Показват се публикациите с етикет Айзък Азимов. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Айзък Азимов. Показване на всички публикации

петък, 11 септември 2015 г.

Сократ и др.

1. Мислех, че във вижданията си съм досократик, но не, оказа се, че съм използвал без да знам, сократовия метод и сократовата ирония в общуването си с кого ли не. В есето на Айзък Азимов "Относителността на грешното" /'88/, чета: "В дискусиите на тема "Що е справедливост" и "Що е добродетел?", той /Сократ/ си давал вид, че нищо не знае за тези понятия и молел другите да му ги обяснят. Правейки се на невеж, Сократ подмамвал опонентите си да опишат възгледите си, като им задавал нелепи въпроси и ги отвеждал в такива дебри на противоречия, че те се отказвали да спорят и признавали, че не знаят за какво говорят. И каква необикновена толерантност проявили атиняните, позволявайки му десетилетия наред да говори така и чак когато станал на седемдесет, не издържали и го помолили да изпие малко отрова."
2. Класиката на Агата Кристи "Десет малки негърчета" /"Ten Little Niggers"/ излиза в Англия през 1939-та. В Щатите, нежната гилотинка на политкоректността вече работи и романът там се нарича "И никой не остана" /And Then There Were None/. В зловещата броилка негърчетата са заменени с индианчета. Пиесата, чиято премиера на Бродуей е през 1944, се казва "Десет малки индианчета". Интересно, че с индианчета през 44-та все още е можело. По-късно ги заменят и тях с "десет малки войничета". В компютърната игра по романа пък, работим с "десет малки морячета". В края на краищата, за мен е ясно, че се касае за десет и те са малки. Другото не ми е важно, защо да увеличаваме същностите.
Въпреки, че "малки" изглежда доста съмнително. Кое им е малко? Дали няма да се обиди пак някой?
3. Понякога си мечтая да съм старинна английска поетеса и да съм написала, например това:
Firefly, Firefly
Golden night of serenity, yeah
show us the light naturally.
/"Firefly" на Темптейшънс, втори куплет/.
Това щеше да ми е за прехраната - продавам го на Темптейшънс и получавам звонк. А за душата щях да напиша:
"...и дървото, наречено живот, което 
расте колкото се надяваш. 
Това, което го подхранва 
е чудото, което държи 
звездите разделени."
Щях да се казвам Е. Е. Е. Къмингс-Дикинсън, андрогинка ниедна.