събота, 22 септември 2018 г.

Порно и тъга

0. Прочетох за интересни промени в европейската порноиндустрия свързани с икономическите проблеми, емигрантската криза и вълните на политическа коректност, заливащи Стария континент. Ето в резюме. 
1. Новият девиз е "Скромност и минимализъм". Груповите сцени остават в миналото, позите стават изключително мисионерски, амплитудата е умерена, мимиката най-често варира от тъжна вглъбеност до меко страдание. Дубли се избягват, оргазмът е рядкост (скъпо е)
2. По време на акта се водят тихи, изпълнени с доверие и уважение към партньора разговори. В гласа звучи тревога за бъдещето ("Как сте напоследък?", "Как са децата?", "Внукът тръгна ли в първи клас?", "Бензинът малко поевтиня")
3. Избягва се секс в асансьора или в офиса, за да не засегнат чувствата на безработните. Актуални са сцени със съвокупление на трудовата борса, в магазините "секънд хенд", пред денонощна заложна къща или в офисите на Еврофутбол
4. Градинарите и момчетата почистващи басейни са минало, стабилна остава само ролята на доставчика на пици, който вече реално носи пица, но дали ще има секс, зависи от размера на бакшиша му. Зачестяват сцени на грубо и даже вулгарно пазарене, при получаване на пицата.
5. Относително стабилна остава ролята на водопроводчика. Поради ниските хонорари, сега той безмълвно влиза в апартамента и отива директно в банята, където се заключва и плаче
6. Професията на осветителя отмира. Да се осветяват порносцените става някак неудобно, дори срамно. Бюджетите са силно орязани, затова често, с цел икономии, не се използва снимачна техника. Процедира се така: операторите и другите членове на екипа внимателно запомнят всичко и след това го разказват на познати и приятели.
7. Режисьорите също постепенно отпадат. По-възрастните порноактьори обикновено помнят какво е необходимо да се прави, а младите се обучават, гледайки архивни порнофилми. Ако някои реалии не са им ясни (примерно, какво се има предвид при често срещания израз "Дас ист фантастиш!"), се консултират с по-възрастните си колеги

* сн.: Р. Доано, "Бяла кола и четка", Палм Спрингс, 1963

петък, 14 септември 2018 г.

Плакати

Американски плакати предупреждаващи за опасността от бойни отровни вещества. Докато през Първата световна война (когато ги използват най-масово и умират много хора) внушенията са прагматични, зловещи и бих казал уплашено-объркани, ето...
На плакатите пише: 
  • Мирише на гнило сено или млада царевица - Фосген - поразява белия дроб - причинява нарастваща апатия - безцветен газ
  • Люизит - мирише на здравец - дразни носоглътката - кожни обриви - противогаз - защитно облекло - тъмно зелена маслениста течност
... през Втората световна война, защитните средства вече са стандартизирани и изпитани, и подходът е някак по-купонджийски. Разбира се, съмнително е, че девойката от месец ноември ще се предпази от газовата атака с чувал и евентуално ще свали самолета с карабината. Но пък, всички са по бикини, което е доста жизнеутвърждаващо (т.е. американско). Даже, бих казал, че посланието е: "Да ви го начукам с вашите военни простотии, желанията ми са съвсем други".

понеделник, 10 септември 2018 г.

Тъжно, като всяко магаре

1. Защо приемат, че животните не можели да мислят концептуално, били им достъпни само низши емоции, продиктувани от инстинкти, нямали способност за рефлексия, самосъзнание и т.н. Тези дни наблюдавах едно магаре. Цял ден стоя на място и гледаше замечтано в различни посоки, като очарован принц. И мен ме наблюдаваше с интерес, докато бях в обсега му. Някой, ако няма способност да мисли, би ли стоял така цял ден без нищичко да предприеме - нали ще умре от скука или ще полудее. Според мен, магаринът през цялото време си мислеше разни неща - реминисцираше, рекапитулираше, анализираше, спомени му нахлуваха и др. Старо магаре беше, доколкото мога да преценя
2. Мога да предположа (без да съм телепат, просто го погледнах в очите с бинокъл “Olympus” 7x40), за какво си мислеше: “Има на земята една долина, напусната навеки, но никога незабравяна - като виолетов блян в душата ми, нейният спомен, нейните следи са отпечатани в сърцето ми: разтопеното слънце, шумните пъстроцветни пазари, селцата потънали в зеленина, планините наоколо с възнесени над облаците снежни върхове и мътноледени потоци, кристалните изгреви и пурпурно-страстните залези. Ще ги видя ли някога отново? Не, завръщане няма, но пред мен е дарът на примирението - спомените. Но нека спра тъжните си разсъждения, защо да преживявам старостта двойно - един път като предчувствие и втори път - наяве” и т.н.
3. Като цяло го оцених като тъжно магаре, но според мен те използват този трик за да събудят майчинското у нас (у мен, в случая). Останах хладен.

