четвъртък, 31 януари 2013 г.

Бояна и гендерното и любопитство


1. Дъщеря ми Бояна, като беше малка, предизвикваше тревожни размисли в семейството с увлечението си по някои чисто мъжки атрибути - прашки, пистолети, коли. Политиката ми на минимална намеса, позволи на детето да си организира нелоша колекция от прашки. Имаше си любима - бойна, както и няколко по-малки, бих казал - сувенирни.
2. Баба и Доротея, загрижена за гендерния идентитет на момичето, криеше прашките, слагайки ги нависоко, а на нивото на очите и разпръскваше небрежно кукли, сюрреалистични бебенца с ванички и други, по-подходящи играчки. Невинното дете обикновено успяваше с лъвски скок да си набави част от арсенала, след което предпочиташе да се качи на кварталното дърво, заедно с приятелката си Слава и отвисоко да наблюдават живота на местните. Обикновено оттам я сваляхме за обяд и други тихи занимания, предназначени за възпитани деца.
3. След прашките, за най-смислен подарък, Бояна считаше пистолетите. Притежаваше различни модели - големи, реалистични патлаци без възможност да поразиш врага - само за престиж и по-малки, стрелящи с пластмасови топчета. Очевидно е, че последните се ценяха най-високо. Нямам ясен спомен дали се е включвала в групите на кварталните стрелци или е била самотен килър, но като знам, че не се бои от разнообразието, сигурно е членувала във всички подобни структури.
4. Разбира се, голямата и мечта беше радиоуправляема кола, но преди масовизацията на китайските играчки, това беше непосилен разход за младо семейство. За старо - също. Все пак, в един момент инвестирахме в автомобилното играчкостроене и Бояна получи голям китайски червен автомобил с кабел и пулт. Тъй като вкъщи винаги е имало дребни кучешки породи, лесно свикнахме да прескачаме и неживия екземпляр, виещ и светещ под краката ни.
5. Доколкото влечението и към колите се задържа, тайно си мечтаех тя да стане автомонтьорка и да ми оправя Ладата, замествайки баща ми, чиято специалност "корабна механика" все пак го беше отдалечила от стандартните двигатели с вътрешно горене. Той обикновено поправяше мотора, но попътно разваляше нещо друго, по-дребно. Така, някои по-фини функции на колата /чистачки, габаритни светлини/ постепенно отпадаха, за сметка на главната - весели дискомфортни експедиции към неизвестното.
6. Е добре де, Бояна избра по-оригинален път към автомобилите - да им се любува и да ги кара. Мисля, че това е мъдро решение.

* на сн.: 1993 г. Бояна с баща си, спокойно обсъждат гендерни въпроси.

неделя, 27 януари 2013 г.

Януари - фрагм.




1. В племената обитаващи планинските области на Зап. Нова Гвинея, за една жена сега дават около 10 прасета. Това е средна цена, отчетена е инфлацията. Преди няколко години една жена е струвала между пет и осем прасета. Изследователите отбелязват, че броят на съпругите и броят на прасетата е статусен символ и затова, всеки, който иска племето да го смята за смислен човек, трябва да има поне една жена, за обезпечаване на трите принципиално важни дейности: децата, градината, прасетата. Който иска да има повече съпруги, трябва просто да намери достатъчно прасета. Например, той може бързичко да разпродаде повечко дъщери. За тях ще получи прасета, които пък, ще може да инвестира в нови жени. Те, от своя страна ще му народят още момиченца, което означава и още прасета. Не е никак сложно - по Адам Смит е.
2. Латински за ежедневието
  • Juxta stationem hanc commorare, quaeso - Спрете на спирката, моля.
  • Quo vadis, cinaede! - Къде бе, педал!
  • Da mihi sis bubulae frustum assae, terrapoma in modo Gallico fricta, ac quassum lactatum coagulatum crassum. - Дайте ми хамбургер, пържени картофи и млечен шейк. 
  • Vocatus tuus multum nobis interest. - Вашето обаждане е много важно за нас.
  • Bracae tuae aperiuntur. - Разкопчан ти е ципът.
  • Heus, hic nos omnes in ordine sumus! - Ей, всички сме на опашката!
* на сн.: на излизане от земните недра. Толкова е прекрасно и графично в метрото!




събота, 26 януари 2013 г.

