сряда, 24 май 2017 г.

Фрагм. 05-17

1. Защо в сайтовете за покупко-продажба на разни дребни неща, всички говорят как ще си "закупят" нещото? Защо просто не го "купят"? По-тържествено ли им звучи? Тогава да добавят и други тържествени думи: "товарителница", "франко гарата", "спедиция", "логистичен". "Кетъринг" също не е лоша дума. 
Дразни ме всичко това
2. Преди, доста внимавах да не ставам член на никакви организации, сега ми е по-спокойно, защото вече не ми предлагат. Преимуществата на членството в която и да е организация, както знаем е едно - член си. В този смисъл, мисля че нямам нужда от организация.
3. Легендарният шахматист Капабланка през 1919 г. дал сеанс на едновременна игра в британския парламент, като разбира се, победил всички. Попитали го за мнение и той казал: "Не забелязах някакви дълбоки стратегии, но в тактически план, те имаха интересни хрумвания. Едни опитваха забранени ходове, други връщаха на дъската вече снета фигура, надявайки се, че няма да забележа, трети правеха зад гърба ми известни размествания на фигурите. Като цяло, ако бих бил на мястото на избирателите, насочили тези джентълмени към Парламента, бих ги наглеждал постоянно;

четвъртък, 18 май 2017 г.

... на един фавн

1. Разбира се, веднага след връщането си, ми се наложи да изоставя идиотския си парижки навик сутрин да отскачам до кафенето за кроасан и кафе. Оказа се, че в Лидъл имат почти същите чудесни кроасани с нещо, което те наричат "нуга", а кафе си взимам почти същото от магазина за цигари и алкохол на ъгъла и след това, почти като там, закусвам на тротоара. Тоест, продължавам да поддържам един доста висок стандарт, добавяйки и стил с пластмасовата бъркалка от кафето.
2. Гледах една много красива котка на витрината - тъмносива, с особен поглед. Като всяка котка, не ми обръщаше внимание, защото беше заета - изкара някаква вълнена мишка от един процеп и я загледа замечтано. Не съм котешки фен /кучешки съм/, но не се сдържах и влязох да попитам каква е породата. Била "синя британка" и можело да е моя за 700 кинта. Нямах толкова, пък и - скъпо! Последният ми дакел - охреста виенчанка, струваше само 60 долара - отлично съчетание на качество и цена, но срокът на действие - 16 г. Тъжно ми е.
3. Все забравям, че транспортът в Пловдив е с кондуктор. Значи, теоретично е възможно, ако се запознаеш в автобуса с красива жена, да извикаш: "Кондуктор, бутилка шампанско с две чаши!"
В София това няма как да стане.

*на сн.: теснолинейката на Пилио както би я видял Дебюси

вторник, 16 май 2017 г.

Зловещата долина

1. Разбираемо е, че момичетата няма-няма и периодично си плесват по едно-две /а понякога и 42/ селфита във ФБ. Обяснимо е - при толкова много бликащи красота, грация и финес как се издържа? То мъжете не винаги издържат и се снимат, че момичетата ли?
2. Обаче, има едни много гадни филтри антибръчкови ли са, що ли, не знам в коя система телефони, но правят лицата на девойките като пластмасови андроиди, което ми реже удоволствието и всъщност, доста ме плаши.
3. А те чували ли са нещо за ефекта на "зловещата долина" /"uncanny valley"/? Описан е от един японец през 1978 г. Става дума, че роботите, наподобяващи външно хора, са ни симпатични до един предел, в който заприличват прекалено много на хора, но все пак не са, което предизвиква отвращение и уплаха у наблюдателя. Прочее, кинаджиите са абсолютно наясно с този ефект и яко го използват, особено в компютърната анимация.
4. Ако всичко това се покаже графично, получаваме кривата на картинката. Зловещата долина е в черния квадрат. Интересна е дистинкцията за движещи се /червената крива/ и неподвижни обекти /синята/
5. Така че, много молим - нека триста хиляди красиви селфита разцъфнат във ФБ, /че даже и мъжки/, пределът е небето, но без разкрасяващи филтри, плийз.

p.s. Някои слагат долу до зомбито и Майкъл Джексън, но това предполагам, е обидно.

петък, 5 май 2017 г.

