1. Нали времето на различни места тече различно. Като кажеш “тече”, значи има скорост, но то също влиза във формулата, значи скоростта на движение на времето е някакво негово отношение към друго време? Към моето собствено? Да разбирам ли, че има поне две времена - едно общо за всички - и за човека, и за вазата на прозореца и едно тайно, частна собственост - присъщо само на мен?
2. Не, задължително е, мислех си, да се заселиш в тази барака, да сметеш натуриите в ъгъла, да седнеш на грубо скованата маса с празния буркан “Μέλι” и изведнъж да откриеш, че си превключил изцяло на вътрешното си време. Да му се вслушаш, да го уловиш как струи в тишината
3. Най-после свободен - от рутината на деня, от телефона, от познати, от добри познати, от необходимостта някъде да отида да подам, да попълня, да се регистрирам, да предам, да се явя и да изчакам - свободен от мъртвото всеобщо време. Сега сам ще си управлявам своето. И защо не - имам един хляб, малко шунка и два огромни пакета с пуканки
4. Този ландшафт ми говори за някакво митологично време, в което нищо не се случва или по-скоро всичко се случва едновременно. Премрежено гледам проблясващата през шавара река-време и както става в полусън, мислите ми извършват причудливи движения. Следвам ги доколкото мога, но сякаш отделно от себе си. Исках да ги хвана както се хваща за ръката непослушно дете, точно когато съвсем започнат да ми се изплъзват, но веднага: “какво дете, откъде дете”? Оригинално. Може би си струва да започна с това? Но какво да започна? Нали спя?
* на сн.: рибарите показват странни умения
