вторник, 29 април 2014 г.

12 озадачаващи и вдъхновяващи снимки

...изискващи малко особен вид рефлексивност, но все някак ще го подредим.
1. Bharat Sikka
2. 

3. Arthur Meyerson

4.

5. Helmut Newton

6. Henri Dauman

7. John Collier

8. Jone Reed

9.

10. Junku Nishimura

11. Алексей Мякишев

12.

неделя, 20 април 2014 г.

Крайст воскрайст!

1. Дойде втората ясно очертана област на патетично функциониране - Великден /първата е Коледата/. Хората, които и така не правят нищо значимо освен да споделят зле прикрити желания, около този ден стават особено натрапливи. Ежедневно практикуваното бягство закратко променя вектора си, карайки ги на тълпи да напускат Кивота - бръм-бръм към Божественото. Но тези, които остават, жестоко им отмъщават.
2. Едно донякъде човешко събитие се опита да пробие дилайлата на дядо Хр./близнакът на дядо Коледа/ - смъртта на Маркес. Но не - и то бе помрачено от невидимата режисура на Фейсбук. Символичният гигантски лайк ми се стовари на главата във вид на хиляди Маркес-цитати, повечето откровено налудни, но показващи, че той е обхванал цялото битие. Като Маркс, прочее.
3. Най-адекватно за мен, подходи Боби Ламбер - тя пусна снимка на козунака си, придружен от фиктивен цитат на Маркес (казал/неказал нещо за козунаците). Срещна шевната машина с чадъра по правилния начин, тази Лотреамонка прекрасна.

* на сн.: вчера на път към Сереския манастир

вторник, 15 април 2014 г.

Две идеи, тъжна и весела

1. Знам, че не съм прав, но избягвам да посещавам концерти на легендарни минали групи, които вече практически не съществуват. Шоуто обикновено се получава, нали лайвът е преди всичко емоция и не толкова техничарство или други чисто музикантски хави. Някак си ме дразни и ми става тъжно като гледам орязани версии на Пърпъл, Хийп, Назарет, защото лидерите им са умрели или от двайсет години се занимават с пласмент на кафе-машини, етц. Несъмнено, като се разположа в креслото и дъртите чудовища забият старите парчета, усещам топлата вълна в малкия таз, пулсациите в корема и други оргазмични усети. И въпреки това - защо ми е Стийв Морз, какъв е тоя Дон Еъри? Искам си Джон Лорда. EWF без Морис Уайт? Хаа-хаа-хаа.
Както казваше един приятел - трамваят пак ще мине оттук, но хората на спирката вече ще са други.
2. Колко хубаво би било, в телефоните, вместо фотокамера, да вграждаха музикален инструмент. Роял едва ли, но една малка флейтичка, като нищо. Разбира се, по-скъпите модели може би ще имат малък клавир - самосвирка. И така, вместо да си правим дупки в главите един-друг с инстаграми, селфита и "това е мусаката ми в една кръчма на Самотраки", хората щяха да си ходят по улиците и като се вдъхновят, току да изсвирват нещо - свое или на Перголезе, например. Някой иска да си снима котката и да я качи в интернет? Нямаш апарат, пич, имаш телефонно кларинетче. Ще трябва да и изсвириш сонатка, да я озаглавиш "My Cat" и да си я качиш при другите сто двайсет и седем хиляди сонатки "My Cat". Знам, че тогава Фейсбук, ще се изпълни с ужасни музикални форми, но някои ще станат добри и ще качват твърде приятни неща в различни стилове, а други ще станат направо профи-музиканти. От по-евтините модели ще има комбинации телефон със саксофон, тромпет, китарка /по-рядко обой/. По-скъпите модели ще са с пианце, арфичка, виолончелце. Неприятното е, че по-богатите, подведени от престижност и мода, ще си купуват телефони с доста сложни за ресурса им инструменти. Ще имаме тежки вогонски утрини, но от страх, ще ги слушаме. Но след някоя и друга година, ще се появят интересни формации, например - бароков оркестър от мутрони /"Формация Мутробарок"/ или "Четри китари от митничари" /етноджаз/, етц. И така, от нота на нота - ето ти едно облагородено общество. О, много са възможностите!

* на сн.: не знам кой е художникът, за съжаление

събота, 12 април 2014 г.

Лейдис фърст

1. Има една хипотеза, обясняваща защо, при корабокрушение, оживяват повече мъже, отколкото жени и деца. Приема се, че ако корабът потъва относително бавно - има време да се задействат цивилизовани /нормативни/ модели на поведение - "след Вас, госпожо" и т.н. Принципът, който е задължителен в такива случаи се нарича "WCF-principle - "Първо жените и децата"/. Ако инцидентът се развие светкавично, на борда царят инстинктите и е разбираемо, че мъжете като по-силни, ще се чучнат в лодките веднагически. Прочее, подобно инстинктивно поведение може да се наблюдава и в автобус 64 на първа спирка.
2. Като стандарт за образцово джентълменство е сочен Титаник. Спасяват се 70% от наличните на борда жени и деца, и само 20% от мъжете. Капитанът Едуърд Смит също потъва с кораба си.
3. През 2012 г. двама икономисти от Университета Упсала /Mikael Elinder и Oscar Erixon/, решават да видят какъв е този пиниз. За начало, те дефинират осем великолепни предположения. Ето ги:
H1- жените се спасяват по-често от мъжете
H2 - екипажът се спасява по-често от останалите пасажери
H3- жените се спасяват по-често, когато капитанът следи спазването на WCF-принципа
H4 - жените се спасяват по-малко, когато корабът потъва по-бързо
H5 - жените се спасяват по-често, когато процентно са по-малко в общия брой пасажери
H6 - жените се спасяват по-често, когато пътуването е продължило повече от 1 ден до момента на катастрофата
H7 - след Първата Световна война разликата между спасени мъже/жени намалява
H8 - жените се спасяват по-често когато пътуват с английски кораби, отколкото с други
4. След като са изолирали факторите, двамата викинги се заемат със статистиката. Анализират данни за 18 корабокрушения с 15 000 пострадали за 300 годишен период.
Резултатите:
H1 - неверно. Спасените жени са по-малък процент от спасените мъже
Н2 - верно.
Н3 - верно
Н4 - неверно. Броят спасени жени не корелира с времетраенето на инцидента
Н5 - верно, но статистически недостоверно
Н6 - неверно. Броят спасени жени не зависи от продължителността на пътуването до момента на катастрофата
Н7 - неверно
Н8 - неверно, точно обратното - на неанглийски кораби спасените жени са по-висок процент.
5. Освен, че оборват популярната хипотеза спомената в началото, Микаел и Оскар съвсем убиват детето в мен, заключавайки, че в животозаплашваща ситуация, действа принципа "всеки за себе си"
6. А в случая с Титаник, загадката е проста: според очевидци, капитанът е стоял с пушка в ръка на палубата и е твърдял, че ще застреля всеки мъж, който се качи в спасителните лодки преди жените и децата. Чест му прави. Пък и кой не е забелязал, че добра дума и Уинчестър в ръцете, действат по-добре, отколкото само добра дума.