Показват се публикациите с етикет краткост. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет краткост. Показване на всички публикации

петък, 29 ноември 2013 г.

Интригуващи начала за разкази

- Разбира се и тя си мечтаеше за големи гърди, така че като легне в морето и те да станат като два благи острова. Хем знаеше, че това е мъжката визия и пак.

- Не от това - каза той и с жест на застаряващ педераст си наля от другата бутилка.

- Често казваше: "Като работех в Кремиковци", но никога не беше стъпвал там. Веднъж насън, му прозвуча целотонна гама и глас: "Отиди го виж с е г а, Кремиковци, щом ти е толкова важно."

- "Толкова наконтена не съм те виждала от бала". Чу го в тролея и се обърна да види за кого става дума. В тая блъсканица, никого не видя. Пък и нейният бал беше нисък.

- Да пазя тишина ли, нервира се ватманът - а за позитивния ми фийдбек мисли ли някой? После го и повтори.

- Отдавна не съм употребявала зарзават - каза домакинята. Все зеленчуци, зеленчуци. Филологът се засмя разсеяно, но премълча. Той беше погълнат от "зарзала".

- Винаги питат какъв искаш и като им кажеш: "какъвто Ви хване ръката", винаги ми дават без пълнеж. В Хале-ам-Заале не беше по-различно.

- Не искате да я прегледате, защото е дебеличка, знам! - извика гневно съпругът и. Разбрал е, че днес ми е слаб ден, помислих си уплашено.

- Имам страшно много празни туби от минерална вода, празни и прашни - сподели съседката, докато пътувахме в асансьора. Защо ми го казва, нима нещо е заподозряла? Параноясвам.

На сн.: посетител в Музея за модерно изкуство - Ню Йорк, фотограф: Ева Арнълд, 1959