петък, 20 октомври 2017 г.

Перлите на Пърлс

1. През 1925, създателят на гещалт-терапията Фриц Пърлс /1893 - 1970/ започва личната си анализа. В продължение на седем години го анализират звезди като Райх, Дойч, Хорни и Фенихел. Впоследствие, Пърлс споделя: "това беше загубено време, прекарано на кушетката. От Фенихел получих дезориентация и съмнения, от Райх се научих на наглост, от Хорни - на човешко отношение към терминологията."
2. Отгоре на всичко, Пърлс започнал да ухажва Карен Хорни по време на анализата си. Опитът му да и подари цветя, както си е редно бил интерпретиран като симптом. Пърлс се засегнал, което също било интерпретирано, etc. "Аналитиците - тъжно споделя той - в сложни ситуации се крият зад професионалните си фокуси, избягвайки преките отговори".
3. През 1936 Пърлс пристига на психоаналитичен конгрес в Чехословакия, за да се види с Фройд. Срещата протекла странно. Пърлс пише:
"Посрещна ме възрастна жена /предполагам сестра му/ и зачаках. После вратата се открехна на 2.5 фута и той се показа оттам. Изглеждаше странно, че стои на вратата, но тогава аз нищо не знаех за неговите фобии.
- Пристигнах от Южна Африка за да прочета доклад и да Ви видя.
- И кога си тръгвате? - попита той.
Не помня останалото от четириминутния ни разговор. Бях шокиран и разочарован."
4. През 60-те, Пърлс се заинтересувал от дзен и прекарал два месеца в манастир в Киото, медитирайки под ръководството на учител. По време на обучението, майсторът му задал въпрос: "Какъв е цветът на вятъра?". "В отговор, аз духнах в лицето му и мисля, че той остана доволен", споделя Пърлс.
5. Гещалт-молитвата на Пърлс:
Аз върша своето и ти вършиш своето.
Аз съм на този свят не за това, да съответствам на твоите очаквания.
И ти си на този свят не за това, да съответстваш на моите очаквания.
Ти - това си ти, аз - това съм аз.
Ако се случи да се открием един друг - това е прекрасно.
Ако ли не, нищо не може да се направи.

Случките са от автобиографичната книга на Пърлс "In and out the garbage pail", Real People Press, 1969
На сн.: Фриц Пърлс в Езален институт /photo: Esalen Institute/



петък, 13 октомври 2017 г.

сряда, 11 октомври 2017 г.

Уикендаши

Райска ябълка
1. Сутринта като станах в хотела, Роси още спеше и понечих да запаля джетбойла за кафе, но погледнах през прозореца и видях, че освен дъжда, е паднала и мъгла - нещо което винаги ме влудява - искам да ходя да я снимам. Изтичах навън. Санданската природа ми пусна няколко гледки, но веднага след това мъглата рязко се вдигна и предложи не по-лоши гледки, но бях нервиран и не ми се снимаше вече. Прибрах се, направих кафе, погледнах навън - баси, пак паднала мъгла. Е не, няма да им позволя да ме ебават, няма да им ходя, няма да им снимам.
С мъгла


2. Оттам отцепихме към Керкини, да снимаме птици. На границата гръцки митничар изглежда си излекува някаква травма с мен, защото внезапно реши да ми тършува в багажника, търсейки загадъчен стек цигари. По какъв икономически механизъм бих си носил стек цигари в Гърция, бе Русос, митничарю мой?
3. На Керкини, по дигата беше оживено - слънцето пече, бърдуотчъри дебнат, велосипедисти, обикновени хора, овчари с биволите и др. Избрах си място и седнах да чакам горските птици. Никоя не долиташе. Сетих се, че на телефона имам запис на някакви птичи гласове, файлът се казва "Сутрешна градина". Беше към два, но все пак го пуснах, може пък някоя да долети. В записа преобладаваха гугутки, реших, че ще им действа умиротворяващо и скоро ще ни накацат отмалели, но не дойдоха. Примамих само някакъв прилеп, които летя около нас както те умеят - бързо и със светкавични пикирания.





