вторник, 26 март 2019 г.

Политинформация

1. Избягвам да дружа с хора, заради които се налага да имам политически убеждения. Стига ми периодът 1959 - 1989. Но ето - ако ти не отидеш при политиката, тя ще дойде при тeбе. Дойде, да и го таковам и то - от неочаквана посока. Накратко - пуснали са хубав нов порнофилм - "Hard Brxxxit", естествено на тема брекзит, (на снимката). Впечатляват действащите лица:
Knickerless Virgin
Pianne Faggot
Jizza Cwoarbyn
Tease Maynot
Tronald Dump
Mania Dump
Angular Merkin
Gladimhere Putitin
2. Ще трябва да го потърся, искам да съм актуален. Стига съм живял като овца, искам да управлявам живота си и проч. И тогава вече, както казва поговорката: "Влезеш ли в бой - забрави за мързела".

събота, 23 март 2019 г.

Джентрификация на трамваите

1. Телевизорчето в трамвая, което показва разни дебилни неща - не може ли фирма “Масов трамваен транспорт” - София да купи няколко стари екшъна с изтекли права и да ги пуска на пътниците, нещо със Сегал, Шварценегер и др. Вечер пък, след 22.00 нека текат по-интелектуални филми - Тоширо Мифуне, Фриц Ланг и др. На някои линии с по-възрастна и вяла аудитория може да се опита и стимулация с меко порно, но след 23.30 ч.
2. Плюсовете са много, например - пътуващите ще гледат по-благо като слязат и то - не само в петък, но и в понеделник. Вперени в завладяващата фабула, те ще пропускат спирките си, а някои даже няма да слизат, докато не изгледат целия филм, което на първо време ще претовари ресурса на вагоните, но после, от билетите и глобите, общинската хазна ще получи приятен бонус. Ватманите ще сменят статута си на "ватман-кинооператори" и ще получат надбавка "кинефикация" към заплатата в размер на 170 лв.
3. Естествено, ще бъдат въведени лимити за престой в трамвая и интригуващи нови глоби - за престой във вагона над 2 часа и за двукратно (трикратно) изгледан филм в рамките на пет работни дни.
4. Има възможност, с парите от тези глоби (“глоба за свръхлимитно гледане на трамвайно кино”, съкратено - ГСЛГТК), фирма “Масов трамваен транспорт” - София да започне собствено кинопродуциране, привличайки известни режисьори и актьори - първо местни (непрофесионални квартални алкохолици), а след това, съответно - градски, републикански и световни (холивудски) знаменитости. Предполагам, че това ще са мелодрами (излъчват се през работни дни) и ситкоми (излъчват се в почивни дни) с преобладаващ трамваен сюжет. По време на нацпразове, очевидно ще се залага на патриотично-консолидиращи архетипи и ще са подходящи кратки нетрамвайни сюжети, подчертаващи красотата на Родината (естетично бетонирани местности, оригинално хотелиерство в резервати, циментизация на Родината и др.)
5. Джентрификацията на трамваите, разглеждана като добра практика на фирма “Масов трамваен транспорт” - София, с времето ще повлияе позитивно социалния състав на кварталите, през които минава подобен трамвай, което пък, за сетен път ще демонстрира пред света способностите ни за стратегическо мислене.

* сн.: Miguel Rio Branco

петък, 15 март 2019 г.

Varia

1. Психологическите (непроективните) тестове, обикновено са с конкретни и ясни въпроси. А колко би било приятно, да има “обратен” тест - след кратка, объркваща преамбула, не ти искат отговор, а ти предлагат да зададеш въпрос, например:
“С възрастта Ви остава все по-малко време за нещо, което да не е любов. Усещате, че за спорове, упреци, доказателства, изяснявания и т.н. вече нямате време. Мислите си, че трябва да се бърза, докато у Вас не е угаснал източникът и способността да я въплъщавате. На какъв главен въпрос сте си отговорили, преди да стигнете до този извод и трудно ли Ви беше да го формулирате?”
2. Много по-добре ще е, каза Сашо, след като му обясних значението на "катафалка" (и даже му предложих красив, грешен превод - "ката", стгр - "надолу", "фалка", лат. - ж. р. на "фалос") - хората, които ще умират, да стигат сами до гробището и там сами да се заравят.
Кой може да отрече, че момчето е умно? Само да не пишеше "хладилник" с "ф"



3. Псевдолимерик
Щом има и места където
хлебарките ги пържат и ядат,
теоретично е възможно
все някъде да те харесат.

* На картинката: комикс-омая. Какво да предприемем, ако заплатата на трамваен контрольор не ви позволява разкоша, за който сте роден.

четвъртък, 14 март 2019 г.

Лудниците

Англия
1. Психиатрична болница Бетлам, (Bethlem Royal Hospital, Bethlehem), Лондон, 1674

2. Бетлам сега

3. Психиатрична болница Св. Лука, (St. Luka's Lunatic Hospital) Лондон, 1787

4. Интериор в същата болница

5. Психиатрична болница Глазгоу, (Glasgow Lunatic Asylum),1807

6. План на същата болница

Франция
7. Салпетриерата, Париж. Бивша фабрика, 1670

8. Сега


Щатите
9. Френдс хоспитал, Филаделфия (1825, частна болница за квакери)

10. Психиатрична болница Блекуел айлънд, Ню Йорк. Първоначално затвор, малко по-късно преустроена в болница. Известна е с историята на Нели Блай - журналистка, която симулира психично разстройство за да изследва болницата отвътре. След десетдневен престой там, написва сензационен текст за ужасните условия и отношение към пациентите, (нещо като ранен Розенхан), 1887


11. Нели Блай  (Nellie Bly)

12. Бал на пациентите в същата болница

13. В същата болница. Ужасни условия? Спрямо кои?

