ли? Истински дъжд?
СТАРБЪК: Дъждът си  е дъжд, момче. Той идва от небето. Малките момченца бягат под дъжда и пищят от радост, като прасенца. Дърветата протягат към него оголени ръце. Птиците плакнат крилца в локвите. Слънцето се любува на себе си, отразявайки се в капките му. Дъжд! Препоръчвам ви го.
ДЖИМ: А колко искате за него?
СТАРБЪК: Четиридесет и шест долара и в течение на двайсет и четири часа, той ще се излее, каквото и да става. Гаранция.
ЛИЗИ: Ной, не ставай глупак.
НОЙ: (тихо) Не се безпокой. А как ще го направите, Старбък?
СТАРБЪК: Работата ще бъде свършена, а как - не ви ли е все тая? Може би ще размахам шапката си и ще произнеса няколко загадъчни фрази. Или ще стрелям с оръдие, което правя само в особено тежки случаи. А може би всичко на всичко, ще надуя тази свирчица. Възможно е да изпея песента за тримата убити братя и майка им, която чака синовете си и това ще бъде толкова тъжно, че небето ще се разплаче. Нека не говорим, как ще го направя.
2. От "Пътуващият проповедник" на Колдуел
— Трудничко ще ти бъде тука — каза Клей, след като помисли малко. — По тия места не е имало свестен проповедник от не знам колко години, може би от десетина. Последният, за когото си спомням, казваше, че бил направил всичко възможно, но нямало полза. Когато ни напусна, той каза, че хората били потънали твърде дълбоко, за да им се помогне изобщо на този свят.
— Колкото по-грешни са, толкова ми е по-приятно — каза Саймън, вдигна крака на оградата и се облегна на стола. — Дошъл съм да ви освободя от греховете, а щом почна нещо, винаги го завършвам.

* сн.: кепчър от "Мистериозният влак" /уит Джармуш пермишън, пърсънъли/

понеделник, 18 юни 2018 г.

Numbed

1. Знам, че е свързано с личната оптика, но напоследък се появяват серии от бърнаутнати офис-монотеисти, мъчително налучкващи пътя към трите кита на самолечението - черен хумор, извънбрачни връзки и алкохол. Разбира се, преди това са преминали през гастрити, рефлюкси, паник-атаки и т.н. Идват и искат обяснение. Просто чувам как гневно ми заповядват: "Защо живея така? Дължите ми обяснение!" Да го знам, да го дам, но знам ли го? Като всеки от професията съм свикнал на сюрреалистични въпроси оформени в инвариантна формула, например: "Вие като психиатър, какво мислите за... (носенето на стринги, ландшафтните вселени, преименуването на Македония, арианизма" и проч.
2. С тези хора, могат да се използват различни метафори, но две си харесвам особено - квазистаринната арабска - проблемът идва когато тялото ти започне да изпреварва душата, бързайки незнайно закъде и защо - постепенно се препарирваш, ставаш "emotionaly numbed", както казват едни. Компютърната метафора е доста по-пошла, но върши работа при изчерпани айтита - софтуерът ти се ъпдейтвал непрекъснато, но хардуерът ("желязото") вече не смогвало да го задвижи и почвало като стария ми лаптоп - да работи бавно, да грее, да изкарва странни съобщения, радостно да минава във "фрийз" и неохотно да се съвзема. Харесвам ги, като passing tones в джаза са ми - недиатонични, изсвирват се бегло и служат за преход към следваща импровизационна фигура
3. Нещо лично: използвайки компютърната метафора "мозъкът е процесор", имам допълнения. Човек трябва да се старае да общува с хора с по-висок клас процесори. Веднага се натъжавам когато пред мен се изправи човек с Интел 286 или 386XT. Чистото удоволствие идва при по-високите тактови честоти - i586 или модификациите му. А ако е и четириядрен, направо му ставам ученик и го следвам навсякъде по света или там където ходи.

* сн.: Nil Jorgensen

петък, 15 юни 2018 г.

Моисей, Сашо, ФБ

1. Един блогър разказва, как веднъж слушал лекция за раннохристианската литература или нещо подобно и лекторът, (подозрително много напомнящ стендъп-комик или квартален луд, но нали те умеели да докосват сакралното, затова си траел), започнал с това, че основните човешки ценности са формулирани в 12 правила, известни като "Дванайсетте заповеди на Моисей". Моят човек се заинтригувал не на шега, защото знаел за десет заповеди и заподозрял, че едни други две са известни само на посветените - лектори или някакъв суперклир, достъпващ Тайното знание. Веднага задал въпрос-молба към лектора, ако е удобно, да му предостави един шортлист с тия заповеди. Онзи го изгледал като малоумен и след драматична пауза, изредил заповедите, дванайсет на брой. Блогърът не познал ни една, това били някакви съвсем други заповеди. Ето така, някак си.
2А. Сашо (6 г.) огорчен ни съобщи, че в децката им забраняват да имат повече от едно гадже, т.е., изправен е пред тежък избор - Тея или Изабела. Обсъдихме, че много по-разумно (т.е. непедагогично) би било, да ги задължат или да нямат ни едно (целибат с последващо замонашване), или да имат повече от едно (досущ невръстен донжуан). Съгласи се, но през цялото време ме гледаше с известно недоверие.
2B. Освен това, Сашо леко модифицира правилата на "Не се сърди човече" и ни задължи да ги спазваме. Пипнал ги е така, че винаги той побеждава
3. Един тинейджър си качил сравнително откровена снимка във ФБ за да впечатли и евентуално възбуди приятелката си. Първа обаче, реагирала баба му с реплика: "Ух, какъв си хубавичък!" Момчето, сериозно изплашено, махнало акаунта си и никога повече не влязло там.

* сн.: Eric Gillard