Показват се публикациите с етикет Ню Йорк. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Ню Йорк. Показване на всички публикации

събота, 10 септември 2011 г.

Теорията за счупените прозорци-2


1. През 80-те, в Ню Йорк се извършват над 1500 тежки престъпления годишно /7 убийства на денонощие/. През нощта не бивало да се мотаеш по улицата, а в метрото било опасно и през деня. Престъпността достига пик през 1990, след което рязко спада. Убийствата намаляват с 2/3, а тежките престъпления с 50 %. Да видим какво става. 
2. В средата на 80-те, шеф на NYC метрото става Дейвид Гън. Той започва с графитите, като твърди: „Графитите са символ на краха на системата. Каквито и нови вагони да пуснем, те ще са читави един ден, след това ще ги направят на задник”. Гън организира миенето на вагоните, така, че на линия да излизат винаги чисти. Пичовете от Харлем ги украсявали нощем, но на другия ден графитите вече ги нямало. Посланието било: „Искате да си загубите нощта? ОК, но никой няма да види резултатите от благородния ви труд”.
3. През 90-та началник на транспортната полиция става Уилям Братън. Вместо да започне с тежките престъпления в метрото, той се заема с гратисчиите. Както и Гън, той смята, че огромното количество безбилетници е сигнал за хаос, който внушава на нарушителите, че всичко е позволено. По това време, 170 000 човека влизали в метрото без билет – просто прескачали автоматите или влизали със сила. И ако 2-3 човека измамвали системата, останалите, решавали, че щом някой не плаща билет, те да не са по-глупави?
4. Полицейският шеф слага на входа на станциите по 10 цивилни полицаи, които хващат хитреците, строяват ги в редици и ги държат, докато не задържат някоя по-едра риба /незаконно оръжие, наркотици, издирван криминален/, след което всички дружно пътуват към районното. Доста бързо лошите момчета поумнели, започнали да си оставят пистолета вкъщи и да си купуват билети. Престъпленията в метрото намаляват със 75%.
5. През 1994 кмет на Ню Йорк става Рудолф Джулиани. Той назначава Братън за шеф на полицията. И двамата са фенове на теорията за счупените прозорци. Полицията заема хард позиция към дребните улични шмекери и започва да арестува всеки, който не се държи според правилата – драска по стените, хвърля бутилки, проси пари за насилствено миене на прозорците на колите, пикаещите на улицата отивали директно в затвора и т.н. Братън и Джулиани обясняват: „Дребните и незначителни на пръв поглед простъпки, са сигнал за осъществяване на по-тежки престъпления”. Резултатът? Виж т. 1.
6. Разбира се, за такъв драстичен спад на престъпността има и алтернативни обяснения. Например икономистите /от групата фрикономикс/ Джон Донахю и Стивън Левит, смятат, че легализацията на абортите през 70-те довежда до спад на престъпността през 90-те, просто защото, тези които биха извършвали престъпления през 90-те не се раждат. 
Разбираме, че намекът е насочен към цветнокожите, etc. – да не задълбаваме повече в американските реалии.
7. Що се отнася до мен - аз редовно измитам фасовете около пейката пред входа и чакам ефекта върху организираната престъпност.

четвъртък, 8 септември 2011 г.

Счупените прозорци


1.Всеки ден в болничния асансьор наблюдавам доказателства на теорията за счупените прозорци /Broken windows theory, 1982, J. Wilson, G. Kelling/. В началото имаше надпис: „Асансьорът е за 6 лица” и той стоя читав дълго, докато някакъв имбецил не добави единица, стана 16. След тази тънка шега, се отпуши верижна реакция. Появиха се надписи „за 16 задника”, „за 16 овце” и други куци импровизации на бг-литературния гений.
2. В оригиналния текст на Уилсън и Келинг се казва: „if a window in a building is broken and is left unrepaired, all the rest of the windows will soon be broken. http://www.manhattan-institute.org/pdf/_atlantic_monthly-broken_windows.pdf
Казано на психологически език - когато някъде има видими нарушения на нормите на поведение, това провокира хората да продължат да ги нарушават, при това и в други модалности.
3. Тази теория има и критики, но има и нелоши експериментални доказателства /серията ”Грьонингенски експерименти”/. При първия, на един паркинг за велосипеди /Холандия/ до големи магазини, имало знак, забраняващ рисуването по стените. Съответно, стените наоколо били чисти. Експериментаторите закачили на кормилото на всеки велосипед /77 броя/, листовка с текст: „Желаем ви щастливи празници” и лого на несъществуващ магазин за спортни стоки. Наоколо нямало кошче за боклук, затова, хората можели да постъпят по три начина: да хвърлят листчето на земята, да го закачат на чужд велосипед и да го вземат със себе си, за да го изхвърлят на подходящо място. Първите два варианта се разглеждали като нарушение на нормите, третият – не. Нарушителите били 33%. След това, повторили експеримента, като предварително нацапали стената с безобразни графити. Този път, некултурните били 69%, /висока статистическа значимост/. Значи: нарушението на забраната да се рисува по стените, провокира хората да нарушат и друга забрана – да си хвърляш боклука на улицата.
4. Тази теория има много интересни приложения и едно от тях е начина, по който американците се справят с престъпността в Ню Йорк през 80-те, но това е друга история.

* на снимката: в началото някой просто е хвърлил билетчето си на плочника.