Показват се публикациите с етикет Джорджо Агамбен. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Джорджо Агамбен. Показване на всички публикации

понеделник, 19 декември 2022 г.

Танцът на думите

1. Интересна е версията за етимологията на “личност” - от “лице”(“просопон” - маската на актьора в древногръцкия театър) към “глас”(“per sonare” - "звуча през" - отворът за устата в маската на актьора в Др. Рим). Значи последно гласът, т.е. думите
2. Любимият ми италиански философ Агамбен (а други и не познавам) в “Голотата” цитира Епиктет за отношенията актьор - маска:
“Те се характеризират с двойно напрежение: от една страна актьорът няма право да избира или да се отказва от ролята, дадена му от автора, от друга - напълно да се отъждестви с нея той също не може. Помни, пише Епиктет, че ти си актьор в пиеса, която поставя режисьорът. Ако той пожелае да я направи кратка - ти си актьор в кратка драма, а ако поиска да я направи дълга - то в дълга.
Ако той поиска ти да изиграеш роля на бедняк, изиграй я добре, както и ролята на сакат, началник, плебей. Твоята работа е добре да изпълниш дадената ти роля, а кой да я избере за теб е воля на друг (Енхиридион, XVII). Но актьорът, (както и мъдрецът) не трябва напълно и изцяло да се уподобява с ролята си, да се слива с персонажа. “Скоро ще настане време - отново ни предупреждава Епиктет - когато трагическите актьори ще мислят, че техните маски, котурни и влачещи се одежди са самите те (Беседи, I, XXIX, 41)"
3. Кога “скоро”?

* Илюстр.: Рисунка на танцьорка от гробницата на кралица Хатшепсут, ок. 1450 преди Хр. Спорят дали е танц или показва йога. Танцува, не виждат ли динамиката?!

събота, 2 май 2020 г.

Агамбен за голотата

Джорджо Агамбен - много интересен италиански философ, р.1942 г. 
От “Голотата”(2009)
... В нашата култура взаимовръзката между лице и тяло носи в себе си отпечатъка на основополагаща асиметрия, която подразбира, че лицето трябва да бъде оголено, а тялото - прикрито. Главата получава водеща роля, проявяваща се по различни начини, оставайки обаче навсякъде неизменна: от политиката (където върховният властник е “глава”) до религията (цефаличната метафора на Христос в думите на апостол Павел), от изкуството (където глава без тяло може да бъде изобразена - портрет, но тяло без глава - не може) и чак до всекидневния живот, където лицето по дефиниция е първостепенното изразно средство. Това се потвърждава и от факта, че при животните най-ярката окраска е именно на тялото (петната на леопарда, крилцата на пеперудите, перата на пауна) докато човешкото тяло като цяло е лишено от изразни черти. 
За потвърждение (но заедно с това и слабо звено) на приоритета на лицето служи фактът, че ние неволно почервеняваме от срам пред собствената си голота. 
За това, как голотата на красивото тяло може да затъмни и да направи невидимо лицето, ясно е казано в Хармид - диалогът на Платон посветен на красотата. Юношата Хармид има красиво лице, но както споменава един от събеседниците - тялото му е толкова прекрасно, че “ако той поиска да си свали дрехите, няма да забележиш лицето му”. Мисълта, че голото тяло може да оспорва приоритета на лицето, се проследява и в отговорите на жените в хода на съдебните процеси над вещиците: когато са ги питали защо по време на сабат (сборище на вещици) са целували ануса на сатаната, те се оправдавали, че там също има лице

... Нихилизъм на красотата - ето как би могло да бъде назовано едно поведение, свойствено на много от красивите жени и изразяващо се в това да опростят собствената си красота до чиста видимост, след което с горест и разочарование да демонстрират тази видимост, упорито отхвърляйки даже мисъл за това, че красотата може да бъде още нещо освен самата себе си. 
И именно това отсъствие на илюзии за себе си, неприкритата голота, чрез която до нас достига красотата, им дарява най-опасната привлекателност. Това разочарование в красотата си, този особен нихилизъм достига най-висша точка при моделите, които преди всичко се научават да изтриват всякаква емоция от лицето си, така че то става чисто демонстрационна величина, излъчвайки при това особено обаяние

* sn.: Vanessa Beecroft, performance, 2001