понеделник, 20 ноември 2017 г.

Сицилия 1

1. Докато си търсех много малка и красива каничка за мляко, толкова малка и красива, че чак неизползваема /италианците имат такива/, попаднах на това

2. Вътре в тиганисимото /"малко тиганче", ит./ има артишок и чушчици. Арт и съответният шок са две неща, заради които трябва да се ходи в Италия. Както и заради особената светлина, ето такава

3. Понякога артът е толкова много, че се налага да го давят. Кой би си позволил да удави Джото в улична фонтанела? Който има много Джото

4. Хубаво също така е, че наброих поне пет вида полиция: муниципале /лови всякакви мунчовци/, страдале /за страдалци/, постале /за съвсем изпосталели/, феровиария /за пътници с желязо в ръка/, а тук виждаме и провинциале - ако си провинциалист и ходиш из Рим, могат да те задържат и глобят, но тук, в Катания, не знам каква и е функцията

5. Малко преди да се превърне в кич, свръхестетизмът минава през маниерност и закачка. Колонката над вратата - като я видях, поисках да умра незабавно. Жестокостта ми някак се сломи

6. И това особено състаряване на стените от влагата и слънцето, което ги прави да изглеждат като картини
7. Или тези /стени/

8. Седнахме с Роси в едно кафе да пием и да прегледаме местната преса. Тя предпочете "Catania" /вляво/, а аз разлистих официоза "La Sicilia". И какво чета - Тото Рийна, капо ди тути капи на Коза Ностра умрял /на 87, в затвора/. Предполагам, чиста случайност

9. Този разказ ще спре да е така задълбочено-увлекателен, ако покажа две три площадокатедрали, изобилни по тези места, но няма. Може би друг път ще ви покажа площада в Сиракуза, описван като най-елегантния в Сицилия и не е лъжа.
10. Десерт - любимите ми черни стени. Това са някакви бивши складове

11. Още десерт - кухи обли форми

fine

петък, 10 ноември 2017 г.

Фрагм. 11-17

1. Купих си камуфлажно яке от Декатлон, пишеше, че е "за лов на дребен дивеч". Как са го преценили? Сега, като отида в гората да снимам, с новото си яке, ще наизлезе дивечовият елит - едър и дребен, и дребният ще си каже: "баси, дошъл е с яке за лов на нас!" и ще побегне да се крие, а едрият ще си каже: "няма опасност, дошъл е с яке за дребен дивеч, а ние сме нагли едраци ". И безсрамно почват да се разхождат под носа ми биволи, носорози, хипопотами и едно непознато животно, а някои и ме нападат леко /на шега/, както съм с якето. Знам, по-безопасно щеше да е, ако си бях взел яке "за лов на едър дивеч", но то хем ще е по-скъпо, хем ще е с хром-ванадиева нишка - по-тежки са.
2. Един приятел ми беше казал как да се предпазвам от контакт с хипстъри и въпреки че не ми е чак такъв проблем, запомнил съм как. При среща с такъв човек, съветваше ме приятелят ми, трябва да си носиш пакетчета с лактоза, глутен, пемикан /месо на прах/, фъстъци и ГМО-целина, всичко това на прах и равномерно да ги разпръснеш пред себе си. Изчезвали мигновено (хипстърите).
3. В Доинтернетната епоха четях "Космос", "Наука и техника за младежта", "Млад конструктор", "Орбита", разни алманаси "Спектър", "Фар" и аналогични руски издания.
После се появи дайъл-ъп интернета и беше супер - поток от информация и картинки, съседите от дуплекса те гледат тъжно и т.н. Постепенно потокът се превърна в мътна река, ценното оставаше все по-малко, фийдовете вместо да те информират, взеха да те развличат, достоверността им тръгна към нулата, почнаха инквизиции с контекстна реклама, изобретиха бутона "like", с биг-дейтата ти спастриха личностов профил - как да не параноясаш.
4. И изведнъж се хващам, как пропускам през себе си гигабайти боклуци, само за да открия зрънце смислена информация, а времето изтича, пък и да нямам пет мозъка? Не, край - вече ще се щадя. Докато не са ми сложили чип в главата, ще съм тих, скромен, неук, неинформиран.