Джанго - таралянго


1. Гледах последният на Тарантино - Обезвериженият Джанго. Наистина, държи те до края, но след това имаш странното усещане, че са ти напълнили главата с памук и мозъкът ти генерира мисли, но са някак приглушени, заради изолацията.
2. Ди Каприо бил направил блестяща роля? Ама тя не е нова, folks - с външността си на красиво момиче да възбужда латентния хомосексуализъм на дамите от нула до сто. Това не е малко, но не е всичко.
3. И както си мислех, разбрах какво не ми достига. Пичът се е отказал да пише диалози. Действието е толкова много, че не остава време за думите. Очевидно жанрът го изисква - екшън си е. А аз си искам безумните диалози от  "Пълп фикшън".
Ето,  Кристофър Уокън посещава семейството на загиналия си във Виетнам другар:
"Той знаеше, че ако тия с дръпнатите очи намерят часовника у него, ще му го конфискуват. Но баща ти считаше, че този часовник ти принадлежи. И той не искаше, тези твари да пипат с мръсните си лапи, нещо, което принадлежи на сина му. Затова, той намери сигурно място, където да го скрие - в задника си. Пет дълги години той го носеше там. Но после умря от дизентерия. А часовникът предаде на мен. И аз крих това ъгловато парче метал в своя задник още две години. И сега, след седем години, аз се върнах вкъщи при семейството си. И сега, млади човече, предавам този часовник на теб."
4. Ако ми се гледат такива филми, /сполучливо наречени "revenge porn"/, но с любимите ми налудни разговори, минавам на Коените братя. Извън това, паркирам на Джармуш. Да не ми е зле?

на сн.:  Кристофър Уокън предава заветния часовник. На Борко Колев благодаря за корекцията.

събота, 19 януари 2013 г.

История с Хамсун


1. Като гимназисти, с приятеля ми И., случайно напипахме пълното издание на Кнут Хамсун на български - 12 тома, датирани хиляда деветстотин двайсет и някоя година. Зарадвахме се много - той клетникът забранен след 1944, защото се бил кефел на фашистите като окупирали Норвегия и т.н.
2. При тези обстоятелства, за нас беше очевидно, че трябва да намерим пари, да си го купим, да го прочетем и да видим какви забранени ги е писал.
3. Книгите бяха в лошо състояние, с меки корици, вързани с канап. Това беше в онази антикварна книжарница на Витошка - тесен коридор между две сгради и в дъното къщичка - самата книжарничка. 
4. Малко ни беше шубе поради две причини, романтична: подозирахме, че някой от Службите следи кой ще си купи точно този автор и след това ще шибат нас и родителите ни и по-малко романтична:  страхувах се да се появявам там, защото година-две преди това с един друг приятел - С., си купихме оттам без да ни видят "Симба" на Петър Бобев и книжарят /възрастен, сръдлив човек/, би могъл да ме разпознае.
5. И. пръв намери 20 кинта /приблизително/ и си ги взе, с обещанието, че ще дава да ги чета. Започна ги и каза, че това е нещо ужасно, такова мрачно-прелестно нещо не бил чел. И откъде да е чел, нали тогава пускахме сълза на лимоновите резанки /именно "резанки" пишеше на кутията/ на Селинджър, Фитцджералд, "To kill the mockingbird", "Нагоре по стълбата, която..."/ etc.
6. Дойде ми редът и започнах с "Глад". Веднага усетих, че това е правилния човек. Ужас, не е за разказване. Безжалостен. Великолепен.
7. А скоро си говорихме с Н., как току що се е опитал да прочете отново "Златният храм" на Голдмън и спрял навреме, за да не се изповръща. А "Глад" си се чете и сега, оо, чете се отлично!

* на сн.: Кнут Хамсун /1859 - 1952/

четвъртък, 17 януари 2013 г.

