„Ето на, и прокурорът! Живя, живя и после умря. И сега вестниците ще пишат, че се е поминал, за голяма жал на подчинените и на цялото човечество, един почтен гражданин, рядко срещан баща и примерен съпруг, ще прибавят може би, че е бил съпроводен от плач на вдовици и сираци, но ако човек хубавичко го разгледа, ще види, че всичко на всичко е имал само гъсти вежди и нищо друго.“
2. Чехов, “В оврага”:
“Село Уклеево беше известно единствено с това, че веднъж след едно погребение старият клисар видя сред мезетата хайвер и започна да яде жадно; блъскаха го, дърпаха го за ръкава, но той сякаш се беше вцепенил от наслаждение: не чувстваше нищо и само ядеше. Изяде всичкия хайвер, а в буркана имаше четири фунта.
И много време е минало оттогава, клисарят е отдавна покойник, а за хайвера всички помнеха. Животът ли беше толкова беден там или хората не можеха да видят нищо освен това незначително събитие, станало преди десет години, но за село Уклеево не разказваха нищо друго.”