петък, 16 ноември 2018 г.

Ведро

1. Изяждам една баница с дъх на маргарин (на англ. - "марджърийн") и изпивам една боза с аромат на нещо неопределимо, най-близо до мирис на развалено печено месо в Била (днес е ден, в който силно усещам миризмите). После - виновен и бликнали диалози с тялото:
- Какво пак ми вкара, клетнико? Разчиташ, че си вечен ли?
- Разчитам на ензимно разграждане в черния дроб и извеждане на токсините главно през бъбреците и по-малко през дъха, защото това би накърнило социалното ми функциониране, келешче. 
Все пак, избирам нежни епитети, когато разговарям със себе си - соматичния.
- В един прекрасен ден няма да ти се получи и - жал ми е за тебе.
- О, диалектичний, защо просто не си свършиш работата?
Ясно е, че се движа по ръба (on the edge)
2. Епископ Хуго Линколнски (около 1135–1200) ходел по манастирите и монасите му показвали гордостта си - мощи на различни светци. В един от тях му донесли ръката на Мария Магдалена и епископът взел, и светкавично отхапал едно парче от костта. Абатът и монасите първоначално издивели, а после почнали да крещят и да го проклинат, но светият мъж им казал, че това неговото е почит към светицата, нали и тялото Господне го приемаме вътрешно - със зъби и устни.
3. Разговор между феминистка и сексист
Той: - Постоянно мрънкате, че ви било тежко.
Тя: - Ти опитай поне веднъж да родиш и после ще си говорим.
Той: - Ти първо ела ме оплоди.

* Френска картичка от 19 в. - Св. Влас, сглобен от мощите си пазени в различни манастири

сряда, 14 ноември 2018 г.

November

Както прочетох някъде, ноемврийската депресия е задължителна за всеки порядъчен човек, както Коледният пост за християнина.

* сн. Doug DuBois


събота, 10 ноември 2018 г.

Битие и нищо

За пръв път снощи в ресторанта,
не им харесах виното.
Туй сякаш малко ме разстрои,
но едновременно съм горд.

сн.: Doug DuBois

сряда, 7 ноември 2018 г.

В оригинал

1. Слава Богу, има чужд език, който владея дотолкова, че да мога да чета поезия в оригинал и това е руският. Късмет - има доста поезия на този език; ако знаех шведски например, сигурно щях да наблегна на прозата. Разбира се, мога да опитам и с Шекспир, все пак знам 600 английски думи. Ето примерно:
To be, or not to be, that is the question - дотук добре. Но после: 
Whether 'tis nobler in the mind to suffer/Дали.... 'tis? (не познавам такава дума)...по-благороден в разума да страдаш/, 
The slings and arrows of outrageous fortune/камшиците и стрелите на възмутителна съдба/
Or to take arms against a sea of troubles/или да хванеш ръце срещу морето от проблеми.
Стана безмислено и поетично. Несъмнено, Шекспир пише сложно и с този староанглийски словоред, с характерното викторианско заместване на герундий с морундий и условно с преизказно-шъшкащо склонение(!)
2. Има един доста фин руски поет - Николай Гумильов, (който трябва го знае, който не трябва - не), както си му е редът, разстрелян през 1921-ва за "контрареволюционна дейност". Ето случка от живота му;
3. Гумильов избягвал музиката: не я обичал, не я познавал, не я щял. Твърдял, че за музика може да се говори каквото ти дойде на ум, все едно, никой няма да те разбере. Веднъж, разхождайки се с приятел, срещнали един мастит музикален критик - Николай Бруни и Гумильов казал:
- Сега ще си поговоря с него за музика, само слушай! Но на каква тема? За Бетховен! Какво беше написал той? А, да, “Девета симфония”, знам я, разбира се...
Приближил се до Бруни и го заговорил:
- Колко се радвам да ви видя, скъпи Николай Александрович! Знаете ли, че вчера, цяла нощ, не знам защо, мислих за Бетховен. Според мен, при него, в "Девета симфония" мистичният покров се превръща в нещо контрапунктово-трансцедентно, но едва във финала… Не сте ли съгласен? В началото, тематичната наситеност е някак иманентна… например както в ноктюрните на Шопен.
Бруни го гледал изумено. Гумильов продължил:
- Не, разбира се, не онзи Шопен, не. По-скоро един проблематичен Шопен… Впрочем, при него аз признавам само третият му период. Но при Бетховен сливането на елементи по-скоро физически с панпсихически в “Деветата”, намира окончателния си излаз в катарзиса, както при Есхил… или не, не при Есхил, по-скоро при Еврипид...
В края на тази десетминутна импровизация, Бруни развълнувано казал:
- Николай Степанович, вие непременно трябва да напишете за това! Непременно! Това е толкова оригинално, толкова ново и ще си позволя да кажа… не, не ми възразявайте!... толкова дълбоко!
Гумильов тържествуващо смигнал на приятеля си:
- Не бях ли прав? Нали чу какви глупости му наговорих!

