1. Попаднах преди време на интересни текстове на политолога Дениъл Трейсмън (Daniel Traceman), например този: Democracy by mistake: How the errors of autocrats trigger transitions (2020). Той анализира 201 случая на демократичен преход (transition) в световната история за периода 1820 - 2015 г., за да види в какъв процент демократизацията е резултат от "съзнателен избор на авторитарните елити". Получава 28 - 33% и едни 5% погрешност, поради различните дефиниции на “демократичен преход”. Всички останали случаи (64 - 67%), според Трейсмън, се обясняват с погрешни действия на диктаторите (гафове, blunders)
2. Грешките им са два типа:
- информационни (mistake of information) - диктаторът приема вярно решение на базата на неверни данни
- грешни решения (mistake of calculation) - информацията е коректна, но той взима несполучливи решения
3. Трейсмън смята, че грешките са причинени от:
- Високомерие (hubris) I тип - игнориране на предупрежденията, неефективно използване на репресии. Следва сваляне на диктатора в резултат на масови въстания (Луи-Филип, Франция, 1848 г.). Това са 13% - 17% от случаите на преход
- Високомерие II тип - диктаторът инициира избори или референдум, очаквайки всенародна обич, но ги губи (Пиночет в Чили, 1988 г.) - 24% - 29% от случаите
- Военна авантюра - диктаторът започва война и я загубва - 6% - 9% (Галтиери, Аржентина, 1982 г. - десантира на Фолклендските острови и губи войната и властта)
- Провеждане на частичните реформи - диктаторът губи контрол над инициираните от него реформи. Най-популярният вид грешка - 30% - 34% (Горбачов)
- Да се довериш на предател - авторитарните елити предават властта на лидер, оказал се впоследствие скрит демократ (Хуан Карлос в Испания) - 7% - 10% от случаите
- Контрапродуктивно насилие - репресиите предизвикват мащабно недоволство (Украйна 2013). Честа грешка - 12% - 15% от случаите
4. Защо диктаторите толкова често и фатално гафят? Трейсмън предполага три причини:
- Общочовешки когнитивни изкривявания (тук влиза любимият ми confirmation bias)
- Характерови особености на диктаторите
- Проблеми породени от авторитарното обкръжение
Към първото: свръхоптимизъм, свръхувереност, Ефект на щрауса и илюзия за пълен контрол. Професионална болест на диктаторите е високомерието, самоизолирането от лошите новини и критиката, и предразположенoстта към предразсъдъци - при взимане на важни решения те често се съветват с врачки, астролози и т.н. Лишени от възможност за безопасно пенсиониране диктаторите физически и умствено стареят, но продължават да управляват страните си. Фактор е и пагубното влияние на авторитарната среда - недостоверност на общественото мнение - дори при качествени социологични проучвания, респондентите, крият истинските си предпочитания
* сн.: Погребална Барби-естетика (Москва, 2009, музей за съвременно изкуство "Винзавод"
