събота, 28 февруари 2015 г.

Шведското метро-Пипилота-Елин Пелин-неврозата

 1. Бях замалко в Швеция преди време, ама съвсем замалко. Разгледах наоколо, чух разни истории. Скоро разбрах обаче, че не всичко е толкова хубаво - от съображения за политкоректност, имало опасност да преименуват някои персонажи в Пипи и да премахнат други. Помислих си дали да не се възмутя, но после се сетих как изглежда метрото в Стокхолм и си казах - нека преименуват, нека махат. Тия имат право.
После се попитах, дали и тук да не преименуваме някой герой, пак от съображения за коректност. Примерно, се окаже, че "Андрешко", на старославянски означава "неприятен ром, неплащащ ток, биещ лекари" и поради това ще бъде преименуван на "Ендрю Лойд Уебър". Донякъде в чест на композитора и донякъде защото според версията на вестник Шок, бабата на първата му жена е била родом от село Плана. Имаме ли право на това ние? А защо не? - Метрото ни също не е лошо, паметник интересен имаме пред НДК, други неща. Мисля, че можем да си го позволим.
2. Като някакъв злокачествен гуру, сто пъти ги помолих: "Хора, харесайте си живота и то веднага. Този е вашият и друг не ви се очертава."
Но те: "Ааа не, има друг, по-добър; ей там в един филм го видяхме - стоеше и ни чакаше. Него заслужаваме, него ще вземем."
Е добре, зимай го, стремежко мой, но да няма после: "ауу, откриха ми невроза!"
Откриха ти грънци. Сам си я засади, сам си я поля, сам си я натори. Градинарчо малък, Мисли когато искаш, Алчо! /пояснение: Алчо - от алчен/

* Снимки на метрото в Стокхолм /от интернет/


вторник, 24 февруари 2015 г.

Вивиан Майер - фотографката

1. Гледах един доста хубав документален за Вивиан Майер /1926-2009/ - "Finding Vivian Maier", 2013.
Да видим сега. През зимата на 2007, на някакъв пич в Чикаго му потрябвали малко стари снимки, да си илюстрира текст за родната махала, който пишел. Не щеш ли, точно отсреща вървял търг за употребявани неща. Там Джон /казвал се Джон Малуф/, купил няколко кутии с негативи на някоя си Вивиан Майер, която спряла да плаща таксата за багажен сейф и вещите и се разпродавали.
2. Вкъщи прегледал част от негативите, видял, че не са му по темата, но били толкова интересни, че изтичал отново и купил останалите. Всъщност, купил десет хиляди негатива, малка част от които проявени, останалите само заснети и грижливо навити в кутийки. Платил всичко 380 долара.
3. Малуф качил снимки в блога си и хората изпаднали във възторг - това било стрийт на нивото на Картие-Бресон, ако не и отгоре. В Гугъл нямало нищо за тази жена и Малуф захвърлил важните си дела, наметнал шлифер и подобно млад, интелектуален Марлоу се впуснал по следите и. В крайна сметка се разбира, че Вивиан цял живот е била гувернантка в Чикаго и Ню Йорк, по произход е французо-австрийка, но е родена в Ябълката. Навсякъде е ходела с камерата си /доста скъп Ролейфлекс/ и в периода 1950 - 70 е правела по 200 снимки месечно, което си е професионално поведение, но само малка част е проявила и още по-малка е печатала на хартия.
4. Била е малко или много странна, затворена, избягвала е роднини, мъже и каквото и да било афиширане. Всичко това е показано във филма, даже ми се правят и на психолози - прокарват някаква патографична линия, няма да преразказвам.
5. Питат се хората: тя явно е криела увлеченията си, а дали би искала сега да я експонират по целия свят, наричайки я "най-големият американски фотограф на 20-ти век" и т.н.? Е, не би, разбира се, що за въпрос, но кой кого може да спре в днешно време.
6. Не, не, това изобщо не ми е проблем. Вивиан по-скоро ми се изплъзва от смисъла ето защо: складирала си е 360 000 непроявени снимки. Защо не ги проявява тази жена, не е ли искала да ги види? Не е ли тя любопитна поне малко? 
Нещо се опитва да ни каже и дано не е това, което си мисля.

Ето десет от стоте ми любими:
1.
 2.
 3.
 4.
 5.
 6.
 7.
 8.
 9.

10. И малко в цвят е работила:

Самата Вивиан - автопортрет

понеделник, 23 февруари 2015 г.

