Показват се публикациите с етикет Москва. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Москва. Показване на всички публикации

събота, 25 май 2013 г.

Щайнерианецът

1. Като специализант в една московска псих. клиника /на снимката, от http://moscow-i-ya.livejournal.com/20767.html/, веднъж ни докараха младо момче, предизвикало подозрения, защото повече от час стояло неподвижно пред голям плакат на Ленин. Говоря за 1986 година и минус 15-20 градуса, т.е. нормална московска зима.
2. Момчето не беше агресивно, беше в лек ступор и чуваше гласове, сподели, че Ленин му казвал важни неща и разговорът, продължил малко повече от обикновено, та се застоял.
3. Ситуацията беше сладострастна, защото системата, базирана изцяло на лицемерие и лъжа, непрекъснато ни обсипваше с шизофренни заклинания /например, "Ленин жил, Ленин жив, Ленин будет жить"/, но хората успяваха да се абстрахират от такива глупости и запазваха нормалността си. От друга страна, човек, който се бе опитал искрено да си общува с вожда, макар и по свръхестествен начин, веднага бе заподозрян като психично болен.
4. След известно време, дойде майката и сподели, че изобщо не се очудва на станалото, след като вкъщи синът и непрекъснато четял някакъв писател-фашист. Така се изрази. Това ме заинтригува, а майката не знаеше кой е, но щяла да ми донесе снимка, да видя, че е наистина фашист. Казах и, да донесе някоя книга, защото по снимка ще ми е трудно - почти не съм виждал истински фашисти на снимка. Тя малко се поколеба, /явно ставаше дума за забранен автор и я хвана шубето/, но се нави, щом това ще помогне на лечението.
5. Писателят- фашист се оказа Рудолф Щайнер, много интересен философ, езотерик и създател на педагогическа система, функционираща и досега на Запад  /Waldorf education/. Майката ми подари ксерокопия на три негови книги. 
6. Донесе и снимка - емиии... прилича си на фашист човека, няма защо да крия.

четвъртък, 22 септември 2011 г.

Пси - спомен


1. Преди години, когато бях на стаж в една Московска пси клиника, колегите от Мъжко остро, /където се мотаех и аз/ ги предупредиха, че ще имат проверка "от Министерството". Не ми пукаше, защото не отговарях за нищо /бях още нов, пък и чужденец, баси/.
2. Интересно, че и колегите не се тревожеха особено. Не можех да разбера, откъде това спокойствие. Всеки знае, какво представляват тези проверки. Идват някакви чиновници-лаици, които ти прецакват целият ден. Поради това, че изпитват неистов страх, който трябва да скрият, са неадекватни - гледат злобно, тежкареят, задават тъпи въпроси, пъхат се навсякъде, не позволяват адекватен контакт и т.н.
3. Завеждащата беше една много смислена и мъдра жена на около 50 и аз я попитах как ще протече проверката. - Никак, каза тя - ще пуснем С. да си говори с тях".
4. С. беше кротък и добричък пациент с болест на Пик - вид слабоумие, при което, освен всичко друго, се разпада и речта. Той беше страшно разговорлив, но за съжаление можеше да произнася само една сричка: "рю". Разполагайки с нея, той успяваше - варирайки със скорост и интонации, да съобщава елементарна информация и да изразява емоции.
5. И наистина, отключиха им, влязоха, тръгнаха по централния коридор към ординаторската. Практически моментално, към тях се залепи С., който явно беше в акме и показа най-добрите си серии "рю"-та, в опита си да установи дружеска беседа.
6. Дебелаците не припаднаха веднага, но някак се потиснаха и бързичко приключиха.
7. Ако имаше повече такива като С., светът щеше да е едно доста по-симпатично място за живеене.

* на снимката: асфалт, по който са минавали много коне

петък, 10 юни 2011 г.

25-ти кадър

1. През 1986-та, бидейки на стаж в една московска пси-клиника, имах колега, който се опитваше да лекува алкохолици по метод, известен като "25-ти кадър". Тъй като тогава, техниката беше доста примитивна, пичът беше конструирал нещо като стробоскоп, с чиято помощ прожектираше на стената диазпозитиви с отблъскващо съдържание. Темите бяха: "брадва изцапана с кръв", "дете напускащо семейството си, произнасящо тъжна прощална фраза", "замърсен бездомник, пресичащ улицата рисково" и други такива. 
2. Тези сюжети се задържаха пред погледа на смаяния алкохолик трийсетина секунди, а между тях, с помощта на стробоскопа, за части от секундата, се появяваха снимки на бутилка водка, счупена бутилка водка, нож и бутилка водка, брадва и бутилка водка и други глупости и бутилка водка. Тези последните не ги виждахме, те трябваше ловко да преобърнат несъзнаваните нагласи на алкохолика и той да намрази коварния спиртосъдържащ враг форевър.
3. Аз предложих на колегата да сложи повече трупове в различни ракурси към бутилката водка. Такива можеше свободно да се заснемат в институтската морга. Тамошните санитари, срещу бутилка водка, можеха дори и да ни ги подарят, разбира се, ако ги помолим за това.
4. Обаче, точно това беше невъзможно. Социализмът, с шизофренния си страх от всичко, което би напомнило интимност, табуираше смъртта и изобразяването и, правейки от нея нещо срамно, премълчавано и по възможност несъществуващо.
5. Методът беше интересен, но имаше две слаби места. Първото бе, че и досега, не е доказано, че е ефективен, а второто - по-важното, че /при забранен Фройд/, доста трудно можеше да му се даде марксистко обяснение. То беше задължително, защото колегата пишеше дисертация по темата и просто нямаше начин да не призове от небитието психиатрични авторитети като Маркс, Енгелс и Ленин.
6. Не споменавам изобщо, че експериментирайки с неща, непризнати от официалната идеология, той рискуваше да му дойдат на гости чичковци с тъмни шлифери и с физиономии на хора с достъп до класифицирана информация. Те щяха да проявят истински интерес към темата и сравнително бързо, да му стъжнят живота.
7. Сега да беше! Отваряш "Уикенд" или "Галерия" и нямаш проблеми с труповете, прави с тях каквото искаш. Ех, такова лечение щеше да им изпраска, щяха да умрат от ужас, бедните алкохолици.

* на снимката: 25-ти кадър