сряда, 28 ноември 2012 г.

Интервю за работа - шаблон


Интервю за работа? Ето ви готово, ползвайте го, стилът е спазен.

- Здравейте, идвам по повод на обявената позиция за мастурбатор на кученца.
- Здравейте. Разбира се, заповядайте, седнете. Разкажете ни за себе си.
- Амии - роден съм, после съм ходил на детска градина, после на училище.
- Да. И?
- После завърших професионален колеж и започнах да мастурбирам кученца.
- Ахха. Откога мастурбирате кученца?
- Вече почти пет години.
- Тоест, вие имате известен опит в мастурбирането на кученца?
- Да. Имам. Несъмнено.
- Това е чудесно. Нашата фирма се занимава с продажба на подсладен хляб за зелени човечета. И както разбирате, на нас ни е крайно необходим мастурбатор на кученца. Разкажете ни, ако обичате за вашите умения.
- Всичко го има в резюмето ми. Мога да мастурбирам кученца отгоре, отдолу, отляво и отдясно. Мога с една ръка, мога и с две. Мога да мастурбирам едновременно две и даже, когато се налага - три кученца.
- Добре, благодаря ви. А сега - можем ли да поговорим за мотивацията ви?
- За кое?
- Отличен въпрос! За мотивацията ви. Защо искате да заемете точно тази работа?
- Аха. Защото ми трябват пари. И защото умея да мастурбирам кученца.
- Така. Появи се малък проблем. Разбирате ли, тук ни трябва човек с мотивация. На вас сигурно не ви е интересно да мастурбирате кученца?
- На кого може да му е интересно да мастурбира кученца? Трябват ми пари и затова, съм готов да мастурбирам кученца. Вие прекрасно знаете, че аз умея да мастурбирам кученца и го правя добре.
- Да, но разбирате ли, на човек без мотивация ще му бъде скучно пет дни в седмицата да мастурбира кученца. Ние искаме, нашият кандидат да изпитва удоволствие от работата.
- Ама какво ви интересува вас, дали изпитва удоволствие или не? Вие му плащате да мастурбира кученца. И той го върши - бързо и качествено. Какво още ви е необходимо?
- Добре, благодаря ви, ще ви се обадим.

* няма да се обадят
** на сн.: Vertigo

вторник, 27 ноември 2012 г.

Професионалистът


1. Един приятел получил странни петна по кожата и отишъл на дерматолог. Казали му, че е алергия и му дали да се маже. Петната не изчезнали. Отишъл на друг дерматолог. "Ее, казал му той/тя - как ще е алергия, това е X! Дал/а му нещо за мазане. Петната пак си се появявали. Отишъл на трети. "Хехе, къде си ходил ти бе, брат! Това е Y! Дал/а му две мазила. Петната си стояли.
2. Човекът обаче, вярвал в медицината и отишъл на четвърти специалист. "О, казал му той/тя - кожата ти е здрава като на Адриана Лима. Проблемът ти е, че нощем те хапят дървеници."
3. И наистина, приятелят ми се разтърсил и открил малките черни чудовища. Те се криели в стар шкаф "Бидермайер" навлязъл в живота му незнайно откъде.
4. Решил да мине метър и купил от аптеката разни "райтове", "допелхерци", "наколенки на д-р Ливайс" и не знам какви още средства против паразити, но нищо не помогнало. Тогава решил да се обърне към професионалист. Препоръчали му фирма с тайнствена абревиатура - ICM.
5. Дошъл човек с противогаз, представил се: "господин Миланов" и напръскал яко. Казал, че след 10 дни ще дойде пак - това бил периода на развитие на ларвите. Дошъл пак, напръскал и дървениците, както и кожните петна повече никога не се появили.
6. - Как се превежда това съкращение "ICM"? - попитал приятелят ми.
- "Insect Control Milanov" - гордо промълвил човекът.

* на сн.: дървенишко имаго

събота, 24 ноември 2012 г.

