неделя, 27 февруари 2011 г.

Мухобойките на дядо ми

1. Дядо ми имаше няколко развлечения за следобеда.
Главната беше дрямка в червеното кресло с кръстословица в ръка. При нужда от по-интелектуални занимания, изваждаше един "Регистър на малко и среднотонажните кораби на БМФ" с твърди, черни корици, голям формат и замислено го разглеждаше, а понякога внасяше и корекции. През лятото, до него като вярно куче, винаги стоеше любимата му мухобойка. Във Варна, на първият етаж имаше добри прайдове с мухи, няма да крия.
2. Въпреки че беше незлоблив по характер, дядо ми имаше сериозни достижения в конструирането на мухобойки. Тези, с късите дръжки и малка гумена бойна глава, бяха за близък бой, т.е. - бързи поразяващи серии, със ставане от креслото и безшумен подход към врага. Далекобойните му бяха с дълги тънки дръжки, с по-голяма, но по-твърда бойна част и му позволяваха да сее муша смърт без ставане от креслото.
3. Докато се мотаех около този Вагнер на мухобойките и се развличах с някой от петте тома на Кратка българска енциклопедия, понякога се опитвах да разнообразя мудното му соцежедневие /а и своето/ с малко съспенс.
4. Еталон за изтънчен домашен лайт-садизъм в семейната митология е историята, когато уредих на дядо ми усещане за слепота при една следобедна дрямка.
5. Работата е там, че тогава много ползвах бонбони Лакта, а те, под обвивката от прозрачно фолио имаха втора хартийка - матова, полупрозрачна. Веднъж, докато дядо ми похъркваше в креслото си, му залепих /с малко плюнка/ по една такава хартийка на очилата отвътре и зачаках ефекта.
6. При събуждането си, морският вълк - изобретател нададе средно силен вой. В обертоновете му долових обърканост - имаше и ужас и съжаление и обида. Явно реши, че внезапно е ослепял. После разбра какво става и обладан от, бих казал моно-чувството гняв, ме подгони за да ме наложи или шамароса, не помня точно.
7. Не искам да се хваля, но ето с такива истории е закърмено моето семейство.

* на снимката: приблизителната дядова визия при събуждането си

събота, 26 февруари 2011 г.

Есента на диктаторите

1. Едно време си мислех, че Маркес малко преувеличава, но се оказва, че не. Колко им е трудно на старите диктатори. Ето, направили са всичко възможно да заприличат на клоуни - боядисали са си косата в неестествен цвят, ушили са си странни униформи с много злато и дрънкулки по тях, докарали са си онзи плашещо-педерастичен вид, който едновременно привлича и отблъсква простия труженик.
2. Непрекъснатото натякване от придворните, че са велики, ги кара да загубят връзка с реалността и да повярват в божествения си произход. Когато разберат, че е невъзможно да умрат, веднага започват да пишат Книга-устав, в която са казани единствено правилните неща - Зелената книга, Рухнама, Чучхе-идеята.
3. За да намалят поне малко ужаса от постоянната ерекция, променят летоброенето /Ким Ир Сен/, слагат нови имена на месеците /Туркменбаши/ и дисциплинират живота на населението си, по собствени налудни идеи /всички/.
4. Накрая започват да лудеят на воля - като Лудия крал Ото - възседнали тенекиен лебед на покрива на замъка си. Всичко започва да им изглежда като компютърна игра - демиургът наблюдава действията на дребните фигурки на голям компютърен екран. Може да пуска и да спира играта, да я ускорява, да я връща, да прескача нива и т.н. В случай на нужда може да ги разстрелва без скрупули, защото те не са истински.
5. Трагично-комичното е, че това, което изглежда вечно и непоклатимо, се събаря в един миг. Умират от естествена смърт /Ким Ир Сен, Туркменбаши/, други ги застрелват или разстрелват /Чаушеску/, за трети - не знам /Кадафи, Ким Чен Ир, Лукашенко/. Никой не може да предскаже нито кога, нито как. Но е абсолютно ясно, че "this is the end, beautiful friend, this is the end".

*на снимката: Москва, Музей "Винзавод", проекти за диктаторски униформи /2010, юни/.

петък, 18 февруари 2011 г.