Боговете в цвят

1. Оцветили барелефите на оня паметник с агресивните работници и селянки и техните червеноармейски приятели. И какво толкова, в Древна Гърция всички статуи са били в ярки кичовски цветове и това е било нормата.
2. През 2003 в мюнхенската Глиптотека се открива изложбата "Bunte Gotter" /"Пъстрите богове"/. Археологът Винсенс Бринкман, изследвал древногръцките статуи в ултравиолетова и инфрачервена светлина и получил реалните цветове на статуите, така както са ги виждали елините.
След това изработили копия с 3D принтер в реални размери и оцветили на ръка скулптурите, с пигменти, подобни на тогавашните. Зеленото получили с малахит, синьото с азурит, жълтото и охрата със соли на арсена, червеното с киновар /цинобър/ и черното - с овъглени кости и гроздови семки.
3. Забелязвате ли, как цветът маскира линиите, контура, геометрията като цяло. Ама става едно празнично, мамсиджейс.

 

Ето как е изглеждал Партенонът - с шевица тип Балкантурист







Ето и ние сме в крак. Всеки си боядисва боговете когато и както си иска

събота, 21 февруари 2015 г.

Джипове-библиотеки-оживяване-педагози

1. Говорим си с местен юрист в уютна кръчма в градче от Софийския архипелаг.
- Като решиха да строят голф-игрище, земята наоколо рязко поскъпна, разказва понтификът. Почнаха дела за делби и възстановяване на собственост. После продадоха земите и взеха много пари. И какво беше първото, което направиха?
- Създадоха благотворителни фондове, построиха най-голямата библиотека на Балканския полуостров?- вметвам просташки.
- Не съвсем. Всички си купиха по един джип - промълви магистратът и замислено отпи от бирата си. - А  второто нещо което направиха, сещате ли се кое е?
Парна ме злокобна мисъл, но си казах: "не, не е възможно" и отблъснах сюжета.
- Купиха си втори джип, още по-голям! - обнародвах съмнителен инсайт.
- Не. Започнаха страшно много дела за разводи, това стана. Смениха си жените, мдаа.
Е, не съм се излъгал. Ами то същото бе, пипъл.
2. От "Deep Survival" на Лорънс Гонзалес (чудесна книга за екстремалните ситуации и как да оживееш в тях, 2004):
Има едно приемливо ниво на потенциално опасно поведение, наречено "хомеостаза на риска". Хората са готови да се подложат на определена степен на риск, но всеки си има свой праг, като готовността да рискуваш е константна за всеки.
Ако човек приеме, че опасността е ниска, той става по-смел, ако реши, че е по-опасно, се старае да рискува по-малко, т.е. става по-предпазлив.
След появата на антиблокиращите системи в колите, всички очаквали броят на катастрофите да намалее. Но те се увеличили. Шофьорите, решавайки, че сега колата е много по-безопасна, започнали да карат доста по-агресивно. Последвало кратко парадоксално увеличаване на авариите и след известно време - спад, до нивата отпреди въвеждането на ABS-ите.
Гонзалес: Ако си имал много опит в опасни ситуации и не ти се е случвало нищо лошо, мозъкът приема, че всичко това е резултат на уменията и находчивостта ти. Именно такива нагласи убиват опитните алпинисти, скиори, спелеолози и всякакви любители на екстремални стилове на живот.
3. Четох някъде, че в Елада, ако с някой роб се случела злополука и той си повредел главата или крак, казвали: "О, вижте, роди се нов педагог". Логиката предполагам, е проста: не си годен ти веч за домакинска работа, затова наглеждай децата и води ги, моля те, в гимназиона (или в педи-гри-пала, ако са по-малки).

* на сн.: Бивша турска баня, сега - картинна галерия

петък, 13 февруари 2015 г.

Тихата жена в Средновековието

1. Рисунката илюстрира нашумял случай през четирийсетте години на 15 век.
В това интересно време, според църковните укази, при полов акт, жената трябвало да лежи тихо и скромно, да се движи колкото може по-малко, да не издава звуци и разбира се, да не си сваля нощницата.
Веднъж, един съпруг се върнал от лов късно през нощта и как му дошло не знам, но веднага се насочил към спалнята за интимна среща с госпожата.
2. Тя се държала /което и прави чест/, точно според канона - хладно, тихо, безмълвно, неподвижно. На сутринта обаче, се изяснило, че милата просто била умряла и то още преди връщането на съпруга и. Тази случка толкова дълбоко го покрусила, че никаква изповед, не помогнала. Опечаленият ловец тръгнал право за Рим, да получи опрощаване на греха си. След като Папата чул тази тъжна история, издал указ, в които на жените, по време на акт се разрешавало да проявяват известни признаци на живот, без разбира се, да прекаляват.
3. Църквата, като всяка подобна структура /ком. партия, етц./ определяла и как точно хората да правят любов. Всички пози, освен мисионерската били греховни и съответно - забранени. Имало обаче и известна вариативност. Според теолози, едни сливания били по-греховни от други, при следния рейтинг:
1 - мисионерска
2 - странична
3 - седейки
4 - стоейки
5 - задна
(1 - нулева греховност, максимална богоугодност, 5 - максимална греховност, морално съмнителна)
4. Историците обясняват тази мекота в подхода с факта, че знатните граждани често били толкова закръглени, че практикуването на мисионерски секс силно ги затруднявало и църквата някак си им влязла в положението.