* на сн.: магарето, пипнато с малко Фотошоп, да стане по-лятно

четвъртък, 6 септември 2018 г.

Хармс, Малевич, антракт-катаракт

1. През септември 1926-та, Хармс попада в трупата на "Експериментален театър "Радикс", където му предлагат да напише пиеса. "Радикс", според създателите му, е театър, ориентиран не към публиката, а към "преживяванията на самите актьори на чистото театрално действие". Хармс и Введенски създават пиесата "Майка ми е цялата в часовници". Това били само маркирани идеи, като се разчитало на импровизацията, липсвал край (авторите постоянно я дописвали, вкарвайки нови действащи лица без отношение към сюжета) и нямало конкретна тема. Пиесата трябвало да бъде "конгломерат от различни изкуства" и "монтаж от атракциони".
2. Текстът пишели Хармс и Введенски, след което цялата трупа го обсъждала и обогатявала. Ето например сюжетна линия: един от героите посетил родния си град и там, където и да отидел, постоянно срещал един и същи човек с червена брада. Накрая не издържал и го попитал:
- Дълго ли още ще ме преследвате?
- Той и говори! - възкликнал червенобрадият - използвам те за да не могат разни мошеници да притесняват честния данъчен инспектор.
Заболоцки предложил краснобрадият инспектор да се казва Гарфункел и да се появява на сцената непрекъснато с нова фамилия. После трябвало да бъде убит, след което да продължи да се появява вече покойник. Введенски предложил за Гарфункел да напишат отделна пиеса.
3. Понеже нямали зала, Хармс се обадил на Малевич (от когото се възхищавал, особено след като Малевич му подарил книгата си "Бог не е съборен" с посвещение: "Отивайте да спирате прогреса"), с молба да им предостави зала за репетиции. Малевич (тогава директор на Държавния институт по художествена култура), се срещнал с трупата и ги харесал, a и молбата изглеждала доста възбуждаща на вид. Тя представлявала колаж от две парчета плат - син и жълт, отрязана третинка банкнота от пет рубли, червен полукръг, покрит с черна и позлатена хартия и текст: 
"Образувалата се 
театрална трупа "Радикс",
 експериментираща в областта на 
извънемоционалното и безсюжетното изкуство,
поставяща си за цел създаване на произведения на
чистия театър, неподчинен на литературата - всички моменти
 влизащи в композицията са равноценни, моли
да и се предостави  помещение в 
Бялата зала за
лабораторно-репетиционна 
дейност".
4. Според достъпния мемоар, пиесата така и не била поставена, първо защото я нямало написана по общоприетия начин за да бъде представена на Художествен съвет и второ - защото в репетиционната станало много студено, а нямало пари за отопление и актьорите един по един изчезвали в петербургската мъгла и не се появявали повече.

* Ескиз към пиесата, рисунка на И. Бахтерев

неделя, 2 септември 2018 г.

