1. В “Майстора и Маргарита”, когато тя се намазва с вълшебния крем за да стане невидима и да полети към бала на Сатаната, тя произнася: “Невидима и свободна!” Някои интерпретират това в смисъл, че единствения начин да си свободен в тоталитарното общество е да станеш невидим. Но питам се: да си невидим не е ли единствения начин да се почувстваш свободен, във всякакви общества и други човешки скупчвания?
2. Харесвам всички филми на Йоргос Лантимос. В последния му “Видове доброта” има много приятна заигравка с подозренията възможно психично заболяване на главния герой (втората новела).
И други използват драматургията на психичната болест за постигане на интересни художествени ефекти, (напр. перфектният Антъни Хопкинс в “Бащата”), но при Лантимос всичко е доста по-натуралистично и криво, както той обича.
Ефектът напомня “Бащата” - зрителят непрекъснато е озадачен - дали случващото се е плод на параноята на героя или околните по неясни причини играят с него зловеща игра, инсценирайки му чужда реалност. И естествено, краят е неочакван
* На сн.: кадър от филма