* На картинката виждаме дявола организиращ неприятни изживявания на смелия ловец. Източник: "Хроника констанца", Германия, 1450г.

четвъртък, 12 февруари 2015 г.

Жените и виното през 14 век

1. Тази история я има в Дрюон, "Лилията и лъвът", но фрагментарна, а тук, след превода ми от старофренски стана много по-сочна. Автор е Ватрике дьо Кувен, поет-минестрел от 14 век. С един прекрасен натурализъм и, бих казал, без приетото уважително недоизричане, когато описваме недостойни постъпки на иначе добри жени.
2. Една сутрин на Богоявление, през 1321 г., съпругата на Адам де Гонес - Марж и племенницата и Маруаз, казали, че отиват в града да купят карантия. В действителност, те смятали да посетят една новооткрита кръчма. Там те срещнали Тифани-Бръснарката, която им предложила да наминат към едно известно само ней място, където сервирали "чудесно речно вино", /т.е. докарано в Париж по реката/ и където давали пиене на кредит до десет су на човек. Ставало дума за кръчмата на Майе.
3. Трите дами не останали незабелязани задълго - някой си Друен Байе им предложил да дегустират още вино за негова сметка. Те вече били изхарчили 15 су, а виното събудило глада им и те си поръчали тлъста гъска. Друен добавил към нея и сладкиши. След като се нахранили, те отново поискали да пият и една от дамите споделила: "Кълна се в Сен Жорж, че от тези вина ми загорча, искам гренаж" /сладко вино от едро черно грозде от Южна Франция/. Сервирали им три половинки /три по 0.5л/, заедно с вафли, сирене, белени бадеми, круши и фастъци.
4. Но дамите още не били утолили жаждата си. Решили, че три половинки е твърде малко - само колкото да го опиташ и си поръчали още три кварти /една кварта е 2 л/. Пеели и си разговаряли, сравнявали вината от Арбуа и Сен Емилион с тези на масата. Пиели бавно, защото не е прието хубавото вино да се поглъща наведнъж - трябва да се удължава силата и сладостта му в устата. И трите се държали като опитни дегустаторки.
5. Около полунощ им се наложило да излязат на въздух, но бидейки доста опиянени, те излезли без шапки, което е неприлично. Всъщност, това било пренебрежимо, но не и фактът, че били без дрехи, защото Друен им свалил полите, оставяйки ги в залог при кръчмаря. Дамите не обърнали внимание на тази дреболия, те пеели и си разказвали интересни истории, докато не паднали в калта. Тогава Друен им откраднал и останалите дрехи: взел им фустите, ризите, обувките, поясите и кесиите и ги оставил голи в мръсотията, като прасета.
6. На изгрев слънце така ги и намерили и решили, че са умрели - най-вероятно убити, защото виното, по тях, смесено с калта, ги покривало от глава до пети, подобно кръв.
Един съсед ги разпознал и съобщил на съпрузите им, които дотогава не се тревожели, защото мислели, че жените им са отишли на поклонническо пътуване. Но виждайки ужасното зрелище, те се съкрушили много и заповядали на слугите да отнесат телата и да ги заровят на Гробището на невинно загиналите. Към полунощ, след като се наспали, дамите се събудили, измъкнали се изпод пръстта и тръгнали голи и кални, досущ като скитниците и бедняците, спящи на улицата.
7. Но те не били изгубили присъствие на духа и викали: "Друен, Друен, къде се дяна? Донеси три херинги и кана вино!" Те, също така молели да "затворят големия прозорец защото им ставало много студено". Прочее, от студа те отново изпаднали в безчувствие.
8. На сутринта гробарят, който ги заровил предишната вечер, като ги видял над земята, се ужасил и решил, че е жертва на дяволска магия. Събрали се хора и обсъждали това произшествие, но Тифани дошла на себе си и веднага поискала вино, а след това и другите две дами. Тълпата се разбягала, приемайки ги за демони. Изтрезнели и разкаяни, госпожите се разотишли по домовете си.
9. Дано всичко там да е минало гладко.
/по  Simone Roux, Paris au Moyen Age, 2003, в руски превод: "Повседневная жизнь Парижа в средние века", Симона Ру/

* на сн.: Кръчма във Фландрия, 1355 г.

неделя, 8 февруари 2015 г.