Безмислените професии - 2

Angela Buron
прод.
5. По-нататък става още по-гот. Грейбър описва пет типа извършители на безмислена дейност:
А. Прислужници (flunkies) или "свитата на феодала" (feudal retainers). Това са хора, на които се плаща да се мотаят наоколо за да се чувстват босовете им важни. "Не можеш да бъдеш велик, без антураж", тъжно споделя Грейбър и още - "множеството безполезни униформени лакеи, които се въртят около вас, са най-голямото свидетелство за вашето величие". Прислужниците получават някаква малка задача, за да оправдаят съществуването си, но в действителност, целта е да се използват млади мъже с лъскави униформи, готови да стоят на входа или тържествено да ви съпровождат, като се насочите към кабинета си. Често Прислужниците имат униформа и сбруя в псевдовоенен стил, създавайки впечатление на дворцова охрана.
В. Главорези (goons). Названието е метафорично: това са хора, в чиято дейност има елементи на агресия, но те съществуват, само защото някой ги е наел. Грейбър дава пример с армията. Държавите се нуждаят от армии, защото други държави имат армии. Ако никой нямаше армия, те нямаше да са необходими. Но същото можело да се каже и за повечето лобисти, PR специалисти и корпоративни адвокати. "Повечето университети във Великобритания имат PR-офиси с персонал доста по-голям от този на банка или производител на автомобили. Наистина ли Оксфорд трябва да назначи две дузини PR специалисти, за да убеди обществеността, че е първокласен университет? Очевидно, не е само това. Сигурен съм, че в случая с Оксфорд, голяма част от ежедневните им дейности включват привличане на деца на нефтени магнати или корумпирани чужди политици, които иначе биха отишли в Кеймбридж".
С. Запушващи пробойни (duct tapers) - това са служители, чиито работни места съществуват само поради бъгове или грешки в организацията; те са там, за да разрешат проблем, който не би трябвало да съществува. Най-очевидните примери за Duct tapers са подчинените, чиято работа е да отстраняват щетите, нанесени от небрежни или некомпетентни началници.
D. Попълващи формуляри (Box tickers - служители, които отмятат нещо в квадратчетата на формуляр). Те са наети за да може дадена организация да твърди, че върши нещо, като всъщност, не върши нищо.
Пример: Бетси, служителка в дом за възрастни: "Основната ми задача беше да попълвам формуляри, отразяващи развлеченията, които желаят да имат постъпващите. После формулярът се дублираше в компютъра и мигновено се забравяше завинаги. Това отнемаше доста от времето, през което бих могла да им предоставя поне някакви развлечения".
Е. Майстори по възлагане на задачи (taskmasters) с два подтипа - "Ненужни началници", ролята им е да прехвърлят работата на други хора. Този подтип на taskmasters е просто безполезен, докато вторият -  "Генератори на глупости"(bullshit generators), действително причинява вреда. Те са задължени да създават безмислени задачи (bullshit tasks), които другите да изпълняват, да контролират получените глупости и дори да създават нови безмислени работни места. 
6. Грейбър смята, че безмислени работни места съществуват освен сред университетските среди и във всяка творческа професия. Според него, Холивуд, известен със силно раздутите си щатове е чист пример за "bullshit jobs". Той описва срещa със сценаристка, която създава риалити-шоу с названия като "Транссексуални домакини" и "Твърде дебел за да чука" (Too Fat to Fuck), които никога няма да излязат в ефир. Друг сценарист споделя, че се занимава основно със съкращаване на сценарии от 60 страници на 15 и преразказването им на съвещания, където шефовете дават взаимноизключващи се предложения и съвети. "Те казваха: “Аз не твърдя, че трябва да се направи X, но е възможно да си струва да се направи X".
7. Книгата е пълна с интервюта илюстриращи тезите на автора, но аз си имам собствен пример за безмислена работа - събирачите на показания от водомерите. В определен ден и час (непременно когато всички са на работа) звънят на вратата жени в зимата на нашето недоволство, влизат в банята и се завират в едни отвори в стената с фенерчета, мъчително фокусирайки и записвайки дребните червени цифрички. Но, ако няма да си вкъщи, трябва сам да си ги запишеш и да оставиш бележка на вратата. 21 век, копеле!
* За автора

събота, 1 септември 2018 г.

Безмислените професии

Angela Buron
0. Отдавна съм забелязал, че някои хора (не мои познати, естествено), като ги попиташ какво работят, започват сложни обяснения, от които накрая разбирам, че съм попаднал на тайни агенти, но вместо да кажат, че са градинари като Де Ниро в оня филм, плетат енигматични легенди с неочакван край. Обаче, току що ми попадна интересна книга, в която този ефект е обяснен много добре. Ето съвсем накратко.
1. "Безмислените професии" на английския антрополог  Дейвид Грейбър (David Graeber, Bullshit Jobs, Simon & Schuster, 2018). Според него, съвременното общество все повече е залято от "безмислени дейности, за които никой не ще да говори". Грейбър цитира есе на Кейнс от 1928-ма, където е предсказано, че в бъдеще технологиите дотолкова ще напреднат, че хората в Европа и САЩ ще започнат да полудяват от безделие и скука и е желателно да им се осигури поне петнайсетчасова работна седмица (три часа дневно), за да се чувстват те полезни на обществото. Това обаче, не се случва и понастоящем, огромна част от хората прекарват целия си живот изпълнявайки задачи, за които са тайно убедени, че са безмислени.
2. Според икономическата теория, последното нещо, което една фирма, търсеща печалба, ще направи, е да изплати пари на работници, които всъщност не са и нужни. Все пак, някак си, това се случва. Корпорациите могат безмилостно да съкращават персонал, но тези съкращения непрекъснато падат върху този клас работници, които всъщност правят, движат, поправят и поддържат нещата. Чрез някаква странна алхимия, която никой не може да обясни, броят на платените кариеристи се увеличава и все повече служители работят по четиридесет или дори петдесет часа седмично по ведомост, но ефективно са заети не повече от петнайсет часа - точно по Кейнс. През останалото време, те организират или посещават мотивационни семинари, тийм-билдинги, актуализират Facebook-профилите си или свалят телевизионни сериали.
3. Дефиницията на Грейбър за безмислена работа е: “форма на заетост, която е толкова безсмислена, ненужна или злонамерена, че дори самият служител не може да оправдае съществуването и, но се чувства задължен да се преструва, че това не е така”. Както във всяка хубава книга и тук има няколко интересни класификации. Грейбър пише, че до момента е установил три категории работни места:
- полезни
- безмислени (bullshit)
- малка но противна група дейности, извършвана от престъпници, домовладелци, топ-корпоративни адвокати или главни изпълнителни директори на хедж-фондове - “все хора, които по същество са само егоистични копелета и не се преструват, че са нещо друго”.
4. Ето и виц от тези, за които дъщерите ми казват, че съм си ги измислял сам:
Шефът: Защо не работиш?
Работникът: Няма нищо за правене.
Шефът: Е, тогава се преструвай, че работиш.
Работникът: Имам по-добра идея. Защо ти не се преструваш, че работя? Ти получаваш повече от мен.