4. На връщане решихме да видим какъв е тоя феномен - църквата на Преподобна Стойна в село Златолист. Пътят е кофти, но се стига лесно. Както подозирах, църквата и вътре и отвън двора беше кич и отблъскващо грозно и писюресто. Вътре имаше кръщене, което те наричаха "кръщенка". Баси народностното, баси българското. Отпред продаваха вино, вафли и тръбички с бял крем, които едно време на варненския плаж се наричаха "Ракети" - отхапваш от едната страна и тя веднага те блъвва от другата. Ония бяха вкусни, тия - не.










понеделник, 9 октомври 2017 г.

Забава и дийп лърнинг

1. Нали има една съвременна теза, че ученето може и трябва да бъде забавно, т.е. "забавлявайте се, учейки", която така и не можах да припозная. Но аз не разбирам от обучение, тъй като съм друга специалност. 
2. Няма да крия, че още преди да знам за тази великолепна идея, някакъв вътрешен усет нееднократно ми я предлагаше във вид на информирано съгласие. Но колкото и да опитвах, не се получаваше - когато учех не можех да се забавлявам, а когато се забавлявах, не можех да уча. При едновременно практикуване на тази перверзна диада неминуемо прекарвах тревожни дни и нощи и накрая стигах до поправителен, в най-широк смисъл
3. И преди, и сега, посланието на поправителния е: "ти се позабавлява отлично, пич! Ето, пишем ти шестица. Хайде сега да поучиш малко, ако не искаш да изпаднеш от класацията". Ами не, не мога да приема сериозното учене на нещо /език, агрономия, медицина, астрофизика/ за особено забавление. Все го мисля като тежък труд, мозъкът прегрява и е малко неприятно
4. Е да, тогава нямаше интернет, нямаше кой да ти пуска примерно медицината във вид на мемове /"всички форми на рак се лекуват със сода за хляб, но световната фармацевтика никога няма да ти го каже"/ или вирусни клипчета /"той дълги години страдаше от шизофрения, но вижте какво се случи, когато започна тази диета"/, на фона на музика и пейзаж море/залез/котенце/гръд
5. Идеята за развлечение и учене едновременно, си тече с пълна сила и отдавна ме весели със загадъчните си ефекти. Те ни  смигат от копирайтърските находки, /"Марин от Търговище никога не беше учил английски, но за два часа проговори като британец, вижте как"/ и от заглавията на уеб-новините, немислими без поне една правописна грешка /свикнах вече и ще ми е тъжно без нея/
6. Ноооо, какво пък толкова, проблемите са за това, за да бъдат решавани. Но нъли прублеми те са за тува, за дъ бъдът ришавани

* сн.: Cristina Rodero

събота, 7 октомври 2017 г.

Фрагм. 10-17

1. Едни момичета, от тия със стотината активни думи в речника /88  функционално-физиологични, 12 за възхита и "обичам те"/, гледаха едно небе /на залез/ и казаха, че е уникално. Но, мисля си, такова определение не ни праща наникъде. Защо да не научат две специални думи за небе, след като са девойки /т.е. емоционални, възхитени ходят постоянно, възкликват навремени/ ще им се налага и после да използват нещо такова. Защо да не заучат "пастелно" и "акварелно", това стига. Още повече, че думите са приятни, леснопроизносими, няма да ги срещнат в рап-речитативите и могат да се използват в някои други случаи.
2. Скоро си говорихме с една далечна позната на индиферентни теми и тя внезапно, без тематична връзка вметна, че между другото, каналите и са отворени, защото е ходила на обучения, след което пак продължихме на индиферентни теми. Малко ме озадачи. Изключвам еротичен подтекст /но какъв да включа?/. Това предупреждение ли беше или искаше да ме успокои, така и не разбрах.
3. Като отида през уикенда да поснимам малко птици, да казвам ли, че това е "един проект за регистриране на пернати палеоарктични видове"?.  А като отида на плаж, пак ли да казвам, че "сега започвам един нов проект, свързан с имерсия на тела в суспензионна среда"?
4. Жванецки
Умът често говори мълчейки. Умът чувства недостатъците или неприятните моменти за събеседника и ги заобикаля.
Умът ще предвиди отговора и ще премълчи, ако не желае да го чуе.
Глупостта не пита. Глупостта обяснява. Изобщо - с умния е по-добре. С него си свободен и ленив. С глупавия си зает през цялото време. Трудиш се с пот на челото. Той ти възразява и възразява. Защото е сигурен!
Затова: отдъхвай си с умния! Отдъхвай с него миличък, умолявам те!