14. Болницата сега

Придържал съм се частично към: Carla Yanni, Architecture of Madness. Insane asylums in United States, 2007, но снимките са от свободни източници

събота, 9 март 2019 г.

Енкаунтъри

1. Предпочитам да се срещам с хора с малко по-висока от средната артистичност в поведението, но нестигаща до хистеричност, защото тогава стават много повърхностни (появява се Нарцис, при жените - сложна съдба, при мъжете - гръмогласен смях на явни глупости, само за да си чуят красивия - да им го начукам - плътен, нисък, богат на обертонове глас, "като хиени" по Селинджър). Невероятно просто.
2. Също така, приятни са ми хора с по-сюр чувство за хумор, (триадата абсурд-гавра-ноар). Опитът показва, че това са ок. 3% от достъпната ми популация. Впечатлява едно съвпадение - с процента на хората слушащи джаз от всички слушащи музика
3. Най-обичам от всичко да се срещам с любопитни, но не от онези дето ще ти издълбаят дупка в мозъка със скритата цел да ти докажат поредна своя правота, а тия, които могат да се спрат по средата на изясняването, защото знаят, че:
а) нищо не може да бъде изяснено докрай
б) нищо не бива да бъде изяснявано докрай
б) и да може, и да бива, голям праз
Хората неусетно се увличат в дефиниране докрай и не се сещат да оставят празно пространство около обекта на желанието си. Свободен полет и поне малко радост от импровизацията им трябва на хората, а както някъде споменах - те не се сещат за това
4. "Свободен полет и поне малко радост от импровизацията" изглежда доста безотговорно занимание, за външния, строг, но справедлив наблюдател (а според Тодор Колев - надзирател). Но всъщност - точно обратното - отговорно е - предлага доста отговори, но е желателно да се зададат и въпроси. Иначе - очакваш отговор, ама аз отде да ти знам въпросите, пич?

* на сн.: метална конструкция в парка на Красновски минерални бани

петък, 1 март 2019 г.

Пикселизация

1. Зад болницата има една много симпатична тиха уличка, (на снимката) не води доникъде, но е твърде удобна за следобедна романтична разходка с момиче. Когато си истински влюбен, не мисля да е пречка, че основно там идват да пикаят таксиметрите и сотаджийте.
2. Явно професионалистите си я знаят и не е рядък следният диалог по радиостанцията:
- Пшшш-пшшш - ох, много ми се пи́ка, колеги!
- Пшшш-пшшш - къде си, колега?
- Пшшш-пшшш - мамата си трака, на Руски паметник!
- Пшшш-пшшш - о, нямаш проблеми, завий зад "Родина" до “Сестринското”, там ще пикселизираш на спокойствие.
- Пшшш-пшшш - ох, Господ да Ви поживи, мистър Роузуотър, отивам.
- Пшшш-пшшш - хаха, пак си чел американска класика снощи!
- Пшшш-пшшш - Каменица колеги, Каменица.
3. Интересно, че никога не съм виждал там да клекне жена или влюбена екстазно уринираща двойка - винаги само истински мъжкари пикаят. Разбира се, не наблюдавам уличката денонощно, възможни са циркадни флуктуации
4. И защо мен да ме е срам от това (крайно рядко ходя там), но ето - срам ме е. Трябва да проверя как е решен този проблем в други световни (Grows But Does Not Get Old) европейски  столици. Не със срама, а с унищожението на свободните уринатори. Предполагам - неодимов лазер, или мощен гама-импулс, осигурен от Общината.

* На сн.: уличката, за която става въпрос (by Mikael Janssson)

петък, 22 февруари 2019 г.

Възхищавам им се по махленски

1. Понякога, като прочета или чуя някого и така ме докосне, че чак се отърка до кръв и ми се иска да пофамилиарнича с автора, като смугла лейди от есе на Де Куинси (или просто задъхан таралеж), а някак си не е прието. Ето например, Бердяев казал: "Интелигенцията не може да живее в настоящето, тя живее в бъдещето, а понякога и в миналото" и ми се иска да кажа възхитен: ей, Бердяйка, как си го казал, копеле! Но, първо ще е проява на неуважение и второ - на невъзпитаност (Николай Бердяев 1874 - 1948)
2. Или примерно, Бродски (1940 - 1996) в "Похвала на скуката" (пред американски абсолвенти, 1989): "Значителна част от това, което ви предстои, ще бъде породено от скуката". И да му кажа: Бродски! Позна, пич! Но пак ще е проява на онова горното и се въздържам.
3. Или Пол Валери бил казал: "Бог създаде всичко от нищото. Нищото обаче прозира". И да му кажа: Пол, нито те знам, нито те познавам, но много яко си го казал, наистина прозира, братле! Или по-учтивото "Да, мосю Валери, железен сте!" и т.н. Но какво братле ми е Пол Валери, какъв железен ми е той (1871 - 1945)
4. Или Колтрейн (1926 - 1967) в Giant steps - още докато го слушам и му казвам - Джон, дай да се разберем, ако ще свириш, свири за нас тука, а не за жителите на съседна галактика, плийз. Това смятам, че даже е комплимент, но пак не смея да говоря така с него.
5. Тази нерешителност и даже страх, да се обръщам към гении, сякаш са ми приятели от махалата, предполагам ми е остатък от комунизма, не виждам от какво друго ще е.

* На рисунката: жена, за пръв път чула пиеса на Джон Колтрейн