Джорджо Агамбен - много интересен италиански философ, р.1942 г.
От “Голотата”(2009)
... В нашата култура взаимовръзката между лице и тяло носи в себе си отпечатъка на основополагаща асиметрия, която подразбира, че лицето трябва да бъде оголено, а тялото - прикрито. Главата получава водеща роля, проявяваща се по различни начини, оставайки обаче навсякъде неизменна: от политиката (където върховният властник е “глава”) до религията (цефаличната метафора на Христос в думите на апостол Павел), от изкуството (където глава без тяло може да бъде изобразена - портрет, но тяло без глава - не може) и чак до всекидневния живот, където лицето по дефиниция е първостепенното изразно средство. Това се потвърждава и от факта, че при животните най-ярката окраска е именно на тялото (петната на леопарда, крилцата на пеперудите, перата на пауна) докато човешкото тяло като цяло е лишено от изразни черти.
За потвърждение (но заедно с това и слабо звено) на приоритета на лицето служи фактът, че ние неволно почервеняваме от срам пред собствената си голота.
За това, как голотата на красивото тяло може да затъмни и да направи невидимо лицето, ясно е казано в Хармид - диалогът на Платон посветен на красотата. Юношата Хармид има красиво лице, но както споменава един от събеседниците - тялото му е толкова прекрасно, че “ако той поиска да си свали дрехите, няма да забележиш лицето му”. Мисълта, че голото тяло може да оспорва приоритета на лицето, се проследява и в отговорите на жените в хода на съдебните процеси над вещиците: когато са ги питали защо по време на сабат (сборище на вещици) са целували ануса на сатаната, те се оправдавали, че там също има лице
... Нихилизъм на красотата - ето как би могло да бъде назовано едно поведение, свойствено на много от красивите жени и изразяващо се в това да опростят собствената си красота до чиста видимост, след което с горест и разочарование да демонстрират тази видимост, упорито отхвърляйки даже мисъл за това, че красотата може да бъде още нещо освен самата себе си.
И именно това отсъствие на илюзии за себе си, неприкритата голота, чрез която до нас достига красотата, им дарява най-опасната привлекателност. Това разочарование в красотата си, този особен нихилизъм достига най-висша точка при моделите, които преди всичко се научават да изтриват всякаква емоция от лицето си, така че то става чисто демонстрационна величина, излъчвайки при това особено обаяние
* sn.: Vanessa Beecroft, performance, 2001