Емблематично

1. Кореспондирам си вяло с една семиотичка от Тартуския университет. Преди година тя ми изпрати файла на книгата си "Емблема" /на руски/, която е много четивна и интересна за мен. Отварям си я понякога за десерт, след някой особено тежък текст, бил той на книга или в живота.
2. Неотдавна получих от нея мейл на английски, който доста ме озадачи. Пишеше, че е в Стокхолм и вътре имаше някаква безумна история как си загубила портмонето, задържали я в полицията и сега да съм и изпрател малко пари, колкото мога.
3. Писмото беше учтиво, но някак си прекалено простодушно написано. Помислих си, че човек, който е написал това:
"Аксиологичният проблем в процеса на прекодирането, показан в примера с портретния паметник, очевидно е съществен работен елемент в процеса на конструкция-деконструкция на емблемната двойка", не може да напише: "Моля изпратете ми малко пари, тъй като съм изпаднала в трудна ситуация".
4. Тя щеше да го каже така: "Йерархически-постъпателният принцип, по който е изградена собствената ми картина на света, при срещата си с вътрешните конструктивни противоречия на споделената реалност, ме накара да вляза в транзакция с неопределено количество знаци в техният паричен еквивалент".
5. Този прост стилистичен анализ, ми показа, че това е един от онези вируси, които ти влизат в пощата и разпращат писма на всички адресати със стандартно съдържание.
6. Жалко, че фантазията на хакерите в повечето случаи не отива по-далече от това, да си поискат мангизи. Ако владеех метода, какви приятни писма щях да напиша! Например:

"Уважаеми X Y,
Една отиваща си любов представлява толкова богато философско изпитание, че може да позволи на всеки бръснар да стане опонент на Сократ".
7. Когато всички от адресната ми книга получат подобен текст, те възбудено ще възкликнат:
"Ейй, тоя си е .... майката!
8. Това за Сократ беше от Чоран.

*на снимката: летяща гърда в стил Магрит

четвъртък, 17 февруари 2011 г.

Агата и гинекологът

1. Агата отишла на гинеколог. Приготвила се, седнала както е прието. Прегледът течал бавно и досадно, лекарят пухтял и искал от сестрата все нови и нови инструменти с все по-удивителна форма и фактура. Сестрата се изнервяла прогресивно.
2. Агата решила да oсвежи ситуацията.
- Веднъж гледах, започнала тя, как ветеринар преглежда гърлото на кон. Потрес! Инструментите - огромни, ръкавиците като на багерист и си пъхаше ръката чак до лакътя. Направо го съжалих.
3. Напрежението не спаднало. Лекарят подчертано твърдо казал на сестрата "да му подаде седми номер, да застане ето тук и да държи ето това". Агата опитала отново.
- Веднъж гледах, бодро споделила тя - ветеринар, който оперираше копитото на бик. Бая сложно си беше. Използваше нещо като пневматичен чук и някакви кошмарни стоманени куки, а през това време бикът се опитваше да го близне по лицето. Ужас!
4. Лекарят глухо измучал. Нещо издрънчало на мозайката. Сестрата тежко въздъхнала и отишла за чист инструмент. Агата усетила, че сега, повече отвсякога им е необходима нейната подкрепа.
- Веднъж един ветеринар - започнала тя уверено, но лекарят внезапно я прекъснал:
- Веднъж видях, мечтателно казал той - как един ветеринар лекуваше мастита на крава. Като начало, той и завърза муцуната с въже, така че тя не можеше изобщо да гъкне...
/от Рунет, модиф./

* на снимката: дакелът Агата пред магазин на Картие

понеделник, 14 февруари 2011 г.

Безпл. обяд

1. Нали имаше едни много евтини екскурзии за пенсионери /сега май ги финализираха/, при които за 10 кинта ги водят с автобус по разни красиви местенца из България. Ето какво пишеше в проспектите:
"Цената включва: безпл. обяд, подаръци /за господата - водоустойчиво фенерче, за дамите - дом. ръкавица или пласт. салфетка за сервиране/. Крас. природа".
2. Една баба станала голяма фенка на тези екскурзии. Като се връщала, размахвала я "дом. ръкавица", я "пласт. салфетка за сервиране" - все полезни за домакинството неща. Също така, изглеждала доста освежена от "безпл. обяд" и от "крас. природа". Отворила се душата на старата жена, а сърцето и няма-няма и възкликвало: "Ехееей! Здравейте бездънни небеса, сълзите ми от петък са пресъхнали!" /Събитието се провеждаше в събота/.
3. За да намалят ентропията, децата съхранявали бабината пенсия, като и давали по 15 кинта за всяка екскурзия. Десет за таксата и пет за непредвидени разходи или оргия със сладолед. Всичко вървяло прекрасно, но след третият път, бабата-туристка започнала да си иска допълнително пари. Като я питали защо са и, давала доста мъгливи обяснения, и те и добавяли още десет кинта отгоре.
4. След още няколко екскурзии, пътешественицата нагло поискала 50 кинта и децата се разтревожили, но все пак и дали без мрънкане. На следващата екскурзия, туристката поискала пак петдесетарка отгоре. Тогава децата настояли да им каже какво прави с тези пари?
5. Разбрало се, че на тези воаяжи, старците биват омайвани да купуват разни интересни неща, на стойност малко над десетачката и по точно - между триста и хиляда лева.
6. Бабата - възпитана и добра душа, не можела да откаже и влязла в сложна лизингова схема, като капарирала много полезно еко-одеяло за триста кинта, което постепенно смятала да изплати.
7. Разбира се, семейството придобило полезното одеяло, а бабата разбрала, че "безпл. обяд" отдавна вече няма.
8. И никога не е имало, баби. Остана малко "крас. природа", но за цената: ask!"

