Показват се публикациите с етикет Трън. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Трън. Показване на всички публикации

събота, 5 ноември 2016 г.

Идеален ден за лов на птички-бананки

Девет птички - бананки днес в трънската гора
1. Щиглец/ Кадънка (Carduelis carduelis)
2. Голям пъстър кълвач (Dendrocopos major)
3. Обикновена чинка (Fringilla coelebs), Common chaffinch
 4. Лъскавоглав синигер, Poecile palustris
  5. Син синигер (Cyanistes caeruleus)
 6. Домашно врабче (Passer domesticus)
 крайкус

петък, 20 ноември 2015 г.

Еверест. Цени за изкачване

1. За всеки случай си ги записах:

  • 2000 - 6000$ - полетът до Непал и до началото на пътеката /зависи откъде летиш и в какъв хотел отсядаш в Катманду/.
  • 2000$ - изкачване до Базовия лагер с доставка на багажа и екипировката
  • 25 000$ - разрешение за индивидуално изкачване
  • 70 000$ - разрешение за група от седем човека
  • 12 000$ - за събиране на боклука от склоновете. Част от парите ти връщат, ако накрая покажеш същия брой кислородни бутилки, като на тръгване.
  • 3000$ - за услугите на придружаващия офицер за връзка, представител на правителството на Непал или КНР, следящ спазването на законите
  • 2500 - 3000$ - за услугите на екип шерпи, който проправя пътя по ледопада Кхумбу
  • 2000$ - храна и гориво за шест седмици /толкова време е нужно за подготовката и самото изкачване/
  • 5000 - 7000$ - за услуги на готвач
  • 500$ струва бутилка кислород. Необходими са минимум пет
  • 1000$ - маска и редуктор
  • 5000$ плюс задължителни бонуси /7 - 20%/ - за услугите на личен носач-шерп
  • 5000$ - за разполагане на лагера и екипировката
2. Всичко: 70 000$ за сам човек. 
Въпреки че, на място се оказва повече - тук си купиш дюнер, там кафенце, почерпиш някого малка водка - на тази височина /8848м/ парите много вървят.
3. Снимката обаче, не е на Джомулунгма, а на връх Побит камик по пътя към Трън /и при моста - надясно/. Изкачването му е доста по-евтино.

сряда, 20 юни 2012 г.

Фрагментации от юни


1. Подслушах малко старци по пейките за какво си говорят. За някакъв прозорец, който бил отворен, всички видели, че е отворен и после някакъв човек го затворил и започна едно мъчително уточняване кой е този човек. Колко жалко, хората станали на 80 години и мислите им, вместо да са леки и обхватни, като есенен полъх, те се натрошили, удребнили, кълват си ги на мънички застойни фрагменти, като трънчета под кожата и няма кой да им ги махне и те циклят и циклят. Абе хора, времето ви изтича, напрегнете се, кажете нещо важно, дайте финалните, най-добрите си инсайти. Вместо това - "днес е горещо, водата е мокра, млякото е по 80 стотинки". Цял живот без фантазия.
2. Д. Хармс: "Мнението ми за пътешествията е кратко: като пътешестваш, не отивай твърде далеч, защото може да видиш такива неща, че после не можеш да ги забравиш. А когато нещо се загнезди в паметта ти, отначало ти става лошо, а после ти става невъзможно да поддържаш бодър дух". Напомня ми Платонов.
3. Един човек в Трън си купува вестници - "Шоу" и "Труд".
Продавачът:
- Ето ти трудът, ето ти шоуът.
Прекрасно е, не се бях сещал.
4. Фуко, разцепва, както обикновено:
"Човешкото тяло е вкарано в една машина на властта, която го дълбае, разчленява и съчленява отново. Една "политическа анатомия", която е същевременно и "механика на властта", е в процес на зараждане; тя определя как могат да бъдат владени телата на другите, не само за да правят това, което желаем, но и за да действат така, както искаме, с техники и с бързината и ефективността, която им определяме. По този начин дисциплината произвежда подчинени и обучени тела, тела "покорни".
стр.147-148, "Надзор и наказание"

* на сн.: Посред бял ден

четвъртък, 9 септември 2010 г.

Пак уроци

1. Спрях да си купя контрабандни цигари пред едно заведение в Трън и някакъв старец ми се нахендри да го закарам до София. Беше доста променен, не чуваше и поради това викаше, а се опитваше и да поддържа разговор. Тъй като аз отказах да говоря, а той имаше въпроси към мен, използваше Роси за преводач.
2. Мразех го през по-голямата част от пътя, въпреки някои негови остроумни тези /напр., че преди е имало много комунисти, а сега на тяхно място са дошли много цигани/. Усилих радиото за да се заслуша и номерът в началото мина, но после започна да коментира всичко което чуе и аз пак се влоших.
3. Малко след средата обаче, старчокът направи пробив и аз внезапно го заобичах. Пуснаха Богдана Карадочева. Изпаднах в обичайното самосъжаление и срам от себе си, че някога ми се е налагало да слушам това.
4. Старецът каза: "О, това е джаз! Аз едно време свирех рокендрол на китара, но "другарите" ме преследваха заради това". Погледнах го с уважение и това май го вдъхнови.
5. "През шейсет и пета, изкрещя той, на Златните имаше един бар Лилия и в него стоеше единственият джубокс в курорта. Пускаш монета и слушаш нормална музика. Там ходехме ние, там! Знаеше ли го този бар?"
6. Точно в този момент почувствах, че изглежда го заобичвам. Шейсет и пета съм бил на 6 и може и да не съм посещавал бар Лилия редовно, обаче копелето така силно ме върна в моя си баровски период, че се чудех, дали да не скоча веднага да го разцелувам. Или просто да скоча нанякъде.
7. Слезе на Овча купел. Куцаше и беше силно прегърбен. Веднага хукна да пресича на червено, но някак си оцеля.
8. Добър урок - ако някой ти е антипатичен априори, опитай да заобичаш образа му от определен период. Останалото ще се нагласи само.

* на снимката - горда птица в ез. Керкини, Гърция