Виетнамецът


1. През 90-те, в един китайски ресторант в София работел виетнамец. Той вършел черната работа. Оказва се, че китайците презират виетнамците и ги смятат за глупави и лениви. Знаем, че всяка нация си има друга нация-жертва /или малцинство/, върху която проектира своите страхове, комплекси, етц.
2. По типа на самосбъдващите се пророчества или по друг механизъм, виетнамецът се държал точно така, както изисквали от него - по цели дни спял в склада, върху чували с кълнове или с черни китайски гъби, няма значение. Също така, той не ебавал да учи български /както и китайски и романски езици/. За добро или за лошо, все пак знаел две славянски речеви форми, с които вече десетина години се оправял чудесно, при едно скромно ниво на претенции. Виетнамецът знаел думата: "Здрасти" и фонемата-възглас: "Ееееейй!", която произнасял със силно подигравателни, скептично-възходящи интонации, т. е. - така, както я е чул от местните мошеници и чейнджаджии.
3. Били годините, в които организираната престъпност разцъфтявала като триста хиляди юлски мака. Във връзка с това, собственикът на ресторанта плащал на локална мафиотска структура, да го пази от други подобни структури. Неочаквано за китайския труженик, настъпила реструктуризация /едни мафиоти изтребили други/ и в ресторанта дошли пратеници на новите бандити, за да предоговорират условията на рекета. Изплашените, но мъдри китайци се изпокрили, а виетнамецът си спял в уютния склад и не усетил опасността.
4. Суровите момчета не мернали никакъв персонал и директно попаднали на виетнамеца. Събудили го със зловещ въпрос къде са другите китайци /тънките дистинкции на азиатския фенотип им убягвали/, но той запазил хладнокръвие и подобно виетнамски Левски, няколко пъти сърдечно ги поздравил с дума номер едно от лексикона си /"здрасти"/. Това малко изнервило бичетата и те му казали: "Ей с'а те убихме!", на което той им пуснал втората си фонема-възглас, като се постарал да интонира изключително богато. Те мигновено го набили и пак го попитали къде са другите. Той пак реагирал с гореспоменатата фонема и те, убедени, че келеша им се подиграва, продължили да го бият. След като това се повторило няколко пъти, виетнамецът, заподозрял, че нещо в тази дума ги подтиква към нетолерантно отношение към него и решил да мине към първата. Работната му хипотеза била, че тя е може би по-малко натоварена с негативни конотации.
5. И наистина, боят престанал, антропоидите просто решили, че са попаднали на луд китаец и повече не го докоснали. Така виетнамецът, наследник на древна, хилядолетна култура, успял да надхитри враговете си.

* на сн.: бамбукови кълнове на фона на звездния безкрай

сряда, 16 януари 2013 г.

Странни мечти


1. Понякога получавам  силен импулс да съм куче-водач на тъжна, сляпа девойка. Но това е невъзможно - женен съм, каква девойка! Но как искам да съм куче и да им помагам!
2. Друг път си мечтая да съм военен летец. Защо военен? За да мога да се катапултирам. Седя си ей така в кабината, чета си нашумяла книжка и хоп - катапултирам. После сигурно ще ме глобят, ще трябва да плащам самолета и т.н.
3. Близко до това е и мечтата ми да реша сложно диференциално уравнение /с прекъсната функция, най-добре/ и след това, да приземя  Боинг 747NG с пътниците на летище Варна. Гледах доста клипове в Ютуб как се управлява именно този модел на Боинг. Общо взето, всичко сам си прави, но аз се научих да го приземявам и ръчно.
4. Или пък, искам да се кача на един доста скъп джип /Волво предполагам не е евтин/ и с все сила да се забия в някаква стена. На мен нищо ми няма, а джипът - целия сплескан. И после да застана до него и да му кажа: "Умри, куче!" /на джипа/.
5. Сега - връщаме се към външната реалност. Отсреща, до мола има едни трима улични музиканти. Свирят толкова кофти, че искам да ги убия. Реших и как - с отровена двулевка. Отивам, усмихвам им се /демек - "браво момчета!"/ и им пускам в шапката отровена банкнота от 2 лева. Накрая, те си преброяват парите и пипват отровената двулевка, и умират на стълбите на подлеза. Напомня отношенията между Борджиите.

вторник, 15 януари 2013 г.

неделя, 13 януари 2013 г.

Странни открития в Жарден дьо Борис

1. Хипопотам закусва с костенурка


2. Лаокооново дърво


3. Драконови зъби

4. Срам и болка


5. Змии напредват


6. Психеделични дървета


7. Въртележка дава измамен пример за свобода


8. Змия се вие - извива, в зимния период


събота, 12 януари 2013 г.