Бил Хикс, комедиант


Утре продължавам с: пет типа извършители на безмислена дейност, Холивуд и транссексуалните домакини, "Too fat to fuck" и други интригуващи теми от книгата

вторник, 28 август 2018 г.

Литовска приказка

0. Бил съм в Литва преди години и ми се стори доста особено място, имах интересни преживявания там. И как иначе - само погледнете Чурльонис или пък Музея на дяволите в Каунас и ще разберете какво имам предвид. Но тези дни попаднах на литовска приказка, която ме разби окончателно с очарователната си символика и елегантен подход към инцеста. (Превод от руски е).

Сестрата и дванайсетте и братя
Една девойка имала дванадесет братя. Всеки си имал отделна стая. Веднъж най-големият брат решил да се жени. Ходил навсякъде, по целия свят, но не намерил толкова красива девойка колкото сестрицата им. А тя била наистина много красива - на челото и греело слънце, на тила и - луна. Братът казал:
- Хайде да се оженим.
А сестрата отговорила:
- Как ще се оженим, нали сме брат и сестра? И казала - ти тръгни, намери си девойка и се ожени за нея.
Братът избродил целия свят, но не намерил такава като сестра си. Върнал се в къщи и казал:
- Не намерих такава като теб, трябва да се оженим. И веднага обявил годежа.
Вече приготвили всичко за сватбата и щели да тръгват за венчавката. Какво да прави? Отишла тя в килерчето, облича се и плаче:
- Отвори се земьо! Отвори се дъбов под! Разлъчи ни Боже, мен младата с братчето ми!
Изведнъж се отворил подът и тя пропаднала. А братята чакали, чакали - не идва. Отишли в килера - вратата заключена. Отворили - вътре празно, сестрицата им я няма. И вече не им било до сватба.
А тя намерила една пътека, вървяла, вървяла по нея и стигнала до една къщичка. Влязла вътре и видяла друга девойка, също толкова красива, която и казала:
- Вещицата ме доведе тук да съм и за дъщеря. Но ти защо си дошла? Вещицата ще долети и ще те разкъса. Тя скоро ще се върне. Неволницата я намазала с хлебна мая и я скрила в нощвите.
Вещицата долетяла и попитала:
-  Тук защо ми мирише на човек?
А девойката рекла:
- Кой може да мирише? Сигурно в устата си имаш някакъв човешки крак.
Вещицата казала:
- Погледни детето ми, може би ще го намериш?
Девойката взела машата, поровила и в устата, и извадила един човешки крак.
- Сега - казала вещицата - ми донеси да обядвам. 
След като се нахранила, вещицата казала:
- Сега детето ми, заминавам за седем месеца.
Седнала в хаванчето и заминала. А девойката взела четка и кърпа и двете приятелки хукнали да бягат. Но вещицата усетила и вече не и било до пътуване - нали трябва да ги догони! Девойките, като видели, че вещицата ги настига, хвърлили четката. От нея поникнала толкова гъста гора, колкото била гъста четката. Вещицата стигнала гората и не може да мине! Бързо се върнала вкъщи, взела брадва и направила просека. Не искала да остави брадвата за да не я открадне някой, отнесла я вкъщи, върнала се и хукнала по пътеката. Девойките видели, че вещицата ще ги догони и хвърлили кърпата. Тя се превърнала в безкрайно море. Вещицата долетяла с хаванчето си и като видяла, че няма да може да премине, казала:
- Пий хаванче вода и аз ще пия! Пий хаванче вода и аз ще пия!
Вещицата пила, пила и се пръснала. А девойките отишли в оня килер. Гледат пода - не могат да излязат отгоре. Започнали да викат за помощ. Дошъл най-големият брат, разглобил дъските и те влезли в килера. А сестрата му рекла:
- Ти толкова дълго си търси жена и не намери. А аз само за малко отидох и ти доведох.
После братът се оженил за тази девойка и живели щастливо.

* на сн.: М. Чурльонис, "Грузински пейзаж"