* на снимката: изоставена кухня-майка за безпл. обеди

четвъртък, 3 февруари 2011 г.

Последният на Линч

1. Слушах новия албум на Дейвид Линч. Пичът пишел и музика, аз откъде да знам. Обаче, много електронно ми е някак си, не ги разбирам тези стилове. Нещо повече, като срещна някъде думата "ремикс", веднага тръгвам из квартала да търся обяви за по-евтина евтаназия.
2. Това ме подсети за следната история.
Семейство с малко момченце отишло на ресторант. Сервитьорката взела поръчката на възрастните и се обърнала към детето:
- Вие какво ще желаете?
- Желая един хотдог! - важно казало то.
- Никакви хотдогове! - креснала майката - ти ще си поръчаш шницел с картофено пюре и моркови.
Сервитьорката обаче, игнорирала заповедта и попитала детето:
- Хотдогът Ви с горчица или с кетчуп да бъде?
- С кетчуп.
- Веднага се връщам, казала сервитьорката.
На масата се възцарила тишина. След минута, момчето отбелязало:
- Тя изглежда ме помисли за истински.
3. Та така и този албум на Линч - почти като истински е, зависи кой приема поръчката.
4. Обаче, клипът към титулното парче "Good Day Today" си е абсолютно истински, няма начин:

вторник, 1 февруари 2011 г.

Таблетка Филантропин

1. Напоследък, когато имам време за мислене, постоянно класифицирам хора. Да увеличаваш наличните класификации е безмислено, изнервящо и ентропично занимание. Единствено ме успокоява фактът, че моите са максимално опростени. Ето сега пак: току що дефинирах два типа хора - тези, които са открили нещо смислено и веднага са се заели да го вършат и тези, които са открили нещо смислено, но като начало започват с нещо безмислено, за да могат после на спокойствие да започнат да правят смисленото. Пример за първи тип.
2. Един български анархист - Георги Константинов, на 3 март 1953 г. /бидейки 19 годишен/, се опитва да взриви паметника на Сталин в Борисовата градина и успява - краката на 4 метровият колос се счупват и той пада на земята. Това става вечерта в 19.30, по време на митинг по случай 3 март. После следва предателство, съд /народен, естествено/ и разминаване на косъм със смъртта - с 20 години затвор и лагери. Оцелява.
3. Винаги, посред хаоса на някоя масова психоза има хора, аз ги наричам "атрактори на нормалност", които по някакъв начин се опитват да възстановят здравия смисъл, най-често с цената на живота си /физическия или психологическия/.
4. Втори тип. Помня едно интервю на Слави Трифонов, тъкмо бяха изчерпани проектите "Ку-ку" и "Каналето", които започнаха като аналог на Монти Пайтън и бяха доста качествени. Оказа се, че постепенно Слави запя едни песни, за които са необходими доста сложни вътрешни движения за да си повярваш, че не са чалга. Обаче въпросите бяха в полето на здравия смисъл, т.е., интервюиращият направо го попита защо пее тези чалгии? Пичът каза, че да, малко се е отклонил, но се налага, за да може в един прекрасен ден да пропее или да направи /не помня точно/ правилните неща. Някак си, още е рано за тях, необходимо е първоначално натрупване.
5. Е, това е позната теза. Това е то, блатото на отложените добри намерения, в което бавно и неспирно затъваш. Но е приятно, някак си.
6. Вчера, неочаквано попаднах на възхитително изпълнение във Vbox7 - нарича се "По ръба", изп. Слави и Люси.
Предполагам, че с текст като този:
"Искам нещо по ръба,
пускай нещо по ръба
хайде поиграй си с моя огън,
със първичността".
гарниран с достатъчно пубиси в едър план, се изкарват доста добри пари.
Още стотина такива песньовки и можеш да направиш нещо по текст на Верлен.
7. "Киса, я хочу вас спросить, как художник — художника: вы рисовать умеете?", пита Остап Бендер, докато преследват поредния стол от колекцията. Това пък откъде ми дойде?
8. Разбира се, думичката "първичност" ме привлича неудържимо, но не ми накланя везните, не. Не се гордея с тази песничка. Обаче, се гордея с анархиста Георги Константинов. Той разбира се, ще остане неизвестен. Няма шанс да стане национален герой, защото не е убил никого за каузата си. Нито физически, нито психологически.

* на снимката: цитруси и други екзотични плодове