събота, 31 август 2013 г.

Теснолинейката

1.От време на време, когато съвсем се втвърдя от ежедневието, поисквам да ми е романтично. Ако обичайните средства /хероин, електрод в хипоталамуса/ не помогнат, се качвам на теснолинейката от Велинград до Добринище и след седем часа /три натам, час почивка и три обратно/, съм като нов.
2. Влакът беше полупразен, както обикновено. Вагоните бяха сменени с нови, спрямо последния път. Видяхме следните по-интересни пътници:
а) Спяща бабичка-пътешественица. Едни цигани поискаха да седнат до нея. Тя им каза, че идва чак от Враца и няма да стане. Циганите не схванаха логиката и отминаха.
б) Старчок с таблоид и кОличка от 0.5, внимаваше къде сяда, за да не му духа.
в) Помакиня в розов анцуг с момченце и двамата с много красиви сини очи.
г) Доста едричка кондукторка, която обясни на едни пътници, че в Банско ходи само за джаз-фестивала, иначе - прекалено много туристи имало.
д) Петдесетгодишна пантера с алкохолен фациес, за съжаление, блокиращ всякаква еротика
е) Възрастна двойка рентиери -  добре облечени свободни туристи, със скъпи раници
Малко снимки за да схванете духа.

Новите вагончета-вогончета

Композицийката мъжествено преодолява огромните скални разломи


Цветино. Кондукторката слиза да поседне на пейка, чакаме разминаване с обратния влак

Ето двамата красавци в благородно съревнование, кой с повече вагончета или там каквото си мерят влаковете

После тръгват едни тунели, двайсетина на брой

Любимата ми гара - Аврамови колиби, сега - Аврамово, за да не се излагаме. Обикновено я подават като "най-високата на Б. полуостров." Кой знае, не и личи - нито капка гордост, животът си тече без патос.

Ето например - празнично облечена помакиня с майка си, някъде отиват на тържество, едни важни, важни.

Ето, Шеф дьо гарът дава зелено на влака. Не че ще го изпусна, но от уважение се затичвам да се метна вътре

Сбогом, Аврамови колиби /Аврамово/, сбогом гаричке, разположена на 1268 метра!

 Досега сме били в Родопите, но тук вече виждаме Пирин
 

Магрит на гара Разлог


Множество бели птици се готвят за отлитане към топлите страни







събота, 24 август 2013 г.

Селски визии

Тези лабиринти 

Изглежда стълбата е много важна на село, защото повечето къщи си имат ето такива коланчета

Страхотна фактура с помощта на червея Дървоядис ноктурна

Страхотна фактура от кал и пръчки

Лесно се намират и следи от извънземни /земен кемтрейлс/

Любовен триъгълник и шест дечица

Две балерини в па

Врата на квакерска къща /Американска готика/

понеделник, 19 август 2013 г.

България - Сърбия

България
Брезник. Съзвездие на вратата

Брезник. Маймуна се катери

Селски кладенец

Селски паметник на загиналите в балканските войни. Звездата е сложена допълнително.

1/3 от селска къща. През прозореца

Треви

Полски остров

Борова смоличка


Сърбия

Власинско езеро. Прелитаща чапла

Власинско езеро. Прелитаща чапла-2

Типична соц. табела - всичко е забранено, но нищо не се спазва

Паля. Църквата на манастира /13 в./

Село Кострешевци. Селската църква Св. Николай
Трънска Банкя. С единия крак съм в България, с другия в Сърбия. Явно е условност, защото си останах непроменен










събота, 17 август 2013 г.

Комуникация без въвличане /фрагменти/

1. Известно време, колата ми беше със спукано гърне и ръмжеше като тунингован пернишки голф. Веднага се прояви онзи ефект, дето като им бръмчиш страшно и шофьорите моментално демонстрират уважение и някак си ти отстъпват - място, лента, предимство и т.н. Това се е случвало и преди. Едва ли припознават стария ми Форд като некъв удивителен спорткар. Просто трябва да им изръмжиш и тогава живееш комфортно. Известно време, докато не усетиш, че всъщност ръмжиш на себе си.
2. Едно дете щяло да става първокласник. За да му свали стреса, майката решила да поработи с Хари Потър и му казала, че ще го запише първи клас в училището за магии "Хогуортс". Дори се увлякла - написала писмо от името на Управата, с потвърждение, че детето е прието, да заповяда на 15 септември и т.н. Момчето много се зарадвало и накарало майката да отидат на ул. Диагонали, да си купят учебниците и тетрадките по магия за първи клас. Майката се уплашила и не знаела как да процедира по-нататък.
3. Преди години, в един селски смесен магазин открихме чаша с "Жената със зелената рокля" на Моне. Трогнати и очаровани, попитахме, дали нямат и нещо с постимпресионисти /Сьора?/. Жената зад тезгяха се наду и каза да сме отидели в музей. Аха, ей с'а, отивам в Париж и оттам тутакси в музей, помислих си. Вместо да хапна кюфте на Монмартър и да погледам минувачите-магребци.

* Доротея, в спор с местния шериф /Support your local Sheriff!/

вторник, 13 август 2013 г.