* сн: Karolin Kluppel

петък, 29 септември 2017 г.

Нова книга за дрогата

Изтеглих и прегледах “Наркономика - как да управляваме наркокартел” на Том Уейнрайт, /Narconomics: How To Run a Drug Cartel, Tom Wainwright, 2016/. Авторът е редактор в “The Economist” и описва как наркокартелите адаптират общоприети бизнес-модели при производството и разпространението на дрога и други интересни неща. Конспективно.
А. Страните от Централна Америка са идеално място за съществуването на картелите и производството на дрога, поради:
- Подходящ климат. Расте всичко, което посадиш.
- Джунгли. Добре скриват плантациите и лабораториите
- Слаби правителства, корупция, бюрокрация
B. Франчайзинг, брандиране
Много от наркокартелите използват франчайзинг-модела за разпространение на дрогата. При него, всеки, който купи лиценз може да стане част от голям и развит бранд и да разпространява продукция от негово име, като Макдоналдс. Наркокартелите – напр., мексиканският Los Zetas – привличат местни дилъри, обезпечавайки им защита и клиенти. Този бизнес-модел носи огромни печалби. Недостатък е децентрализацията,  намаляваща възможностите за контрол на качеството и спазването на правилата, което може да се отрази на репутацията на бранда.
Заради PR-a си, мексиканските босове поръчват специални песни /"narcocorridos"/, в прослава на себе си и заниманията си, Ескобар строи училища и спортни площадки, Ел Чапо е меценат. В Централна Америка съществува и „нарко-милостинята” /narcolimosnas/ - босовете финансират строеж на църкви и болници.
C. Наука
Производителите на кокаин /cocoleros/ редовно посещават селскостопански изложения, купуват най-новите пестициди, абонирани са за агро-издания.
D. Интернет
В Англия например, трима човека ръководят наркобизнес с оборот $100 млн. Обратната връзка от доволни клиенти, по специализираните сайтове /които полицията бързо премахва/ стимулира продажбите.
E. Децентрализиране и преход към синтетика. При всяко усилване на контрола от полицията, производителите сменят вида на дрогата, като ориентацията е към синтетичната, защото:
- по-трудно се проследява и открива
- ако забранят новооткрито вещество, химиците веднага синтезират подобно, все още незабранено
Само при една полицейска операция в щата Гуадалахара през 2012, са открити професионално оборудвани лаборатории, произвеждащи по 15 тона метамфетамин/мес. /Уолтър Уайт от сериала “Breaking Bad”със своите 600 кг мет, по-добре да си мълчи/. Лабораториите за метамфетамин в Мексико, през 2008 са 21, през 2009 вече са 191 /тези, които полицията е открила/.
F. Легализацията на дрогата като заплаха за наркокартелите
Авторът изтъква, че страховете от легализирането на дрогата /”изведнъж улиците ще се изпълнят с наркомани”/ засега не се реализират в нито една страна, където тя е легална. Типичен пример - Холандия /мека дрога в дрогериите, твърда дрога в специализирани магазини с рецепта, а апокалипсис няма/. За САЩ: пазарът на марихуана прибира над $40 млрд. годишно, като седем от тях взима държавата в щатите където е легална, останалите $33 млрд. потъват в черния пазар.
Според Уейнрайт, правителството на САЩ е изтласкало наркокартелите, защото те не издържат на конкуренцията - защо да купуваш нелегална дрога, ако можеш да се снабдиш законно и спокойно.
G. Противодействие
Унищожаването на плантациите е неефективно - дрогата поскъпва пренебрежимо малко, защото картелите използват тактика подобна на търговската верига Walmart - карат производителите да си поемат всички производствени рискове.
Разходите за отглеждане на храст кока в Андите, отнесена към готовия продукт, е като разходите за платно и бои към цената на готовата картина на моден художник, поради което селяните няма да спрат да садят.
Н. Войната с наркотиците
Борбата с дрогата, според Уейнрайт е като балон - като го стиснеш на едно място, той се издува в друго. През 90-те коката е изтласкана от Перу, но отива в Колумбия. След десет години война, я изтласкват от Колумбия, но тя отново се появява в Перу. Затварянето на карибския трафик-канал през 80-те премества производството в Мексико, а войната с наркокартелите там, води до преместването им в Централна Америка. Сега вниманието на полицията е съсредоточено там и бизнесът отново се мести на Карибите.

