петък, 18 януари 2019 г.

Ватикански специфики

1. Когато след мен се затвориха вратите на големия спорт, (след драмата с кърлинга) и все още не бях решил да изкарам медицинските курсове, един познат ме насочи (с направление) към Папския Григориански университет, поне нещо да завърша. След втори курс се махнах - манастирът тесен за мойта душа беше, но с един колега-студиозус  (капуцин), записахме някои характерни шеги на преподавателите ни, чути на лекционибуси, семинариусите и екзаменидите;

  • Всеки път, когато пратя някого в библиотеката да ми донесе книги, се чувствам като папа Урбан II, изпращащ кръстоносците на поход: ще има сериозни разрушения, вие ще се върнете оцелели и накрая виновен ще съм аз.
  • Помолих доминиканците да не сядат заедно на първите банки - започвам да се чувствам като обвиняем в съда на Инквизицията
  • До изпитите остават две седмици. На ваше място бих започнал да имам някои предчувствия, както тамплиерите в нощта на петък 13-ти.
  • Успокоява ме само това, че няма да съм сред живите, когато някои от вас бъдат ръкоположени за епископи
  • На изпита ще поканя Негово преподобие отеца декан. Нека послуша блестящите ви отговори. Впрочем, не - на тази възраст това може да е опасно
  • И не си въобразявайте, че като дойдете на изпита в раса, ще предизвикате у мен жалост. Впрочем, да, наистина ми е жал за Майката Църква
  • За да определим възрастта на тази фреска, ще са ни необходими фреската, остър поглед, инструменти и да напишем в Гугъл: "Каква е възрастта на фреската, в която от устата на кит стърчат краката на някакъв човек?"
  • Не искам никого да плаша, но ми се струва, че на влизане в тези проклети катакомби, бяхме два пъти повече
  • Не пипайте плочите на стените, ако не искате после да натъпквате мъртъвците обратно.
  • Защо непрекъснато пипате смартфоните си? Мислите, че на изпита оттам ще излезе джин? Няма как да стане - университетът ни все пак принадлежи на Ватикана
* илюстрация от "Пребогатия часослов на херцог дьо Бери", братя Лимбург, 15 в.

сряда, 9 януари 2019 г.

Трендове, тенденции, тендовагинит

1. Социолозите постоянно се инджойват с нови тенденции. Преди беше “леле, колко рано се развиват децата” (акселерация), сега е “леле, колко са инфантилни съвременните младежи” (удължено детство). При милениалите (родени 1980 - 2000) и особено при сентинеалите (родени 2000 - 2010, ако правилно разбирам термина) не се наблюдавал стандартният конфликт "родители - деца" нито в низходяща, нито във възходяща посока, докато в отношенията родители на миленки и сентинелки към собствените им родители, конфликтът си стоял, както си е бил винаги;
2. Това, което с удоволствие виждам, че остава вечно: прелестната лекота, с която момиченцата обожествяват бащите си по всяко време на годината и колко трудно момченцата показват чувствата към майките си от определена възраст нататък;
3. От друга страна, Сашо (6 г.) и Делян (3 г.), когато става дума за бъдещи планове, с радост ми съобщават, че като пораснат, ще могат да си купят някои полезни неща и най-важното - ще могат да се оженят за майките си. Е така някак си, дооформяме тренда;

* сн.: Rafael Navarro

четвъртък, 3 януари 2019 г.

Американски градски легенди - 2

Продължение. Първа част е тук.
7. "Домашен любимец (или бебе) на фурна"
Синове подаряват майце си печка (осъвременено: майкроуейв). Жената изкъпва кучето (вариант: бебето) и "без да иска" го слага да се суши в печката. Когато я отваря след малко, то се е опекло.
8. "Детегледачка-хипи"
Двойка излиза на вечеря. Вкъщи остават тинейджър и бебе. Синът вика приятелката си хипарка-детегледачка, да купонясват и да му помага за бебето. По някое време, майката звъни да пита как е хавата, момичето казва, че всичко е наред и току що са сложили пуйката във фурната. Мадам не си спомня да е имало пуйка там и разтревожените родители се връщат. Заварват сина и детегледачката дрогирани, а бебето се пече във фурната.

От глава “Ужасни гадории. Темата за зловещите находки”
9. Паразити в прическата 
Момиче си прави чудна прическа и за да я пази, не си мие косата, а само я пръска с лакове и дезодоранти. Там се завъждат паразити. Шест месеца по-късно те проникват в мозъка и, тя умира.
10. Пържен плъх в Кентъки
Най-чест вариант: жена съди верига за фастфуд, защото са и сервирали пържен плъх, вместо пърженото пиле, което си е поръчала.
11. Алигатори в канализацията
Традиционният сюжет е: в канализацията на Ню Йорк живеят алигатори. Как е станало? Много просто, хората отдавна знаят как - преди години, туристи от Калифорния, донесли бейби-алигаторчета за домашни любимци и като им омръзнало да се забавляват с тях, ги хвърлили в тоалетната, където те се размножили и разпространили.