Жените и цветята


1. Гледам едно адски жълто и адски космато цвете на Петте кьошета, не се сдържах, ще го взема за Роси, казвам си. Обяснявам на продавачката, а тя ми казва, че не е космато цветето, а е хризантема. Продавачко, структуралистко моя, името променя ли цветето и чувството надничащо зад него?
2. Продавачката наистина се оказа особена, защото /не повярвах на ушите си/, ми предложи странна, бих казал трансцедентна, сделка: една хриза за кинта и петдесет, ако взема две - общо два кинта. Как си го представя? Внезапно ми става много изгодно, взимам две и вместо към вкъщи се насочвам към гробищата? Не продавачко, сделки с отвъдното аз не правя.
3. Добрее, взех си хриската и небрежно поех към тролея. А по пътя! Жените, като ме виждат с жълтото цвете, стават като в оня филм за Амазонка, дето едни деца се къпят в реката, а съвсем до тях стоят ято червенобради пирани, а глас зад кадър обяснява, че рибките биха приключили с децата за десетина минути, но само, ако са изнервени, а точно сега са спокойни. Е, тези жени ме гледаха тревожно, усещах как в главата им изплуват кратки чеховски сюжети и се безпокоях да не станат изнервени.
4. Извод: мъже, купувайте цветя на жените, ако не искате да ходите оглозгани.

*на сн.: хризантема с малко чайниче от синтетична глина

вторник, 20 ноември 2012 г.

Облачен стълб



1. На 14 ноември, израелските военни, с точен изстрел от самолет, ликвидираха поредния палестински откачалник - шефа на Хамас. Коя нормална страна би търпяла някакви идиоти периодично да я обстрелват с ракети, защото считат, че тя не трябва да съществува?
2. Схемата е проста: към Израел излита ракета - спътникът засича откъде - предава координатите на ВВС - дежурен изтребител изстрелва ракета към мястото - там където е бил палестинския стрелец и /за жалост/ съседите му, се образува дупка с диаметър 3 метра и също такава дълбочина.
3. Така, стреляйки се, симетрично или не, насилието ескалира, умират невинни хора, после постепенно то стихва, за да се възобнови пак след известно време. Броячът се занулява, но следващия път - тарифата е друга, етц. Проблемът се решава временно и лошо. И все пак, оказва се, че има смисъл, терористични организации от типа на Хамас, да бъдат мачкани периодично. Попаднах на интересен анализ, какво се случва след убийството на такъв лидер.
4. Естествено, мястото на убития лидер веднага се заема от заместника му. Ясно е, че терорът няма да спре. И все пак - внезапната смърт на ръководителя /даже и най-посредствения/ е болезнена дори и ако структурата е легална. Босовете, обикновено не информират заместниците и помощниците си за много неща. Например - какви са реалните цени на купени стоки и услуги, колко е комисионната, при какви условия е сътрудничеството с определени партньори. Много често, само босът знае кому, колко и за какво трябва периодично да се плаща.
5. В нелегалните структури, степента на информираност на заместниците е още по-ниска. Излишното любопитство е подозрително и се наказва със смърт, затова всеки знае само това, което му се полага да знае. Това минимизира вредите от предателство или внедрени агенти. В подобни организации винаги има остра борба за власт и за контрол над партийната каса. Освен широко рекламираната идеология за борба с външния враг, лидерите водят постоянна и безпощадна борба с вътрешните си конкуренти. Босовете на тези организации, като правило не се отчитат пред никого и сами се разпореждат с партийните финанси/пример: съпругата на Арафат, известна с разточителството си/. Откъде и какви средства постъпват, често не знаят и най-близките съратници. Смъртта на лидера, в подобна ситуация прекъсва твърде много информационни потоци.
6. Тя е болезнена за структурата и поради това, че активизира борбата за постове и влияние в ръководството. По този начин, който и да заеме лидерския пост, той ще трябва първо да стабилизира властта си, така че, на първо време, външния враг /в случая - Израел/ ще получи  временен релакс.

