Класика

1. Гогол, “Мъртви души”:
„Ето на, и прокурорът! Живя, живя и после умря. И сега вестниците ще пишат, че се е поминал, за голяма жал на подчинените и на цялото човечество, един почтен гражданин, рядко срещан баща и примерен съпруг, ще прибавят може би, че е бил съпроводен от плач на вдовици и сираци, но ако човек хубавичко го разгледа, ще види, че всичко на всичко е имал само гъсти вежди и нищо друго.“
2. Чехов, “В оврага”:
“Село Уклеево беше известно единствено с това, че веднъж след едно погребение старият клисар видя сред мезетата хайвер и започна да яде жадно; блъскаха го, дърпаха го за ръкава, но той сякаш се беше вцепенил от наслаждение: не чувстваше нищо и само ядеше. Изяде всичкия хайвер, а в буркана имаше четири фунта.
И много време е минало оттогава, клисарят е отдавна покойник, а за хайвера всички помнеха. Животът ли беше толкова беден там или хората не можеха да видят нищо освен това незначително събитие, станало преди десет години, но за село Уклеево не разказваха нищо друго.”

* Ил.: Чехов се раздвоява между джаз и литература /generated by Starryai/

Мечти

1. Мечтая си за един по-добър свят, в който:
- Грета Тунберг е станала адекватна
- Електромобилите са признати за грешен клон на еволюцията
- Политиката отново е изкуство да живееш с нерешени проблеми, а Илън Мъск си гледа Теслите и Драконите
- ИИ е спрял да генерира текстове с аура на машинна безвкусица, в които няма нищо технически неправилно, но няма и нищо вдъхновяващо
- Клоуните в общественото пространство са намалели до търпими стойности
- Апокалипсисът отново е станал твърде скъпо удоволствие
2. Както е казал по подобен повод един древен мислител: “Те се опитват да внесат обичайното си страдание във Вселената, живееща с непознат за тях възторг”

* На сн.: "Stupor mundi", Сиракуза

Ефект

1. Като гледаш хубава пиеса и хубаво да я играят, и на финала актьорите излизат да се поклонят, и да получат аплодисментите си, и ти изведнъж сякаш се озоваваш в древногръцкия театър - актьорите са свалили маските от лицата си, (в античния театър са ги наричали “протези”) излезли са от образа, напрежението е спаднало, лицата са отпуснати, и това са някакви други хора, и на фона на лекия когнитивен дисонанс изпитваш някаква особена благодарност, че има такова изобретение като театъра, където специални хора са дошли в седем и трийсет за да излязат пред теб и да ти покажат някакви неща (всъщност - да ти покажат какъв си) и след това всички се разотиват по домовете си, и ти явно не си същият като преди театъра (ако не вярваш - ощипи се - боли по-силно), а за актьорите не знам

* На сн.: древногръцки театрални маски (Кенеди-център, Вашингтон)

Книга и филм

 

1. В “Майстора и Маргарита”, когато тя се намазва с вълшебния крем за да стане невидима и да полети към бала на Сатаната, тя произнася: “Невидима и свободна!” Някои интерпретират това в смисъл, че единствения начин да си свободен в тоталитарното общество е да станеш невидим. Но питам се: да си невидим не е ли единствения начин да се почувстваш свободен, във всякакви общества и други човешки скупчвания?
2. Харесвам всички филми на Йоргос Лантимос. В последния му “Видове доброта” има много приятна заигравка с подозренията възможно психично заболяване на главния герой (втората новела).
И други използват драматургията на психичната болест за постигане на интересни художествени ефекти, (напр. перфектният Антъни Хопкинс в “Бащата”), но при Лантимос всичко е доста по-натуралистично и криво, както той обича.
Ефектът напомня “Бащата” - зрителят непрекъснато е озадачен - дали случващото се е плод на параноята на героя или околните по неясни причини играят с него зловеща игра, инсценирайки му чужда реалност. И естествено, краят е неочакван

* На сн.: кадър от филма

Вреди

Интересен текст на руския писател Денис Драгунски от 2022, озаглавен “Трите вреди на руската литература”.

Първата вреда е описал Розанов: руската литература цял един век се присмива и унижава хората, които са опората на нормалното общество: чиновника, офицера, свещеника, предпринимателя, търговеца. 

Втората вреда отбелязва Тургенев, говорейки за “обръщането на общоприетото мнение” при Достоевски: крадецът е непременно честен, убиецът е ходеща съвест, пияницата и разпътния са философи, проститутката е велика душа, идиотът е най-умен от всички

Третата вреда се приписва на Тютчев. Това е постоянното и упорито убеждение на всеки и уговарянето на самите себе си, че ние сме особени, че законите не са писани за нас, нито европейските, нито славянските, нито християнските, нито опазил ни Бог, общоприетите, напр. Закона за международното право. Защо? Защото ние сме уникални, отделно от всички и неприличащи на никого на земята. 

Руската литература дълго е отглеждала този застарял юношески комплекс и накрая го е отгледала.

Ефект на Тарковски

1. Интересен ефект се наблюдава когато участваш или просто гледаш как работи талантлив майстор, бил той дърводелец, музикант, художник или някакъв друг. В един момент си подведен от лекотата, с която тези хора работят и най-вече от резултата от тези усилия и си казваш: "толкова е лесно, ще опитам и аз". Още повече, че си запомнил повечето ходове, движения, тънкости и тайни, и очевидно, ако ги копираш, много е вероятно да получиш свой шедьовър
2. Опитваш и виждаш, че нищо не става - трудно ти е, объркваш се, искаш да се откажеш, нараняваш се (физически или нарцистично), а ако упорстваш - на изхода получаваш куц продукт, безкрайно далеч от мечтания

3. Подобен ефект отбелязват актьорите работили с Тарковски. Някои от тях, очаровани от лекотата, с която той снима шедьоври, получават напън да режисират собствени филми и го правят, но някак си не им се получават дори бледи подобия на “Иваново детство” или “Сталкер”.

Тъмни материи

1. В “Отвъд доброто и злото” (Ницше”), срещам следното:
„Стълбата на моите чувства е висока и съвсем не без удоволствие се настанявам на най-ниските ѝ стъпала – именно защото твърде често ми се налага да се изкачвам до самия ѝ връх, където светлината е твърде ярка, а вятърът – прекалено пронизителен.“
2. Ключовата фраза според мен е “съвсем не без удоволствие”. Удоволствието идва когато си позволиш да отпуснеш хватката и се изпързаляш надолу обзет от ужас и възторг едновременно
3. Натрупах солиден обем знания от най-различни области (солфеж, водолазно дело, как се пътува със сьомга и др.) и всичко това за да осъзная в един момент, че всъщност нищо не съм научил докрай. Така и Сократ, озадачен от параболата на делфийския оракул, че няма по-мъдър човек от него, изследвал тази загадка и разбрал, че ако има някакво превъзходство над другите, то е в това, че поне знае, че не е всезнайко

* Kартинка с AI