Край

сряда, 27 септември 2017 г.

Смяната на темите

1. Всеки си има любим психолог. Моят от едно време е Ървин Гофман /Erving Goffman,1922 - 1982, благодаря ти, Томчо/ - по един прекрасен начин концептуализирал взаимодействието институция - психично болен и аз често споря с него наум, като му показвам грешките и даже му ги коригирам /също наум/, като съм в настроение.
2. Жертва съм на онзи ефект, дето като четеш някой сладкодумец, /Гофман е точно такъв/, си мислиш - баси гения, баси прозренията, но като влезеш в психиатричното отделение /не като пациент/, си казваш: "май не е точно така". Въпрос на гледни точки.
3. Ето например, тук е божествен: "хората попадат в психиатричната клиника не защото възприемат изкривено реалността, а защото не спазват правилата за интеракция с другите. Ако вие разказвате, че сте видели извънземни и оттогава чувате гласове в главата си, в клиниката ще попаднете не заради това, а защото когато другите са ви дали знак, че считат разговора за странен, вие, вместо деликатно да се засмеете и да смените темата, продължавате да говорите за летящи чинии... психиатрията наказва хората заради настойчивостта им да поддържат теми, които другите биха искали да сменят, а не защото самата тема е странна. В един учебник по медицинска психология описват човек, който много обичал да говори за изолация на тръби и можел да сведе всеки разговор към тази тема. Това се приемало за несъмнен белег на умствено разстройство. От друга страна, ако човек под никакъв предлог не се съгласява да говори за изолация на тръби, даже когато всички наоколо настояват за това, това също се приема за симптом... правилата, които човек нарушава, са правилата определящи как да се сменя темата на разговора, а не тези, диктуващи как да се възприема светът".
Това е от "The Presentation of Self in Everyday Life".
4. Но най-очарователна е последната му реч, за конгресa на Амер. социол. асоциация, която за съжаление не е могъл да изнесе, поради напредващата му болест. Тъй като постоянно го питали защо изследва именно това, което изследва, а не нещо друго, той привежда историята на английския алпинист Джордж Мелъри. Мелъри е бил професор по математика в Кембридж и по собствените му думи не обичал планините. Той искал само да изкачи веднъж Еверест и после да се върне и да заживее спокойно, без повече да покорява височини, по-големи  от последния етаж на колежа си. Колегите му предлагали да заживее спокойно, прескачайки фазата с Еверест, "защо ти е Еверест, Джордж?" - питали те. "Защото го има", отговарял професорът. Така отговаря и Гофман на въпроса защо изследва обществото - защото го има.
5. Мелъри наистина тръгва за Еверест през 1924 г. Последно го виждат на път за върха, а тялото му откриват през 1990 г. Споровете дали е успял да го покори или не, продължават до днес.

* сн.: Сали Ман