1. Орязано лято? Плийз: махаме полутоновете, тук-таме ще ги оставим за да крепят конструкцията, птиците пеят, жените ходят искрени и красиви в кежуъл и с тен, мъжете - мачовци или онанисти, някои с бради. Като насън - детайлите са максимално проработени, канавата е неясна
2. Камшичният удар след изолацията прави възприятията мъгливи, намеренията пък - съвсем. Грапаво произведен смисъл, отлична перспектива за параноици. И пак старата грешка - да поставяш равенство между “след” и “вследствие”, пак да нарушиш “shaken, not stirred”. След епохата на златните рибки сюжетните ходове движат действието в пошла посока. Даже не тайнствена - просто пошла. Толкова много думи, слагаш ги в чувал и ги носиш на гърба си, превит надве и няма на кого да ги дадеш (“ядеш”, ме коригира телефонът). Каквото и да кажеш, ако само има глагол и подчинено, зазвучава като афоризъм от "Мечо Пух", а книжката е тънка и Пух не може да е произнесъл толкова глупости
3. Бодрияр в “За съблазънта”: “Едно момче моли Феята да му подари изпълнение на желанията. Тя се съгласява, но с едно условие - занапред никога да не си представя рижа лисича опашка. “Ееее, само това ли било!” - без да се замисля отговаря героят и си тръгва с твърда надежда за щастие. Но какво става по-нататък? Той по никакъв начин не може да се освободи от тази лисича опашка, за която му се струваше, че даже е забравил. Тя навсякъде му се привижда - в мислите, в сънищата - пред него постоянно е рижото петно. Въпреки всичките му усилия, той не успява да се избави от нея. Този образ - абсурден и нищо неозначаващ, не напуска героя нито за миг. И ето, че той не само изпуска възможността да се възползва от обещанията на Феята, но и съвсем загубва вкус към живота. Най-вероятно той умира, така и не успявайки да се избави от образа.”
4. Уж гледаше да не се ангажираш, но рижата е все пред теб
* на сн.: лисичка (Алики)
