Показват се публикациите с етикет кюфте. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет кюфте. Показване на всички публикации

сряда, 10 април 2013 г.

Внезапно застигнат


1. Купих си от подлеза едно кебапче и едно кюфте, нося се към къщи, предвкусвайки самотен нискобюджетен пир, но по пътя, не щеш ли /в тунела!/ свирят пак ония музиканти, заради които ще поискам еутаназия и които съм опоетизирал вече веднъж. Приключиха с една отвратителна версия на "Смоук он дъ уотър" и започнаха "Бяла роза". Това ме обърка и като се прибрах, къде оставих месото, не усетих. Търсих го озверял около половин час и тъкмо започнах да се оглеждам за отрова и то се показа.
2. Абе тия музиканти, защо така свирят? На вид са около 30 годишни. Наследници на какво толкова ужасно са те, за да свирят така? Хайде, аз за себе си знам - наследник съм на тежко социалистическо минало, несвободен съм бил и няма как да не съм останал такъв, Партията и Политбюро са ме изтезавали  и прочее тъпотии. А те? Какви отровни буби са им влезли под кожата и сега прокарват неприятни тунели и отлагат личинките си там?
3. При едно чисто минало и настояще, най-вероятно контекстът е това, което ги кара да свирят така. Дали споменах, че кларинетиста им докато свири се криви по ужасен начин, напомнящ Булгаковския Полиграф Полиграфович с балалайката си.
4. Е добре де, какво толкова му е на контекста? Отваряме Фасмер, етимологичния: 
"кон" - от лат. "с", от руски "он" - "той", от староеврейски - "кон", в бълг. - калка от староевр.
"текст" - от лат. "тек" - единица за либидност, "ст" в славянската езикова група - суфикс - императивно междуметие за тишина, най-често се използва за табуиране значението на предишната дума. Получава се: кон, отричащ либидото си.
Ето - нищо толкова ужасно.
5. При Булгаков, първата дума, която произнесе кучето, след като стана човек беше "Абирвалг" - прочетена наобратно табела от магазин - "Главриба". 
В руския, това напомня звукоподражание при повръщане. Какво съвпадение - напоследък искам непрекъснато да повтарям "абирвалг". Нещо съм се натъжил, явно.

*на сн.: клони затискат трепереща твар

петък, 24 септември 2010 г.

Езикът /пак за Турция/

1. Умилението от многото познати думи по табелите бързо отминава, след като стане ясно, че хората тук /в Чанаккале/, не говорят английски и контактът става с езика на тялото. Спасява ни единствено усмивката и желанието да ти помогнат.
2. Иначе, турският език е прекрасен. Особено близка ми стана думичката "кьофте" /пише се kofte, с безумен умлаут върху"о"-то/. Тя ме преследваше и се появяваше пред очите ми на най-неочаквани места - в най-забитите части на пристанището, на върха на самотен хълм, etc./. Даже си мислех, дали да не поекспериментирам /думата явно е хиперсемантична/ - когато искам да попитам нещо, просто да казвам: "Кьофте?" с въпросителнo-тревожна интонация. Сигурен съм, че веднага щяха да ми отговорят на всякакви въпроси като: "Къде е входът на Военноморския музей?" или "Как да стигна до остров Гьочкеада?".
3. Изобщо няма да споменавам за надписите "алъш-вериш" на количките в супермаркета, или за табелите "Яваш!", на острите завои по пътя.
4. Лишен от спокойното укритие на думите, ходех като графиня с изменено лице наоколо, а хората четяха доста обикновените ми желания и предлагаха решения.

* на снимката - това долу е закусвалнята на Илхан. Отпред си пият чайчето собственикът и двама негови приятели. Ранна утрин е, не бързат заникъде. Както пише на витрината, там предлагат чорба и разбира се - кьофте.