Показват се публикациите с етикет съд. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет съд. Показване на всички публикации

сряда, 31 юли 2019 г.

Красотата, Санчо

1. Попаднаха ми няколко амер. обзора по съдебна психология, където се доказваше, че когато подсъдимият е по-привлекателен, съдебното жури е склонно да му присъди по-леко наказание, отколкото, ако е по-неприятен или отблъскващ. Имаше даже параметри на привлекателност (за подсъдимия, не за всички) - красива външност, детско излъчване, повдигнати вежди изразяващи учудване, големи очи и спретнато облекло. В едно от изследванията се показва, че привлекателните подсъдими имат два пъти повече шансове да избегнат затвора, сравнени с грозофилите. Нещо повече - външно готините подсъдими, даже когато вината им е доказана, с по-малка вероятност се оказвали в затвора, отколкото несимпатичните.
2. Решаващото значение, което хората придават на физическата привлекателност, според авторите, може да е свързана с нагласи, че "красив, означава добър" или че "привлекателните са по-адаптирани в социума, от отблъскващите и съответно, по-рядко нарушават социалните норми"
3. "Ефектът на красивия подсъдим" не работел в случаите на наказателни дела или ако съдът е сигурен, че подсъдимият (мъж или жена) е използвал/а привлекателността си за извършване на престъпление
4. Цитиран е и един от най-красивите експерименти, за които съм чувал - на Kurtzburg et al., 1968. В Нюйоркски градски затвор отбират две групи затворници, с лицеви дефекти, на които предстои освобождаване. На едната група правят коригиращи пластични операции, а на другата не - те получават само рехабилитационно консултиране или не получават нищо. След освобождаването им, ги наблюдават една година. Оказва се, че тези с разкрасяването извършват по-малко престъпления от грозниците. Освен това, грозилите минали през рехабилитационни програми извършват повече престъпления от грозилите без рехабилитация. Някои криминолози след това предлагат прогресивната идея, да се спре рехабилитацията и да се правят само разкрасяващи  процедури - освен по-ефективно, това било и по-евтино.
5. Нямам представа какво са решили

четвъртък, 18 юли 2019 г.

Книга: "Един ден в Древния Рим"

1. Много готина книга на Алберто Анджела - историк и антрополог. Избрал е 115 г. от н.е. (при император Траян - Рим е в зенита си) и ни развежда по улиците, надникваме в къщите, проследяваме минувачите, пазаруваме, поръчваме в кръчмата, etc. Авторът дава и куп полезни съвети - как да извикаме древноримска полиция, къде е най-близката древноримска поликлиника, как да си купим роб/робиня, къде са добрите древноримски кръчми, как да се оиентираме на древноримската автогара, как да се държим при среща с весталка и т.н.
2. Впечатлява, че всичко, което имаме и ползваме днес като баси великите цивилизационни достижения на 19-20-ти век, съществува и тогава, в малко по-различен вид. При милион и половина жители, градът има: 28 библиотеки, 11 големи терми и около 1000 по-малки, 11 акведукта и 1352 улични фонтана, 3500 паметници, 2 цирка за състезания с колесници, 2 амфитеатъра за гладиаторски боеве (Колизеят е с 70 000 места), 4 театъра (най-големият с 25 000 места), стадион за атлетика (30 000 места). Не е зле.
3. От главата за правораздаването. При Траян било прието за най-малък повод да се обръщат към съда. Съдебната палата е била в базиликата на Юлий. Отпред, на широките стълби стояли адвокатите, чакащи да хванат и омаят клиента, още по пътя към съда. Отстрани стояли наемни свидетели - хора, които лъжесвидетелствали срещу заплащане. Съдийската колегия (центумвири - сто и осемдесет човека) се разделяла в четирите съдебни зали. Във всяка зала имало претор (председател), 45 съдии, ищец и ответник с адвокатите си. Имало и публика - обикновени безделници, привлечени от увлекателните спектакли, в които се превръщали заседанията - нещо като съвременните любители на съдебни и крими сериали. Почвали сутрин и можело да приключат на залез. Адвокатът не импровизирал, неговият помощник му показвал табличка с предварително разработен план, като следвали съветите на Цицерон: "Ораторското изкуство се състои от: умение да развълнуваш, да доставиш наслада и да убедиш". Когато речите били особено ефектни, публиката аплодирала. На първия ред обикновено имало наети от адвоката клакьори. Ако делото било скучно (примерно селяни се съдят за кражба на две кози), публиката се изнасяла към друга зала, където е по-интересно.

P.S. Да не забравяме все пак, че на Крит, през 1700 г. пр. н. е. вече строят триетажни дворци с канализация, водопровод и басейни.

* сн. Charles Traub, Рим, 1982