* на сн.: прозорец в Брюж

четвъртък, 25 октомври 2018 г.

Гент, Брюж, асоциации

Фламандският не е въобще труден, ако назнайваш малко африкаанс, както е в моя случай. Ето - teddy - мече за прегръдка,  beer - бира. А отдолу пак на чист фламандски - "Ела прегърни една бира, мечо!" (Kom met je knuffelbeer!)

Основните врагове на туриста по света са: птиците, комарите, храната и напитките. В Гент - бирата и шоколадът. А това са кифичките "Mastellen", средновековна традиция, ядат се при откриване на ловния сезон, считало се е, че предпазват от бяс. Трябва да се сплескат с ютия преди това.
Foto: https://www.nieuwsblad.be/
Попадайки в тежка католическа среда, ми се струва, че започнах да проумявам някои неща.
- архитектурата наистина е малко потискаща, т.е. натискаща - надолу и навътре - към себе си;
- съответно, пречистването ще го очакваме през срама и депресията (Вл. Соловьов: "Срамувам се, следователно съществувам");
- хрумна ми интересна идея - да пътуваш из разни страни с мощна древна култура с цел да търсиш и откриваш белези на континуитет;
- стряскащ е контрастът тясно - високо, докато в Рим е по-скоро тясно - широко 


Толкова рядко поправям нещо в къщи, че реших да си позволя малко по-луксозни инструменти и аксесоари. Естествено, по-скъпи са от китайските, защото са от чист шоколад

Ето, шоколадът е, който изглажда всички ситуации и прави хората усмихнати и емпатични. Ето такива

Но, между нас казано, има ли стил, има и надежда

В края на всяко пътешествие се е притаила малка опасност - изгонването от рая. Ето - групата изгонена (от Лисабон, в случая).


вторник, 16 октомври 2018 г.

Студено начало (cold open)

1. Излязъл е тийзърът на ”Аладин" на Гай Ричи. А преди това няма начин да не е излязъл постер, а преди него не може да не е имало тийзър-постер. Сега чакам тийзър-трейлъра и чак след това - истинският трейлър. После, би трябвало да има кий-постер и малко промо-кадри по кабеларките. Веднага след това ще има втори трейлър и чак след това ще излязат комплектите промо-постери на отделните персонажи и фичърите за филма. Не! Преди това ще излязат радиофичърите, практически заедно със стикерите, но не преди флаерите.
После, едновременно с буклетите, очаквам две-три вирусни видеа за филма в Ютуб и Вимео, после интервюта с режисьора и актьорите (Уил Смит!), а кога ще е филмът за филма ("мейкинг") и филмчето с бракувани сцени, непопаднали във филма, просто не знам.
2. И всичко това, за да ми измъкнат едни нещастни шест евро от джоба, ако дотогава не ми се е доповръщало от филма, за филма, заради филма и да му го… на филма, без да съм го гледал.
3. Както казваше преподавателката ми по латински:
"След като проверих писмената Ви работа, стигнах до извода, че съществува и втори тип латински език, за който аз не знаех". Сега да види какво е.

* сн. Dave Jordano

петък, 12 октомври 2018 г.

За първокласниците

Дълго му даваше свободно и Николай нервно дърпаше копчето на пижамата си, вперен безмислено в нощния град през прозореца.
- Слушам ви - най-накрая някой вдигна.
- Здравейте. Аз… - Николай изпсува меко наум, ползвайки възвратен глагол - казаха ми, че можете да доставите абсолютно всяка стока, която...
- И не са ви излъгали - внимателно го прекъсна мъжкият глас.
- Казаха също, че при вас става бързо.
- Така е. Единствено зависи от вида на пратката. Нека ви предупредя: с наркотици, автоматично оръжие и Уран 235 не работим.
- Да, разбирам. Молбата ми е за една доставка за утре сутринта. Или още по-срочно, ако е възможно - Николай изведнъж усети, че трепери.
- Ще ви излезе малко по-скъпо. Какво именно ви е нужно и в какво количество?
- Шишарки. Осем борови шишарки, кутия пластилин, снимка на таралеж, две летви по осемдесет сантиметра, двустранно рендосани, ръждив пирон, костюм на кон и щраусово перо.
Настана тишина. Николай с надежда се вслушваше в дишането на събеседника си.
- Това не е съвсем в нашия профил, но… Тогава ще ви посъветвам да вземете и картонна корона, и комплект темперни бои - следващата седмица ще им ги искат, повярвайте.
/от нета/