Показват се публикациите с етикет Бетховен. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Бетховен. Показване на всички публикации

петък, 8 юни 2018 г.

Фрагм. 06-18

1. Докато ходех из града, си пуснах някаква аудиокнига в слушалките и установих, че ми пречи - налага се да се вслушвам и не мога да си мисля нещо свое. Значи, като ходя - мисля! Какви неща се случват незабелязано за човека. А Джордж Коулмън (тенорсакс) примерно, не ми пречи да мисля, помага ми.
2. Олег Андреев, руски блогър:
Бетховен преобърна живота ми. Бях на 12, слушах си Абба, Супермакс и темподобни. А веднъж - връщам се от даскало и баси! - Петата симфония. И край. Взех от баща си пари и си купих всички клавирни сонати на тоя келеш. После Хегел, Достоевски и животът ми, общо взето не се получи. Можех да стана милионер...
Не бива да се дава на децата всичко това. Нека си живеят прецакани, нека се стремят към успеха. После ще се гордеете с тях.
Не, сериозно, не допускайте децата си до нормалната музика и литература. После ще им се повръща от ежедневието, а нали трябва да се живее.
Даже след Сервантес, да гледаш цялата тази бълвоч наоколо без да заплачеш, е невъзможно. Трябва нещо леко, оптимистично, за да може детето да стане прокурор или вицепремиер.
3. Из дневника на девойка
22.05. Впечатленията ми от вчерашния концерт на Деви Премал. Деви има много високи вибрации - анахатни, при това, достатъчно силни за да ги усетиш физически. Най-запомнящият се момент беше когато изправени пяхме мантра и всеки трябваше да гледа в очите на съседа си, а след това да се обърне към другия си съсед, като при това, се обръщаш към вътрешния му бог. Тогава получих усещане (то ми е любимото!), че съм център на огромна молекула, а всяка свързваща частица в нея е също център!
23.05. Днес е някакъв доста сив ден. Сутринта 108 пъти изпях Aad Guray Nameh Jugaad Guray Nameh Sat Guray Nameh Siri Guru Dayvay Nameh, обръщайки се към тези, които са успели да ме разстроят. Чувствам се прозрачна!

* сн.: Мери Елън Марк

вторник, 7 юни 2011 г.

Бащата на Кундера

1. Милан Kундера, в едно свое есе /"Завесата"/, разказва следната история.
Баща му, който бил музикант си седял с приятели, когато по радиото се раздали началните акорди на някаква симфония. Компанията му -  музиканти и меломани, веднага познали Деветата на Бетховен. Те попитали бащата: "Каква е тази музика?" След дълъг размисъл, той отговорил: "Прилича ми на Бетховен". Присъстващите едва сдържали смеха си - класически музикант не разпознава Деветата симфония! 
"Сигурен ли си?" попитали те. - "Да, отговорил бащата, това е късен Бетховен". 
"Откъде знаеш, че е именно късен?"
И тогава той им посочил един специфичен хармоничен ход, който младият Бетховен, просто нямало как да е използвал.
2. Тази история много добре илюстрира различните подходи към знанието.
Обикновено се приема, че при получаване на информация, човек веднага започва да я (ре)организира по познатите му индивидуални шаблони /срв. израза: "смилам информацията"/. Интересно, че при бащата на Кундера, процесът протича така, че мотивът /"та-да-да-даа"/, остава неразпознат, защото мисълта се насочва към съвсем други информационни блокове - към хармоничния строеж на произведението и там търси маркери за идентифициране. Това сигурно е доста сложен подход, но е много сладко като идея.
3. Кундера обаче, използва този пример за да илюстрира съвсем друга теза, също много интересна. По нататък, той пише:
"Нека си представим съвременен композитор, съчинил соната, която по форма, хармония и мелодия би приличала на соната на Бетховен.
Да си представим даже и това, че сонатата е толкова майсторски написана, че ако беше на Бетховен, щеше да е сред шедьоврите му. И все пак, колкото и добра да е тя, подписана от съвременен композитор, щеше да предизвика само смях. В най-добрият случай, биха аплодирали автора като виртуозен стилист.
И какво?! Ние получаваме естетическа наслада от соната на Бетховен и не я получаваме от друга соната, в същия стил и точно толкова очарователна, но подписана от наш съвременник? Това не е ли връх на лицемерието? Излиза, че възприемането на красотата съвсем не е спонтанно и не зависи даже от чувствата ни, а е разсъдъчно и е обусловено от знанието на датата?"

* на снимката: кула на път към Дупница. Красива е, но тази в Пиза е по-красива.