събота, 17 февруари 2018 г.

Фрагм. 02-18

1. - Преди да мина на порно-списания много четях научни издания, отбеляза един приятел наскоро. - И трябва да ти кажа - качеството е несравнимо.
2. Наскоро погледнах към детската площадка и ми се стори неестествено чиста. Къде са хилядите фасове на млади майки, къде са празните кенове от eнерджайзър-бълвочи на тийновете, а пластмасовите бири на истинските мъже, къде са, къде? Нима хиляди граждани мърморейки странно заклинание: "Джендърът е важен, деба, но ми омръзна да живея в боклуци!" са наизлезли от свърталищата си на открито и са почистили наоколо си? Не. Нощя имаше силен вятър, той и почисти. Това стана за сметка на близката градинка вляво. (Откъсът е от: Бодрийар. Социология на боклука и трансвестизъм, Шарантон 1979)
3. Научавам, че разходите за Лунната програма на Щатите едно време са били 4% от федералния бюджет. Последната /"тежката"/ ракета на Мъск струва 0.0125% от бюджета. Пишат, че ако сега някой отдели 4% за космическа програма, Мъск би могъл да пуска по няколко ракети на ден.
4. Псевдолимерик
Дойде Йоан със кисел израз,
поиска мъничко основа.
Изпи я, тръгна равнодушен
и неутрален, като сова.

* на сн.: Майерхолд репетира техники на "биомеханика" с трупата си. /circa 1923 г./

P.S. Мастерство — это когда «что» и «как» приходят одновременно. (Всеволод Мейерхольд)

неделя, 4 февруари 2018 г.

Unusual suspects

1. Веднъж си взех колата от ремонт и всичките шест канала на радиото ми бяха настроени на една и съща станция - "Зорана" (предположих: голямата любов на монтьора, неописуема, шестканална). Роси даже ме заподозря в ранен Алц, (защо ранен, навременен). Не бе, обясних и аз - взех певица Зорана на стоп от Симитли до Струмяни и тя нещо пипаше радиото за да хване хубава музика и хвана. Шега. Дотогава не бях чувал за тази радиолария, но името красиво - народностно, българско. Чалга, естествено.
2. За известно време, покрай ИК (IC), ФБ се превърна в колектор на хомосексуалните фантазии и страхове (най-вече страхове) на хората тук. Сигурно е важно, но има и много по-важни неща - ето точните времена (до милисекунда, в UTC), на смяната на сезоните:
2018-03-20 16:15:28.457 - пролет
2018-06-21 10:07:18.836 - лято
2018-09-23 01:54:06.518 - есен
2018-12-21 22:22:45.102 - зима

* на снимката: Карл Лагерфелд и неговият любимец Marlon Teixeira от шоколад

петък, 2 февруари 2018 г.

Бит, след това арт

1. За работа си купих красив, миризлив сапун - глицеринов, който хлебарките много харесаха. В началото мислех, че съзирам фини инкрустации на семена от горски плодове на нежен, зелен фон - ей, купил съм си биосапун без да знам, ура, ставам извратеняк! После се усетих, че това са микроскопични хлебарчици, изтънчени представителки на социума си, решили да се изкъпят с деликатния ми, милващ кожата, безглутенов екосапун (или просто да се наплюскат с вкусен глицерин) и са намерили смъртта си върху коварното ароматно тяло.
2. В "Москва - Петушки", (гениална книга, честно), Венедикт Ерофеев дава някои доста хард рецепти за коктейли, които алкохолиците от късния социализъм си приготвят, когато нямат пари за водка/портвайн. Има хипербола, но има и реализъм (например, промишлено лепило БФ след лека преработка и някои хранителни добавки - познавах хора, консумирали този продукт). "Сълзата на комсомолката" примерно, съдържа следните компоненти: одеколон "Лавандула" 15 г, одеколон "Вербена" 15 г, одеколон "Горска вода" 30 г, лак за нокти 2 г, вода за уста 150 г, лимонада 150 г.
Ерофеев пояснява: "пиещият просто водка, запазва здрав ум и ясна памет или обратното - губи едновременно и едното и другото. А в случая със "Сълзата на комсомолката", става направо смешно: изпиеш сто грама "сълза" - паметта ти ясна, а здравият ум изчезва безследно. Изпиеш още сто грама и сам се учудваш на себе си - откъде се взе толкова здрав ум? А къде изчезна паметта?"
3. Диалог от "Великата красота" на Сорентино:
- Тя иска да изпълнява изискан стриптийз, но този свят вече не е изискан!
- Да, от изисканите останахме само ние.

* сн.: Cristina Rodero

неделя, 28 януари 2018 г.