Две бръснарски истории


1. Илф и Петров: "Изтезание чрез лукс"/1932/
.......Но сега започва нова мъка: изтезание чрез лукс.
- Косата препоръчвам да измием с къна - тихо шепне бръснарят.
Клиентът хвърля кос поглед на ценоразписа /миене на глава с къна - 2 рубли 50 копейки/ и започва да лъже, че съвсем скоро е ходил на баня.
- Много пърхут! - заплашително казва майсторът - да ви измия с "Пиксапо"? 
Но клиентът се отказва и от "Пиксапо" /1р. 50 коп./. Тогава, на лицето на бръснаря се появява изражение, което трябва да се разбира така: "Добре, а ла гер ком а ла гер - на война като на война. Има ранени, а има и убити".
След това, обезвереният майстор започва бръсненето, стараейки се заедно с космите да свали и кожата.
Към средата на операцията, клиентът осъзнава каква смъртоносна грешка е извършил и казва с треперещ глас:
- А може би наистина, да измием главата с "Пиксапо"?
- Ще я измием с къна - сурово промълвява майсторът.
Клиентът е готов на всичко. Мъчението чрез лукс  започва.
2. Гогол:  "Нос"
Иван Яковлевич, като всеки почтен руски занаятчия, беше страшен пияница. И макар, че всеки ден бръснеше чуждите бради, неговата собствена винаги беше небръсната. Фракът на Иван Яковлевич (Иван Яковлевич никога не ходеше в сюртук) беше пъстър, тоест беше черен, но целият в кафяво-жълти и сиви петна, яката му бе омазана, а вместо три копчета висяха само конците. Иван Яковлевич беше голям циник и когато колежкият асесор Ковальов, обикновено, по време на бръсненето му казваше: „Ръцете ти, Иван Яковлевич, вечно миришат!“, Иван Яковлевич отговаряше на това с въпрос: „Че защо пък да миришат?“ „Не знам, братко, само че миришат“ — думаше колежкият асесор и Иван Яковлевич смръквайки емфие, заради тия думи го насапунисваше и по бузите, и под носа, и зад ухото, и под брадата, с една дума, където му душа поиска.

* на сн.: болка и студ

събота, 5 януари 2013 г.

Идеи за снимане на изкуство

Снимах съвременно изкуство вчера. Един вятър като беше излязъл! Накриви ми шапката.

1.

2.

3.

4.

5.

6.

петък, 4 януари 2013 г.

Хистърито ми


1. Внезапно си спомних, че преди около година, си бях изтеглил и гледах норвежки филм, от онези, които едва ги изтрайваш и адски ти харесват едновременно. Интересно усещане е - струва ти се, че в него има нещо важно, заради което не бива да го зарязваш по средата и с мааалко насилие го доглеждаш.
2. И като си спомних за него, силно ми се прииска да го гледам пак. Не помнех заглавието, не помнех и сюжета, в главата ми бяха останали само цветни петна, чувството на мрачно привличане и откъслечни сцени. Датирах го към 90-те, но може и да беше по-стар. Как да го изчисля и да го изтегля отново? Имаше много сняг, студ и дискомфорт, някакъв човек караше парен локомотив из снежната пустош, после спря на някаква гара или станция, влезе в едно помещение с горяща печка, вътре - паноптикум от фрикове, диалог почти никакъв, може би имаше и някаква жена. Абе артхаус, както си му е редът - крив, та дрънка.
3. Започнах издирването. Пиша в Гугъл "Норвегия, филм, сняг, влак". По разбираеми причини опитвам на руски и английски. Излизат ред заглавия на филми, повечето рекламни и туристически. Появява се и един руски торент, със списък на поне сто норвежки филма. Заглавията не ми говорят нищо, но едно от тях -  "Машинистът" изглежда подозрително. Изтеглям, гледам. Не е това. Интересен и странен, но не е това.
4. Започвам да се съмнявам: дали не е бил финландски? Там Аки, Каки, Аурисмаки и т.н.? Не знам. Дъщеря ми предполага, че съм сънувал. Твърде е възможно - усещането е като за сън, но не един хубав филм оставя след себе си усещане, че си сънувал. После ме съветва да видя в IMDВ. Там излизат около 80 заглавия, повечето на норвежки. Преглеждам ги, но като стигам до "Frimerket og fyret", се отказвам.
5. Добре де, сигурно така и трябва, мисля си. Веднъж си го гледал, стига ти толкова. Нека ти остане като блян. Така е подреден светът. И все пак, ако някой се сети за такъв филм нека ми съобщи незабавно.

* на сн.: усещане за филм