* фото: Tamas Dezso

събота, 4 ноември 2017 г.

Софт-порно

1. Сашо гледа някакво меко японско порно на лаптопа, понеже не съм включил никакви родителски филтри. Казвам му да мине на коли и трактори и той ми вдига скандал. Ама наистина, как изведнъж ще превключиш от естеството си, към някакви тъпи слабоеротизирани машини.
2. И защо? Познавам доста хора дето им е бил включен филтър и точно толкова дето не им е бил, и нека ви кажа - разпределението дебили/гении си остава гаусово, т.е. средно-еднакво навсякъде. Така че, сакраменталният въпрос "какъв ще стане като порасне" има отговор с много висока степен на неопределеност, като най-често ползваме термин "Божа работа". Пък ти му спирай/пускай мекото порно на детето, щом си нямаш по-важна работа.
3. В този смисъл - скоро пуснах хубава снимка на разголена жена тук, като илюстрация към текст. В момента, в който автоматично излезе и във ФБ, като се почнаха едни съобщения, едни предупреждения, едни блокировки, пишман станах. И най-ужасното е, че това го прави софта, той разпознава циците, той ми праща писмо, той ми блокира поста, той ме заплашва с разстрел и т.н. Да беше дошъл човек, Зукър-Мукър-Масаракш, да обсъдим, да му обясня, че тук има композиция, вътрешен ритъм, рима и т.н., но не, само софт. И при Сашо софт и при мен софт и винаги порно, винаги.

* сн.: Michal Pudelka

събота, 28 октомври 2017 г.

Фрагм. 10-17-2

1. През 1941-ва младо циганско семейство отвлича Айнщайн, не за откуп, а защото не е съгласно с някои аспекти на общата теория на относителността. Бащата главно не е съгласен. Неизвестно защо, той смята, че опитът трябва да остане недосегаем за интерпретация и винаги да може да се каже на какво възприятие, всеобщо споделимо от хората, отговаря едно понятие. Предполагам забелязвате, че бащата на младото циганско семейство дублира мнението на Виенския кръг. Независимо от теоретичните спънки, младото семейство фактически спасява гения от репресии и смърт в хитлеристка Германия.
2. Вчера към обяд отказах цигарите. Изпуших пет и веднага след това ги отказах. Обзе ме абстинентният глад, леко ме заболя глава и т.н. За какво ми е това страдание? 
Днес изпуших отново пет цигари и към обяд пак ги отказах. Веднага изядох едни спагети /в кръчма, след работа/, после вкъщи - кисело мляко, солена скумрия, някакви два кроасана от пекарнята, сега гледам към едни варени картофи, каквито не обичам, но ще трябва. 
Ако ще е така /а то ще е именно така/, не е ли по-добре да си купя цигари, вместо да изяждам запасите на семейството и да развивам затлъстяване трета степен или коя е там най-високата. Хем ще умреш, хем ще си грозен. А като пушиш, пак ще умреш, но дотогава ще си строен и красив. Или пък - стар и сбръчкан.
3. В свое интервю през 60-те, Виктор Шкловски цитира една интересна личност - поетесата-революционерка Лариса Райснер:
"Любовта е пиеса с кратки актове и дълги антракти, и трябва да знаеш как да се държиш в антрактите.

* сн. Дейвид Керъл

петък, 20 октомври 2017 г.