Възвишено и веднага след това снишаваме

1. Прочетох в едно списание, че Станислав Виткевич - Виткаци /художник, писател, драматург, поет, фотограф, ум. 1939г./ смятал липсата на оригиналност за единственото по-страшно нещо от смъртта. Замислих се - добрекс, приемливо е донякъде, но няма да ми стане девиз. После прочетох, че си задавал много въпроси, сред които следните:
Защо съм точно това, а не онова същество? 
Защо съществувам, ако е можело да не съществувам?
Не знам, тук нещо не е наред. Тия си ги задавах в шести клас.
2. Една от гадориите на постсоца е, че тъкмо си купил два пъти един и същ продукт и на третия път, той вече не е същият. Влошил се е, станал е гаден, отровен, инфернален, произвел го е Пеевски или просто го няма веч на щанда.
Тази слепота към запазената марка е отмъщението на соца - поразяващата му ръка предлагаща само два вида кашкавалиер, но затова пък с относително постоянни, усреднени вкус и качество.
Представям си французин, конкретно влюбен в някое от хиляда и петстотинте вида сиренайки, отива сутринта да си го купи и вместо това му казват:
- А, това го няма вече, що не вземеш бор-чвор - същото е, да ти е*а майката. 
Веднага ще му се разпадне вселената на Гаргантюата ниедна. А и защо трябваше да го псуват, хейтъри тъпи!
3. Малко се скрих в една гора над Панчарево, ама къде ти. Зад мен се появиха двама пенсионери-трибуни, спорещи за политика. Не че спореха, единият беше в по-висока позиция и наставляваше другия, как правилно да мисли. Плещеха обичайното - някъв Цветанов бил престъпник /кой от всички?/ и проч., но транзакцията им като цяло беше претенциозно интелигентна. Абе на ръба - менторът спомена за "капсулирани общества", ученикът вметна за конспирология. Че са клетници ги издаваше единствено викането - доста над необходимото. Причината - с тях крачеше симпатична жена и те и се слагаха всячески и второ - движех се отпред облечен с новата си шапка с противокомарна мрежа и грешно ме припознаха като следовник или даже френд.

* на сн.: снежни гънки

сряда, 4 февруари 2015 г.

Бурдийо-Ленин-Бриджес-Мидлър-Толстая

1. Любимата ми мисловна форма: народът трябва да бъде възпитаван и просвещаван докато не тръгне и не достигне пеша Алфа - Центавър, докато не преоткрие велосипеда и докато не пренапише Лолита
2. "С една дума, "народната култура" представлява шишенце мастило." /Бурдийо, в "Казани неща"/
3. В "Малый театр" играел актьор на име Михаил Францевич Ленин, известен и с това, че през 1918 г. дал обява във вестника: "Моля да не ме бъркат с политическия авантюрист, присвоил си псевдонима ми".
Веднъж, в кабинета на Станиславски влязъл задъхан прислужник и се развикал:
- Константин Сергеевич! Нещастие! Ленин е умрял!
- Ааах! Михаил Францевич! - закършил ръце Станиславски.
- Не, Владимир Илич!
- Пу-пу-пу, да не му е уроки! - казал Станиславски и три пъти почукал на дърво. Пу-пу-пу, повторил отново.
/Б. Лвович, "Актьорската пушалня"/
4. Малко е несправедлив животът, не може ли някак да изгоря плашилото на комплексите си и да си получа мечтата - да се превърна в тъп, но талантлив джаз-барабанист и Джеф Бриджес да ми конферира концерта. Излиза на сцената с халата и влачейки чехлите, ме обявява с групата ми и се скрива зад кулисите. Или да съм дебела негърка с глас 4 и една/втора октави и паднал напречен свод /дюстабанлийка/, но със специални стелки. А до мен - Бети Мидлър, ще пеем дует.
5. Татяна Толстая във Фейсбука си: "Защо обичам руския свят: за това, размътващо разума съединение на крайна неопределеност с невероятна, като в швейцарски часовник точност. Тоест, ако правехме швейцарски часовници, секундната ни стрелка щеше да показва точното време, а часова просто нямаше да има: колко е часът? - Вечност, но вие закъсняхте!"

*на сн.: "Portrait a la Fresco" на Ервин Блуменфелд

понеделник, 2 февруари 2015 г.

Едеса през бутилка от минерална вода

1. Като отидат в Едеса, всички снимат водопадите. При мен стана по-различно, ето тук - църква през бутилка
2. Петел специално отгледан за местния боен клуб

3. Пътче


4. Woman in red thru the bottle

5. Реката захранваща големия водопад - слабоизвестен приток на Амазонка /Укаяли/

6. Лутра - мокри прасковени дръвчета





7. В Лутра всички снимат хората, топящи се в горещото езеро, а при мен стана по-различно - само реката

8. На обратния път - Кресна




9. Кресна. Любовта към двата портокала






Край