Errata

1. Трагедията според мен, се случи, когато интернетът стана автономен, появиха се безплатните инстант-месинджъри, после и соц. мрежи, и огромни маси народ спряха да са вербални и станаха писмовни. Те и преди са пишели колкото да не заспят, по някакви свои правила, но сега вече народната граматика излезе на светло и се показа в целия си левантински ръст, гламур и бютифъл, нареждайки се до народната онкология, народната футурология и народната конспирология.

2. А пък им се пише, мамсиджейс, имат много да казват на себеподобните си и то веднага, нито секунда по-късно, важно е, уникално, също така е.

3. И се започнаха ония режещи мозъка "от зад", "на пред", "впредвид", "закупих си кашкавал", "от тогава на татък", етц. Отвреме-навреме във ФБ виждам плахи опити за джентрификация - "всеки, който ми напише "от пред" или сгреши пълен член ще го изтрия от приятелите си", /т.е. нещо като "Хвърляйте телата! - някой се изкряска"/, но това е несериозно. По-лесно и безопасно е да се бориш с латинското изнасилване на свещената кирилица /най-старата в света, мумията и - открита при разкопки в Созопол/.

4. Но от друга страна, психиатрите отдавна съветват: грижете се за невежеството си, то щади мозъка.

* на сн.: прешлени на праисторическо, Бобошево

Щолен

Колко красиво нещо е столът, а?
Ето малко гръцки щолен /стол, горнонем./ от колекционибуса /колекция, вулгата, sermo vulgaris, c. accusativus/ ми.

 1.

2.

3. За немски туристи

 4. Скелетонът

 5. Фенерът

6. Какво толкова гледат, но шу, да е към морето

7. Не е стол, но можеш да си седнеш с бира под смокинга

8. Не е стол, но можеш да седнеш и да създадеш турбулентност с крака

крайкус

Инкубаторът

1. Не чета редовно мъжките списания и ето, че пропускам важни неща. Насочиха ме към интересен текст в GQ  за спецификите на оксфордското образование, ето:

"... веднага отхвърляме аспирантите - те не принадлежат към оксфордския микрокосмос. Животът на аспиранта в Оксфорд слабо се различава от живота на събратята му по света и се състои от самота, мастурбиране и сизифов труд върху болезнено специфична тема, чийто плодове ще прочетат по диагонал преподавател и половина, след пет години. Основната маса оксфордски аспиранти са чужденци, натикани в резерват и плътно друсащи се с антидепресанти. В кафетата, те се скупчват в унили, лошо облечени групички и се хранят отделно... студент, желаещ след бакалавриат да продължи да учи, се възприема като фрик. Някой би попитал защо, нали именно аспирантите, а не студентите са авангардът на научното общество? Въпреки безспорните научни заслуги, истинската мисия на оксфордското образование не е академична, а политическа и създава не учени, а кадри. Оксфорд преди всичко е инкубатор за възпроизвеждане на английския елит, окончателно адаптиран през 19 век за безотказно обезпечаване на Британската империя с администрация и претърпял от викторианските времена досега, само козметични промени..."

2. Освен това, научавам, че за последните сто години, десет от седемнайсет премиери на GB са завършили Оксфорд. Дали не съм сгрешил, че навремето не се насочих към този университет, а към Първи московски медицински, където цъфнах, вързах и дадох скромен плод? Скромен, но затова пък отровен, хаха.

* сн.: Paddy Summerfield, The Oxford pictures, 1968 - 78

Тарковски - полароиди

Петнайсет снимки правени от А. Тарковски на Полароид /края на 70-те/
1.

2.

3.

4.

 5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14,

15.

Организации

1. Сашо /на 5/ получи в Детската "Скаутска диплома". Там имаше "скаутски закон", в който: "скаутът е полезен и помага на другите", "скаутът уважава родителите, учителите и водачите си", "скаутът е пестелив и опазва личната и обществена собственост" и т.н.

2. Това ми припомни за чавдарчетата, но там ценните указания се даваха с малоумен стих:

"Чавдарчето е весело дете – играе, пее, учи се, чете", 

"Малките чавдарчета са добри другарчета", 

"Чавдарчето учтиво поздравява, то възрастните хора уважава" и др. 

Все същият старозаветен декалог, разбит на микроправила. 

3. Въпросът е, да не трябва, както беше при чавдарите, после автоматично да ставаш пионерче и след това плавно - комсомолче, без излишни въпроси искаш-не искаш. Ако много силно не щеш - уелкъм, но аре да те видим после в кое училище отиваш, каква казарма караш и какво точно висше образование получаваш.

4. А в Италия при Мусолини, е било още по-изчистено - от шест нататък всички са били обхванати от задължителни, приятни фашистки организации, ето:

• от 6 до 8 г. - "Деца на Вълчицата" /"Figli della Lupa"/ - нещо като вълчи чавдарчета, верни синове и дъщери на Ромул и Рем
• от 8 до 14 г. - "Балила" /"Opera Nazionale Balilla"/ и за момичета - "Малки италианки" /"Piccole Italiane"/ - нещо като оперни национални пионерчета, респ. малки италиански пионерки
• от 14 до 18 г. - "Младежки фашистки авангард" /"Avanguardisti e Giovani Italiane"/ - нещо като авангардни млади комсомолчета
• от 18 до 22 г. -  "Млади фашистки борчета" /"Fasci Giovanili di Combattimento"/
• студентите отиват в "Gioventu Universitaria Fascista", т.е., нещо като млади университетски фашистчета
• след 21 г. е желателно да си в младежката секция /"Gioventu Italiana del Littorio"/ на Националната фашистка партия /Partito Nazionale Fascista, PNF/, т.е. ставаш нещо като млад фашист, кандидат-член на Партията

После вече - обикновен фашист-партиец ставаш.

Готино, а?

Проби

До Атон да си пробвам новия обектив. Ето малко.
1. Усукана масленка

2. Невъзможно реже очите

3. Улоф Палме

4. Куче рибар

5. Донесох малко чам и с един приятел /той знаеше как/, си сглобихме кораб

6. Кора и ядро

7. Делфин зловещо ни преследва с измамен танец

8. Versace /2017/ meets St. Gregory monastery /1345/

кр.

Фрагм. 05-17

1. Защо в сайтовете за покупко-продажба на разни дребни неща, всички говорят как ще си "закупят" нещото? Защо просто не го "купят"? По-тържествено ли им звучи? Тогава да добавят и други тържествени думи: "товарителница", "франко гарата", "спедиция", "логистичен". "Кетъринг" също не е лоша дума. 

Дразни ме всичко това

2. Преди, доста внимавах да не ставам член на никакви организации, сега ми е по-спокойно, защото вече не ми предлагат. Преимуществата на членството в която и да е организация, както знаем е едно - член си. В този смисъл, мисля че нямам нужда от организация.
3. Легендарният шахматист Капабланка през 1919 г. дал сеанс на едновременна игра в британския парламент, като разбира се, победил всички. Попитали го за мнение и той казал: "Не забелязах някакви дълбоки стратегии, но в тактически план, те имаха интересни хрумвания. Едни опитваха забранени ходове, други връщаха на дъската вече снета фигура, надявайки се, че няма да забележа, трети правеха зад гърба ми известни размествания на фигурите. Като цяло, ако бих бил на мястото на избирателите, насочили тези джентълмени към Парламента, бих ги наглеждал постоянно;