сряда, 30 ноември 2011 г.

Шест лудешки концепции за възкресяване на хора


От по-банални към по-оригинални
1. Крионика
Идеята да се замразяват хора до по-добри времена, докато се изнамери начин за безопасното им размразяване и съживяване, се материализира през 1962, от американския физик и любител на фентъзито Робърт Етингър. В САЩ има две големи НПО, специализирани в тази област – «Алкор», Аризона, (http://www.alcor.org/) и Институт по крионика - Мичиган (http://www.cryonics.org/). Към 1 ноември 2011 в Института има замразени 107 човека и 82 домашни любимеца.
Цените достигат до 250 000$, могат да ти замразят тялото или само мозъка, по желание. В Русия, цените са по-достъпни (»Криорус», http://kriorus.ru/ ) до 30 000$
2. Клониране
То е два вида: репродуктивно /клонира се нов индивид, получаващ същите права като оригинала/ и терапевтично /клонира се ембрион, който се използва за получаване на стволови клетки/.
Понастоящем няма официално известни случаи на човешко клониране. В повечето страни то е забранено със закон. Но: можем да дадем своя ДНК в съответната ДНК - банка. Например, швейцарската Банка за ДНК (http://www.swissdnabank.com/) за 399$ гарантира вечното и съхранение, както и гигабайт информация за вас, по избор.
3. Биоприсъствие (Biopresence - http://www.biopresence.com/)
Преди няколко години, двама студенти от Кралския колеж по изкуствата – Тремъл и Фукухара, предлагат да се заменят надгробните плочи с дървета, съдържащи ДНК от починалия. Колегите предлагат това да е ябълка – символ на плодородието в Западното полукълбо. Идеята е, че след време, от тези дървета ще може да се клонират покойниците. Фондация NESTA вкарва в проекта 35 000 паунда, но скоро се установява, че освен, война с антиГМО – организациите, удоволствието ще струва доста по-скъпо. Индивидуалната поръчка струва над 30 000 паунда, продължава 6 месеца и включва взимане на генетичен материал от клиента, изолиране на ДНК, вкарването му в ябълкова семка и подготвяне на разсад в лабораторни условия. Противно на очакванията, не е имало и наплив от желаещи.
Американо–швейцарски проект /Blue Brain Project, 2005/, в който IBM и Лозанския технически институт се опитват да създадат виртуален човешки мозък на основата на суперкомпютър. Процесът се нарича „преселване на разум”, а процедурата е следната: отмрелите неврони се заменят с копия, обединени в неврокомпютър /«невропротеза»/. Към момента на смъртта на оригиналния, резервният мозък напълно поема неговите функции. Технологията се нарича сетлеретика и очевидно е все още чиста концепция.
5. Изкуствен интелект – таблоиден вариант. Журналистът Пиърс Блодин, (http://www.facebook.com/pierce.blodyn) публикуващ в откровено жълтият портал Weekly World News, предлага да се обединят технологиите за изкуствен интелект и интернет. Необходимо е да се създаде софтуер, събиращ информация от социални мрежи, форуми и блогове, оставена от починалите, на чиято основа да се генерира интелектуален портрет на индивида. След това, тази електронна личност, ще се имплантира в тяло и готово. Това е прекрасно, но по-нататък, Блодин избива рибата. Проблемът според него, не е в имплантацията, а в това, че хората често дават фалшива информация за себе си в мрежата, затова при възкресяването ще получим твърде изкривен образ на оригинала.
6. Сензорен костюм. Руски проект. Руснаците имат доста опит в концепциите за възкресяване, но той е изключително в областта на метафизиката /Н. Фьодоров/. Сензорният костюм е система от датчици за събиране и запис на информация, която всеки човек генерира ежедневно – вербална, от органите на чувствата, телесните движения, етц. Получените данни се записват на цифров носител /инфотека/ и се пазят вечно. В някакво бъдеще, чрез суперкомпютър се реконструира личността, записва се на „неврочип”, който се имплантира в тяло и сме готови. Става още по-интересно, ако се съчетае с криогениката – чипът може да се имплантира в тялото на размразен клиент.