събота, 17 ноември 2012 г.

Гола къде ме е Праксител видял?


1. В 340 г. преди Хр., жителите на остров Кос, поръчали на фамозния Праксител да им направи статуя на Афродита за да си я сложат в храма и да и се радват и прочие. Праксител, тъкмо дружал с 16 годишната Фрина /в Елада не било подсъдно да си приятел с млади девойки/ и използвайки я за модел, направил две копия на Афродита - гола и наметната.
2. Очевидно гола богиня им идвала вповече, та косовци откупили облечения вариант. Обаче, едни други веселяци - от град Книдос веднага дошли и си купили голата Афродита. След което, не можели да се спасят от туристическите потоци от цял свят. Градът станал толкова популярен, че съседът - цар Никомед Първи, предложил да им плати дълговете, ако му дадат статуята. Отказали.
3. Като се има предвид обичаят на гърците да си оцветяват статуите, Афродита явно е била като след Фотошоп, така че, аз ги разбирам Книдосци.
4. Имало даже виц, в който Афродита се питала: "Този Праксител къде пък ме е видял гола?", а Платон пише епиграма по случая: 
„Литна към Книд, Китерея от Пафос през морски простори
искаше там да съзре своята статуя тя.
След като всичко огледа внимателно, скрита от поглед
смая се: "Гола къде ме е Праксител видял?"
Непозволеното не е поглеждал Праксител. Длетото
сбъдна Пафийката тъй както я Арес жела.“
/Anth. Plan. 160/
5. Статуите не са останали. Всички, достигнали до нас са копия по рисунки от монети и т.н. Моля да не се смесва с Венера Милоска, която е правена два века по-късно и е в Лувъра.

събота, 10 ноември 2012 г.

Те идват!


1. Преди години срещнах съученик - той станал психолог, аз психиатър, говорихме си кой с какво се занимава, етц. По едно време, той тайнствено ми съобщи, че работи главно по схемата "Десет стъпки за излизане от депресията на ДеБоно". Като чух това, веднага силно пребледнях. 
2. Баси ужаса! Знам ги тези стъпки, схеми, подходи /Шест пътя към щастието, Как да пипнем рак за три дена, Седем подхода към успеха, Първи стъпки в бизнес-кундалини/. Купища квазипсихологически четива, чийто автори си изкарват хляба с тренинги и проповеди. Галено ги наричат психологически комивояжери, най-богатите в гилдията са, позиция на Исус, любознателни девойки, ех! Завистливо копеле съм, все пак.
3. Добре де, хората /повечето/ си имат нужда от гуру. Нищо лошо. Аз отвреме-навреме ги проверявам /гурутата/, за да видя няма ли някой по-различен. Няма, схемата се повтаря.
Сега гледам - имаме си толтек - дон Мигел Руис. Предлага Четири споразумения с нещо си, формула на щастието, обхванал е света, абе не е зле. О, казвам си, пак ще ни влачат към Икстлан, вместо да ме оставят в родното Борово, където и гаргите кълват от дланта ми.
4. Но има и нещо друго. Тъкмо си открия собствен /т.е. без помощта на толтек, екмек, фенек и др./ път към щастието и все ще дойде някой дон Мигел да ми го развали. Стига, не искам.
5. За другите не отговарям. Представям си например, две девойки с лекостепенна социална олигофрения /могат да формулират въпроси, но не могат да разбират отговорите/ отиват и питат: Дон Бонбон, какво е щастие? А донът, цитирам от негово интервю: "Формулата за щастие, е да бъдеш осъзнат и да приемеш, че си това, което си и нямаш нужда да търсиш нищо". Резоньорството започва. А ето го, вече развихрено: Дон Бонбон, а какво е болка? Донът /цитирам/: "Болката за тялото е като страха за съзнанието. Болката ни казва, че има нещо нередно с физическото тяло. Ако имаш болка, имаш нужда да я спреш, да се излекуваш, за да се чувстваш отново добре".
6. Ами тези глупотевини ги има във ФБ, написани с умопомрачителни шрифтове, цветенца и винетки, вижте си стените, за какво ви е толтек?