Перлите на Пърлс

1. През 1925, създателят на гещалт-терапията Фриц Пърлс /1893 - 1970/ започва личната си анализа. В продължение на седем години го анализират звезди като Райх, Дойч, Хорни и Фенихел. Впоследствие, Пърлс споделя: "това беше загубено време, прекарано на кушетката. От Фенихел получих дезориентация и съмнения, от Райх се научих на наглост, от Хорни - на човешко отношение към терминологията."
2. Отгоре на всичко, Пърлс започнал да ухажва Карен Хорни по време на анализата си. Опитът му да и подари цветя, както си е редно бил интерпретиран като симптом. Пърлс се засегнал, което също било интерпретирано, etc. "Аналитиците - тъжно споделя той - в сложни ситуации се крият зад професионалните си фокуси, избягвайки преките отговори".
3. През 1936 Пърлс пристига на психоаналитичен конгрес в Чехословакия, за да се види с Фройд. Срещата протекла странно. Пърлс пише:
"Посрещна ме възрастна жена /предполагам сестра му/ и зачаках. После вратата се открехна на 2.5 фута и той се показа оттам. Изглеждаше странно, че стои на вратата, но тогава аз нищо не знаех за неговите фобии.
- Пристигнах от Южна Африка за да прочета доклад и да Ви видя.
- И кога си тръгвате? - попита той.
Не помня останалото от четириминутния ни разговор. Бях шокиран и разочарован."
4. През 60-те, Пърлс се заинтересувал от дзен и прекарал два месеца в манастир в Киото, медитирайки под ръководството на учител. По време на обучението, майсторът му задал въпрос: "Какъв е цветът на вятъра?". "В отговор, аз духнах в лицето му и мисля, че той остана доволен", споделя Пърлс.
5. Гещалт-молитвата на Пърлс:
Аз върша своето и ти вършиш своето.
Аз съм на този свят не за това, да съответствам на твоите очаквания.
И ти си на този свят не за това, да съответстваш на моите очаквания.
Ти - това си ти, аз - това съм аз.
Ако се случи да се открием един друг - това е прекрасно.
Ако ли не, нищо не може да се направи.

Случките са от автобиографичната книга на Пърлс "In and out the garbage pail", Real People Press, 1969
На сн.: Фриц Пърлс в Езален институт /photo: Esalen Institute/



петък, 13 октомври 2017 г.

сряда, 11 октомври 2017 г.

Уикендаши

Райска ябълка
1. Сутринта като станах в хотела, Роси още спеше и понечих да запаля джетбойла за кафе, но погледнах през прозореца и видях, че освен дъжда, е паднала и мъгла - нещо което винаги ме влудява - искам да ходя да я снимам. Изтичах навън. Санданската природа ми пусна няколко гледки, но веднага след това мъглата рязко се вдигна и предложи не по-лоши гледки, но бях нервиран и не ми се снимаше вече. Прибрах се, направих кафе, погледнах навън - баси, пак паднала мъгла. Е не, няма да им позволя да ме ебават, няма да им ходя, няма да им снимам.
С мъгла


2. Оттам отцепихме към Керкини, да снимаме птици. На границата гръцки митничар изглежда си излекува някаква травма с мен, защото внезапно реши да ми тършува в багажника, търсейки загадъчен стек цигари. По какъв икономически механизъм бих си носил стек цигари в Гърция, бе Русос, митничарю мой?
3. На Керкини, по дигата беше оживено - слънцето пече, бърдуотчъри дебнат, велосипедисти, обикновени хора, овчари с биволите и др. Избрах си място и седнах да чакам горските птици. Никоя не долиташе. Сетих се, че на телефона имам запис на някакви птичи гласове, файлът се казва "Сутрешна градина". Беше към два, но все пак го пуснах, може пък някоя да долети. В записа преобладаваха гугутки, реших, че ще им действа умиротворяващо и скоро ще ни накацат отмалели, но не дойдоха. Примамих само някакъв прилеп, които летя около нас както те умеят - бързо и със светкавични пикирания.





4. На връщане решихме да видим какъв е тоя феномен - църквата на Преподобна Стойна в село Златолист. Пътят е кофти, но се стига лесно. Както подозирах, църквата и вътре и отвън двора беше кич и отблъскващо грозно и писюресто. Вътре имаше кръщене, което те наричаха "кръщенка". Баси народностното, баси българското. Отпред продаваха вино, вафли и тръбички с бял крем, които едно време на варненския плаж се наричаха "Ракети" - отхапваш от едната страна и тя веднага те блъвва от другата. Ония бяха вкусни, тия - не.