Проблемът с шестокласника

1. Всъщност, нищо лошо няма в либерализацията на знанието, крахът на експертизата и не знам какво си. Всичко е чудесно и почти няма проблем с постистината /всички знаем, че "истината е конструкт, тя не е последна, тя е плод на консенсус", etc./. Докато някой шестокласник, който го е мързяло да си научи по биология или мрази учителката, не се провикне в социалните мрежи, примерно, че Дарвин не е прав. За да си в тренда, трябва да го изслушаш и да вземеш мнението му под внимание, нищо че въпросът отдавна е приключен и споровете по темата се водят на друго ниво.
2. Малкото умно човече в шести клас е направило своето откритие в стил "разобличих ги!" и иска съответното внимание и уважение. Може да не е чело Кун или Попър, или поне някой abridged-Дарвин от Амазон, но пък има пълен достъп до строго научните глупотевини на Уикипедията или токшоутата /"Сега ще ви покажа, как да управлявате Вселената, без да ставате от компютъра"/ на Тедекс.
3. За да се спасиш от постоянната нужда да отчиташ мнението на шестокласника, са измислени професионалните групи, затворени за шестокласници. Животът на експерта е кратък. И то, не защото е кратък, а защото много време отива за замисляне и осмисляне. Животът на шестокласника е безкраен. И то, не защото е безкраен, а защото събитията му протичат светкавично, в клип - от "уникално" до "хейтвам го" /срв. "Осанна" - "Разпни го"/ - пет секунди и епизодът се сменя.
4. Има и един много приятен психологически ефект тука. Сензационното отричане на нещо, което довчера е било общоприето за голяма група хора /дали да не ги наречем "четящи на хартия?"/ те освобождава от усещането за собственото ти невежество и за секунди те праща над тези, които доста са мислили преди да се произнесат. 
5. Ето ви един механизъм на фейк-новини, фейк-хипотези, фейк живот, etc. Защо да са фейк? Просто алтернативни мнения. Уникални, деба.

* на сн.: Hemline index - корелация между дължината на дамските поли и икономическата ситуация /20-ти век/

неделя, 30 април 2017 г.

Гърция - две морски и три селски

Пет снимки от Гърция. С Роси пак се фейнахме на любимия си полуостров /Пилио/. Ето двете морски
1. Цветът, както се вижда, вече сме го докарали

2. Температурата на водата - все още не /16-17/. И все пак, освен умрялото животно на предния план, виждаме и сърфист на хоризонта

Ето трите селски:
3. Платията в Пинакатес
 4. Стена в Милиес
 5. Платията в Цагарада
кр.

четвъртък, 27 април 2017 г.

Бос. Хуго Бос

1. Едно време, като ни пълнеха главите с руски филми за Войната /WWII/, винаги показваха немците в красиви сиво-сини стегнати униформи с всякакви ширитчета, акселбанти и други циркови атрибути, без които военните по света по принцип не могат и не искат. Съществуваше особена естетика - "добрите" /руските войници/, ходеха в торбести одежди в кален цвят /летен вариант - детско ако/ и побеждаваха "лошите" /хитлеристите/, които гъзарееха в красивите си униформи и избиваха мирното население. Най-привлекателното зло бяха висшите немски офицери - тях ги даваха облечени в елегантни черни мундири, а есесовците пък, къртеха тотално - имаха дори черепче на ръкава.
2. Късно, но по-добре от никога, разбрах, че униформите на Вермахта са създадени от Хуго Бос /1885 - 1948/, който открива малка шивашка фирма още през 1923 г. През 1930-та, фирмата е почти в банкрут, докато през 1932-ра целият екип не стават членове на Националсоциалистическата германска работническа партия, след което рязко им потръгва - получават огромна поръчка за създаване на армейски униформи. Е как няма да са красиви, при това положение. 
3. Някой ми подари такъв парфюм като на снимката горе. Добре, че не съм го използвал!


сряда, 19 април 2017 г.

Излагация

1. Скоро четох някакви текстове за поведението на хора осъдени на смърт, докато чакат да им се реши проблемът и нали чувствителен /хаха/ - почти веднага сънувах, че съм осъден на смърт и чакам да ме убият. При това, бяха минали всякакви апелации-касации-обжалванки и нямаше никакъв шанс за отмяна на присъдата.
2. Баси и кафкианското - бяха ме пуснали за три дена да се поразходя из някакъв средиземноморски град, защото поради незнаен закон /в съня/, като те осъдели на смърт имал си право три дена да се разхождаш из средиземноморски град. Някак си не ми се разхождаше и седях на една улица със стъпала, и разсъждавах, няма ли все пак, още един начин да избегна разстрела, за който да не съм се сетил до момента.
3. Някакви полупознати седяха до мен и ме убеждаваха, че няма такъв, и се усмихваха тъпо. "Тези усмивки сигурно изразяват съчувствие", мислех си аз и не им се сърдех.
4. Разбра се, че колкото и тегаво и нелепо да ми е положението, вместо да си правя инсайти за колко са сходни архитектурно средиземноморските градове, по-добре, да си избера достойно поведение /от някой филм, щото откъде другаде?/, с което да посрещна подробностите около екзекуцията ми. И другите сякаш това очакваха от мен. 
5. Все този проблем, да му се невиди - да не се изложиш.

* на сн.: Джими Хендрикс /ваше ляво/ музицира в казармата /1961 г./