* На сн.: Изпълзяхте ли? - Изпълзяхме.

петък, 9 ноември 2012 г.

Списание Осем


1. Отварям  списание "8", което е някак си сиквел на едновремешния "Космос" и виждам - концепцията същата, ама времената не - поизтеглили са се с трийсетина години напред.
2. Все едно съм отворил консерва русенско варено от армейските запаси. Не знам как ги съхраняват, в течен азот ли, що ли, но винаги можеш да очакваш, че ще ти ги предложат след 20 години в кварталния магазин с етикет на риба-тон. Не са развалени, но вече са с друг вкус.
3. Така вече не се пише и съответно - не се чете.
Сега трябва малко текст, много снимки. Трябват авторски текстове за лайфстайл или за вечната невротична конверсия - секс/любов. 
4. Обаче, сърцето ми се стопля като виждам на последната страница криминалната загадка. Инспектор Стрезов е жив! Преди рубриката се казваше "Логиката решава", сега е нещо като "008". Никъде в текста не виждам старшина Варадин - този прекрасен помощник на Стрезов, простоватият среднист-антитеза на един блестящ ум. Минало е доста време, явно Варадин, 
/той и тогава не беше млад/ е починал от ест. смърт.

* на сн.: Листо, няма да минеш, но трябва ли ти?

четвъртък, 8 ноември 2012 г.

Музикално


1. Никой не може да обвини Рей Чарлс, че е бил джаз-пианист или джаз-вокалист. Има обаче един ранен запис на стандарта на Нефти "Li'l Darlin'" в Ютуб, където виждаме много интересна интерпретация.
2. Парчето по принцип се свири много бавно, но Рей и групата го правят според мен на границата на разпада на ритъма. Получавам усещането, че още една идея по-бавно и пиесата ще престане да съществува. Всъщност, единствено пианото свързва фрагментите. Много интересен ефект. Прекрасно!



А ето нещо като оригинал - Каунт Бейси бенд. Мааалко по-бързо темпо, но не прекалено. Абе, правят си каквото си искат.

петък, 2 ноември 2012 г.

Ноември - фрагменти


1. Колумб, като търсел нещо интересно по моретата, държал курс строго на запад, но капитанът на "Пинта" успял да го навие да смени курса и да следва летящите на югозапад птици. Колумб достигнал Бахамите. Ако не го беше послушал, най-вероятно щеше да се появи някъде около Флорида и тогава Северна Америка щеше да е испанокатолическа, а не англопротестантска.
2. Прокофиев /С.С./ като се върнал от емиграция в СССР, негов фен му се оплакал:
- Колко ме е срам, че тук ви познават само тесен кръг ценители и меломани, а всички тия Дунаевски и Блантери жънат всенародна любов.
- Еее, казал Прокофиев - съвършено нормално е - по целия свят е така. Това просто е друга професия.
3. Колко е сложен светът. Джеймс Бонд се връща вкъщи, след като цяло денонощие е стрелял, скачал от въртолети, промъквал се е в подземия и ето го - уморен и доволен - отново е спасил света. И тъкмо сяда на дивана и си сваля чорапите, малко да отдъхне преди вечерята и дотичва синът му:
- Тате, днес получих  двойка по математика!
И за чий, мисли си Бонд, трябваше да го спасявам?
Защо въобще е всичко това?
4. Един човек занесъл телевизора си на сервиз. "
- Какво му е? - попитал служителят.
- Абе странно нещо стана - тъжно заразказвал клиентът. - Седя си, гледам си телевизия и си почесвам ухото с едно шило. Изведнъж нещо каза "Пук" и звукът изчезна!
Майсторът се втренчил в него и замислено казал:
- Не продължавай с шилото, защото може да изчезне и образът.

* на сн.: нулева оригиналност - кран.