От глава “Откраднати трупове. Страхът от смъртта”
12. Котка в пакет
Отърваването от умрял любимец е емоционално значима тема и естествено, поражда множество сюжети. Най-честият: жена слага бездиханната си котка в кутия за обувки и тръгва да я погребва. По пътя влиза в магазин да пазарува и някой открадва кутията. Малко по-късно, охраната на магазина намира в задната стая мъртва жена, която държи в скута си кутия с котка.
13, "Бабата-беглец"
Друга важна тема: в семейството някой умира и малко преди погребението, трупът изчезва. Чест вариант: смърт по време на пътуване, следва серия от премеждия, често оцветени от черен хумор. Европейски вариант: не съвсем "road movie", с два подтипа: а) военен: някой умира в групата хора, бягащи от нацистите, или от соц. страна на Запад; б) смърт по време на ваканция в чужбина.

Ima oshte, има още.

вторник, 1 януари 2019 г.

Чи Ен Джи (ЧНГ)

1. Но пък колко красиво се облякох за празника, все едно ще ходя на собственото си погребение. Най си харесах старата бащина вратовръзка на едро червено райе (защо я пазя? За такива ли случаи?) и псевдоантикварната игла към нея, с малко унисекс-ангелче (златно, нисък карат). Сложих си и копчетата за ръкавели с пресован авантюрин - меланхолична реплика към Еркюл Поаро в нискобюджетно крими по Агата К. 
Що се отнася до обувката - обух си двуцветните броги, с тях за последно дрямах в Барселонската "Лисеу опера" на една доста симпатична постановка на "Айнщайн на плажа" с Нетребко и Ливингстън, имам снимка!)
2. Празникът "Новагодина" сам по себе си е доста странен като си помислиш - небезопасен опит за дискретизация на времевия поток, астрономическа заигравка с календара, очовечена от тайната надежда, че от утре почваш нов живот и то какъв! По зова на сърцето, естествено. Как пък не.
3. И като всеки празник, минава в натрапливи опити да забавиш времето - десетте секунди преди полунощ и десетте след - минималният интервал, който що годе можеш да осъзнаеш, се разтягат до 5-6 часа хедонизъм и Хедонин, забава и забрава, радост и ад-ост и пр.
4. Така облечен - нелепо, чудесно, карнавално, с надежда всички да полудеят от удоволствие, постепенно или внезапно, като ме зърнат - елегантно разстроен роял в храстите на незаконнородения (ми) нарцисизъм. Може пък да е за последно. Или пък: следващо погалване - догодина по същ. вр.

* на сн.: новогодишно парти, Щатите, 1940

петък, 28 декември 2018 г.

Американски градски легенди


От глава „Класически автомобилни легенди”
1. "Изчезналият стопаджия"
Баща и дъщеря карат по селски път, момиче ги спира на стоп. Казва им, че живее в къща на пет мили встрани от пътя, след което се обръща към прозореца и повече не разговаря. Когато стигат до къщата и, се обръщат да я видят, а тя е изчезнала.
2. "Колата на смъртта"
Кола, която продават адски евтино, защото в нея се е случило нещо ужасно. Елементи: скъпа кола, ниска цена, дълго пролежал в нея мъртвец, убийство/самоубийство, мирис на труп, който не изчезва
3. "Поршето на флиртаджията"
Еротичен вариант на предишното: съпругът е избягал със секретарката си, съпругата си отмъщава, продавайки любимото му Порше на безценица

От глава „Куката” и други тинейджърски ужаси”
4. "Куката"
Две гаджета в колата, слушат радио и се целуват. Музиката спира за да съобщят, че в района има избягал затворник, осъден за грабеж и изнасилване, който вместо дясна ръка има кука. Момчето закарва приятелката си у тях и като излиза да и отвори, вижда куката хванала дръжката на вратата.
5. "Убиецът в колата отзад"
Жена кара през нощта по магистралата и изведнъж вижда, че я следва кола. Опитва да се откъсне, но не може. Пристига пред къщи, съпругът и я чака, изяснява се, че шофьорът я е преследвал за да и каже, че не и работи левият стоп (вариант – преследва я бензинджията, за да и върне ресто, което е забравила като е зареждала)
6. "Детегледачката и мъжът на горния етаж"
Детегледачка приспива децата (най-често са три) и слиза долу да гледа вечерното ТВ-шоу. Внезапно звъни телефонът и се чува хистеричен мъжки кикот. Тя пита кой се обажда, но отсреща затварят. След петнайсет минути всичко се повтаря. Силно уплашена, жената звъни на оператора. Той я моли да се успокои и ако оня пак се обади, ще се опитат да проследят откъде звъни. След малко, маниакът отново звъни, хили се и затваря, а секунди след това операторът казва на жената веднага да напусне къщата, защото този, който звъни е на горния етаж. Тя тича към вратата и вижда мъж, слизащ по стълбата с окървавен нож в ръка, с явно намерение да я убие. Избягва на улицата и се обажда в полицията. Полицаите задържат мъжа, но той е успял да убие и трите деца.

------- има още!

неделя, 23 декември 2018 г.

Хоби

Вчера се разминах с двама на плажа, облечени в черни странни костюми като извънземни. Приветливо поздравиха. Като се отдалечих малко, се обърнах и видях как внезапно влязоха в морето, стигнаха почти до гърдите във водата, извадиха въдици и замряха. След около два часа бяха още там. После се стъмни и повече не ги виждах. Предполагам че се бяха вкочанили.  Тази сутрин студът доста пощипваше  но вятърът беше отслабнал. Загрижено отидох  да видя  какво става с тези хора, обаче ги нямаше там. Дали морето ги е отнесло навътре или просто са си тръгнали към полунощ? Ето това наричам аз хоби.
P.S. Живи са, преди малко пристигнаха с малка количка и сега обличат скафандрите отново. Ще повтарят подвига.