Фрагм. 01-18-2

1. На 23 януари 1991, американското музикално радио KLSK FM /Албъкърки, Ню Мексико/ в продължение на 24 часа излъчвало в ефира само “Stairway To Heaven” на Цепелин. По този начин екипът решил да намекне на слушателите, че ще сменят форма́та от ню ейдж на класически рок. По време на "цепелин-маратона", на два пъти идвала полиция да види какво става, тъй като се обаждали разтревожени слушатели, предполагайки, че диджеят е получил инфаркт и не може да смени канала. Един буден гражданин, даже заподозрял, че терористи-меломани /на Саддам Хюсеин/ са превзели студиото и коварно тролят албъкъркеланския слушател. 
2. Едни колеги скоро ме попитаха на спирката: "и защо ти е тая раница през цялото време, какво толкова носиш?" Точно този ден наистина носех - мръсна престилка, камера и една книга, иначе наистина я нося полупразна, без смисъл. Портфейлът мога да си го напъхам в джоба, /въпреки че е доста тлъст/, ключовете и телефонът също, ще взема да спра да я нося, прави са колегите. От друга страна, гримът, спиралата, филърите в плик ли да ги сложа - ще се смачкат. А парфюмът, а двете ампулки с ботокс? А флакончето с цианкалий? Не е толкова просто.
3. Един канадец в блога си:
В киното, в което показват независими продукции и класики, на облегалката на всяко кресло има табелка: "В памет на Сюзън Бенсън", "В памет на Ричард Линдърман" и т.н. Освен мен в салона има десетина човека, гледаме стар филм на Каурисмаки. След като видях тези табелки, не мога да ги забравя - все ми се струва, че призраците на тези артисти са тук и залата е пълна. И така на всяка прожекция - залата винаги е пълна.

* сн.: Enzo Dinolfo

сряда, 24 януари 2018 г.

Елиникос кафес

1. Хотел "Олимпия" до гарата на Едеса беше съвсем пустинен, но по някои външни признаци - работещ. На рецепцията имаше надпис да звъним на звънеца, ако искаме някой да дойде. След третото позвъняване и вече като се появи тревожен хумор в диалога ни, от утробата на хотела излезе млад мъж, с труднопостижим лицеизраз - половината му лице изразяваше досада и неприятно учудване, другата половина - лека загриженост и желание да ни помогне. Бих казал, че това е типичната гримаса на гръцките хотелиери през зимата. Абсолютно ги разбирам - кой и за какво би се занесъл там в януарския съботен следобед? Постепенно пичът се разчевръсти, показа ни стаята, поиска няколко пъти потвърждение, че ни харесва, попита ни дали сме сърби и като се заинтересувах за цената, реагира интересно: "Щом сте българи, 30 евро". Интересно, ако бяхме сърби надолу или нагоре щеше да скочи, като е ясно, че 30 е абсолютният минимум.
2. Отбихме се в някакво магазинче да разгледаме дрънкулките и едни много интересни халвички, и лелята като разбра, че сме българи, заговори с нас на архаичен български. Предложи да си купим халва от дуня, което си е дюля. На гръцки е "кидони". В трънско също е дуня.
3. В неделя сутрин е малко като в Италианската провинция - елегантни дами и господа над 50-те са ходили на църква и сега се насочват към кафенетата в центъра. Оживени са, пийкат си кафенце с водичка и сладко от портокалови корички в мааалка стъклена чинийка и повтарят "ела" и "айде". И други неща повтарят, но само това разбирам, защото е на български.
4. Хубаво е където не сме.

* на сн.: връщат се от църква. Госпожата от втората редица е с леопардово палто за всеки случай

петък, 19 януари 2018 г.

Часовник

Приятелят ми Ники направи разкошен пясъчен часовник - ливански кедър, сандал, орех, сапфирено стъкло, титанова рамка. Голям, но мобилен - за да може да се мести на места, където е необходимо да се измерва времето, със специален хромванадиев трисмегистус - за да може да се върти лесно и с голяма скорост около оста си, с каиш - за да може специалното впрегатно трикрако куче Хефест, /вижда се в дъното/ лесно да го придвижва, точен - източва се за 17 минути и 25 секунди, /което си е константата на Планк/. Вместо инертен материал /пясък/ е използвал динамични зъбни колелца от хиляди часовници, т.е., някак си е вкарал време във времето.
Ето тук го гледаме, дивим му се и накрая го въртим.
 




вторник, 16 януари 2018 г.

Четенето

1. Сигурно ви се е случвало - иска ти се да препрочетеш някоя книга и едновременно с това те е страх, че ще се разочароваш. Защото, когато си я чел е била толкова важна за теб, така те е впечатлила, така ти е повлияла, а сега си друг и всичко е толкова различно. И точно така става, ако дръзнеш.
2. Австралийска писателка преподава литература на бъдещи учители-първокурсници и ги кара да напишат какво обичат да четат. Очертават се следните групи:
- в първата, съвсем малобройна и основно женска група, са чели класици от 19 век - сестрите Бронте, Джейн Остин, Елиът, Дикенс
- втората, също малка, изцяло мъжка група са чели научна фантастика от 20-ти век /Азимов и т.н./ и понякога битниците /Керуак, Буковски, Бъроуз/
- третата и най-мощна група, са чели "Гладни игри", "Загадъчното нощно убийство на куче", "Момчето в раираната пижама" /това са неизвестни за мен шедьоври, затова ги давам в оригинал - The Hunger Games, The Curious Incident of the Dog in the Night-time, The Boy in the Striped Pyjama/, романите за Хари Потър и много автобиографии - на спортисти /мъжете/ и на жени, отвлечени и държани затворени с години от похитителя /жените/
- последната, също много голяма група "четат" Фейсбук и понякога мъжко/женско списание.
"Никой от студентите не чете нищо от австралийски автори" - възмущава се преподавателката.

* сн.: Yasuhiro Ishimoto, Чикаго, 1950