Един хумор, един стих и една притча

1. Хумор:
Казвам се Васко, варя туткал. Живеем на квартира с един кюрд - Азадат. Веднъж го почерпих с пушени кози тестиси от село, а той ми подаде малка триъгълна бухтичка. Попитах го: какво е това?
- Чпакмак - отговори той.
Отхапах едно парченце и го сдъвках. И наистина - аруп беттем, аннаръ кикереп усъръп жибердем'д? Окларга ятъм. Жундъй томле булдъ бу? Чпъчмак, мин чъни-чъни, шулай тумлъп-тамилп!
2. Притча:
Монах седял до градските врата с ученик и си циклели. Минал странник и попитал:
- Какви хора живеят в този град?
- А какви хора живеят там, откъдето идваш? - попитал монахът
- О, много лоши - казал странникът - зли, подли. Ужас!
- И тук са такива - отговорил монахът.
След време се задал друг човек и попитал:
- Какви хора живеят в този град?
- А какви са хората там, откъдето идваш?
- Прекрасни са, толкова са добри, че чак ми беше ми жал да напусна.
- И тук са такива - казал монахът.
Вечерта, ученикът попитал:
- Учителю, защо им казвате различни неща? Ебавате ли се с тях?
- Ама си и клетник - огорчено отбелязал учителят. - Пчелите летят към цветята, а мухите към лай**та. При хората е същото.
3. Стих:
Легна във ваната, 
помоли ме да я напълня с шампанско.
Нека поговорим за най-важното:
Ей, конче,
Утре ще участваш ли в състезанията?.

* на сн.: препъникамък

събота, 10 август 2013 г.

Партизанската литература

1. Колко е жалко, че изчезна цял един пласт от фикшъна, наречен "партизанска литература". Там си имаше своите достижения, своите терипратчети и изящни, афористични сюжети. Пример: партизаните нападат казарма на вътрешни войски /жандармерия/. Сварват ги по бели гащи, /ония, понеже олигофрени - ни караул сложили, ни дявол/. Взимат им оръжието, казват им кой е Маркс-Енгелс-Ленин-Сталин-Димитров, карат ги да обещаят, че няма повече да правят така /т.е., че ще подадат молба за напускане в РПУ-то/ и айде обратно в гората. Един жандармерист обърква психозата си със сатори и тръгва с партизаните. Чува глас: "*бах те в ченгето конформистко, стани фрилансер!"
2. Втори сюжет: политическа акция "Обир на мандра". Понеже на мандрата няма какво да и се обира - взимат колкото кашкавал могат да носят и go back в гората. През дългите летни вечери - кашкавал на корем, без хляб, докато на някого му се отвори язвата и хвърли топа.
3. На снимката виждаме плоча, отразила друг радостен сюжет. На 21.XII.1943 г. партизаните от отряд Антон Иванов, спрели теснолинейката Саранбей - Добринище и провели политическа акция. Да видим как е протекла тя. 
Вариант 1. 
Командирът: В името на народа, всички да слязат от влака!
Политкомисарят: Искам бързо, всеки да извади парите и ценностите, които носи и да ги сложи в този каскет! 
Командирът: Немедленно! За да не гушнете здравеца!
Политкомисарят: Всичко това го правим, за вашето бъдеще, за по-добър живот!
Обикновен партизанин: Другарю командир - там един помак нещо се опъва! Ще го застрелям.
Командирът: Естествено. После го пребъркай. Так лучше!

Вариант 2
Командирът: В името на народа, всички да слязат от влака!
Политкомисарят: Другари, надявам се, знаете кои са Маркс-Енгелс-Ленин-Сталин-Димитров?
Помаци: Балиго коя е, сигурно е добра жена.
Политкомисарят: Ех, другари! /очите-насълзени/. Та нали те се борят за да живеете по-добре вие! Лучше чтоб жили, сволочи.
Помаците: О!
Командирът /към политкомисаря, тихичко/: хайде, да дават портмонетата, че нямаме много време.
4. Сиктранзит, брат.

петък, 2 август 2013 г.

Чужденецът

1. За мен практически няма значение народността на събеседника ми. Когато ми каже "аз съм турчин/евреин/испанец", това не внася нищо ново в оня сегмент от аза ми, предназначен за общуване с живи хора и не променя стрелката на уреда ми, измерващ смислен или тъп човек стои срещу мене. Единствено - появява се едно допълнително любопитство /напр., мога да го питам за непознати и интересни реалии/.
2. Също така, не ми минава през акъла, да му кажа, че неговият език е в основата си български или, че там където сега живее, е било България преди незнам колко си столетия, съгласно учебника ми по история за 4-ти клас. Ама изобщо не ме интересува това. Ако той ми каже нещо подобно, ще си направя заключение, че срещу мен стои тъпанар и ако не съм вързан за него с верига и катинар, безшумно ще се отдалеча.
3. По същия начин, ако някой ми каже: "сега ще учат турски в училищата", ще си помисля - супер, поне някой ще знае един език вповече. Това лошо ли е? Сигурно ще се разпадне държавата? Че тя не се ли разпадна вече, но не по вавилонския модел?
4. Интересно, че ксенофобията дава висока корелация с хомофобията, която пък дава висока корелация с латентния хомосексуализъм. Интересни връзки, а? Хайде да не продължавам, че ако кажа национализмът с какво корелира, хахааа, супер просто.

* на сн.: измислен катапулт в крепостта Кракра

четвъртък, 1 август 2013 г.

Банско - гарата

В предвечерния час тичаме натам, за да успеем да се надрусаме с романтични усети
Траверси, осигуряващи мирис на гара - напоени с а/рома(н)тичните вещества /катран/
Камен небезопасно пресича коловоза на теснолинейката 


 Стар, морен локомотив си почива в гъсталака. Шеф дьо гарът ни вика да внимаваме, защото там имало змии. Има обаче и по-важни неща от змиите.







Е да, има змии. Но какви са стройни и красиви!




Почиващият опушен красавец - поглед отпред.