Показват се публикациите с етикет наративи. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет наративи. Показване на всички публикации

вторник, 23 август 2016 г.

За смъртта. Здрасти, здрасти, дай пари за пасти

Некромантионът - централният лабиринт
1. Повечето текстове съобщаващи за нечия смърт, традиционно са свързани с борба - борил се за живота си, не можал да пребори смъртта и т.н. Тази патетика ми е дразнеща, но няма как. Възможно е, пишурите да се подвеждат от етимологията на "агония" - агон - състезание, борба, знам ли. Аз виждам немалко умиращи хора - никой от тях не се бори - било в ясно съзнание, било в кома - повечето са се успокоили и изчакват. Една малка част са неспокойни, тревожни и объркани, но това пак не е борба, по-скоро е страх.
2. Няма да говоря за конструкциите на Кюблър-Рос - те са предназначени за психотерапевтична рефлексия на умирането, а съгласете се - твърде малко хора умират пред терапевта си.
3. Разбира се, много, ако не и всичко, зависи от позицията на наблюдателя/описващия. Очевидно за лекаря от интензивно отделение визията ще е друга, за санитаря в моргата - трета и т.н. Наративът, копеле, ще е различен. Както казва проф. Богданов, според Бойчето: "Никога не е сигурно за какво е един разказ, преди да се нагласи към него някой, който ще го разбира."
4. Некромантионът е храм посветен на Аид и Персефона - боговете на подземното царство, 5 век пр. н. е. Намира се в областта Епир, в югозападната част на Гърция. Тук е обитавал единственият оракул, правещ възможно хората да разговарят със сенките на някога любими хора. Било е голямо, много посетено светилище, с лабиринт, в центъра на който се е извършвало тайнството на срещата с мъртвите. Некромантионът е изгорял напълно през 167 г. пр. н.е., предполагам запален от древногръцки клошар, но все пак има какво да се види и сега. Ето няколко снимки оттам.

Куче - значение



Базиликата отгоре е ни в клин, ни в ръкав

По пътя, както мълви Керуак

край засега

сряда, 12 януари 2011 г.

Разговорът

1. Имам една вуйна - вуйна Лили, която никога не спира да говори. Е, предполагам, че спира, когато е сама, но това няма как да го разбера, така че, може и да не спира.
2. Когато съм с нея, си свършвам голямо количество мисловна работа. Използвам една закономерност на психиката - при монотонен звуков фон, човек изпада в транс и мисълта му заработва великолепно.
3. Понеже съм възпитан, все пак симулирам някакво минимално участие в диалога. За целта, следя интонациите и. Намирайки се в транс /както вече споменах/, посвещавам на разговора с вуйна Лили 10% от капацитета на съзнанието си. С останалите 90% активно работя върху теми като "Аз и другостта", "Увеличавам ли ентропията, като си купя пилешко бутче от Била", "Какви са шансовете да изкарам зимата с летни гуми" и други философски въпроси.
4. Най-често, вуйната работи с равни интонации. Когато доловя движение нагоре, в мозъка ми светва надпис: "Внимание! Задава ти въпрос!". Веднага добавям 5% ресурс, за да се подготвя за евентуален отговор. Низходящите интонации също се следят - това обикновено са екзистенциални недоволства или особено доверителна информация, на която трябва да се реагира подходящо.
5. Обаче, как готви вуйна Лили! Това е пълен дзен. Достатъчно е само да види ястието на картинка или по тв и го прави. Не и трябват никакви рецепти, съотношения на съставки или глупости като "вари го 17 минути на 121 градуса, печи го 22 минути на 177 градуса". Невър! Тя директно възсъздава същността му, велика е!

*на снимката: Водопад в Лакатник.