* на снимката: три ГМО-дървета в района на НДК.

неделя, 27 ноември 2011 г.

Фотография и психиатрия - Татяна Илина

Татяна Илина /Таня Годар/ - съвременен руски фотограф
Психиатрична болница в Дранд, Абхазия
http://www.mdfschool.ru/projects/students/ilyina_t/psychiatric_asylum

Този пациент е бивш боксьор. Той казал на фотографа: "Тук няма душевно болни, защото те нямат Бог".






++++++++++++++++++++++++++

Фотография и психиатрия- Майкъл Най

Майкъл Най, съвременен амер. фотограф. Проект  "Fine Line: Mental Health/Mental Illness", 2003/2004
http://michaelnye.org/fineline/about.html








+++++++++++++++++++

събота, 26 ноември 2011 г.

Самурайски жест


1. На пресконференция за вредите от аварията на Фукушима, Ясухиро Сонода, парламентарен секретар на Кабинета, съобщава на журналистите, че водата около станцията успешно се пречиства и вече е практически безвредна.
2. Един журналист моли за доказателства и Сонода-сан изпива пред публиката чаша вода от пети и шести реактор.
3. Разбира се, някой ще каже: Аа, не! На копелето са му налели Горнобанска, това е инсценировка. Аз пък, си мисля, че точно в Япония, Сонода-сан изпива именно заразена вода и никаква друга. 
Самурайските традиции няма как да се изгубят.

Връзка към извора:
http://battleland.blogs.time.com/2011/11/04/why-japan-wont-go-all-caldicott-over-fukushima/yasuhiro-sonoda-a-cabinet-office-parliamentary-secretary-drinks-a-water-taken-from-a-radioactive-puddle-from-the-tsunami-crippled-fukushima-daiichi-nuclear-power-plant-in-tokyo/

Неапол, кафе "Очакване"


Тонино Гуера разказва, как веднъж, като били с Фелини в Неапол, на гости на де Сика, наблюдавали интересен обичай.
Влезли те в едно кафене, седят си, говорят си нещо. Идва клиент и казва на бармана: 
- Две кафета - обикновено и "sospeso". 
Получава едно кафе, изпива го и си излиза.
- Виторио, питат двамата - какво е това кафе "соспесо" бе? Някакъв неаполитански израз е явно?
Де Сика се усмихва: - Споко, гледайте по-нататък.
Влизат трима, поръчват си: "За нас три кафета и две "соспесо".
Виторио се хили и казва: "Гледайте де, скоро ще разберете".
По едно време в кафенето влиза дрипав човек, явно бездомник и притеснено пита бармана:
- Извинете, някой да е поръчвал "соспесо"? - и получава едно безплатно кафе.
Оказва се, че в Неапол има такава традиция, хората предварително да плащат кафето за някой, който не може да си позволи чаша горещо-късо-италианско кафе сутрин.

понеделник, 21 ноември 2011 г.

Ноември - фрагменти 2


1. Галилей, като конструирал телескопа си и веднага започнал да вижда странни неща в небето - Венера - не кръгче, а сърп, около Юпитер - някакви 4 спътника, а Сатурн направо си изглеждал като шапка. Искал да сподели учудването си и помолил един приятел свещеник да погледне и той в тръбата.
- Абе я бегай, казал му отецът вбесен - няма да ти гледам глупостите в глупавата тръба!
2. Пикар, като изобретил ацетиленовата горелка, колегите му казали: "абе я бегай, стига си ни занимавал с глупости".
Лондонските престъпници обаче, съумели да потиснат гордостта си и поръчали два апарата. Малко след това отворили и ограбили сейфовете на голяма лондонска банка.
3. От Афганистан в Таджикистан /границата е 1400км/ всеки ден прекарват по 1 тон хероин и субпродукти /макова слама, етц/.
В околните села, от афганистанска страна има строга специализация в този смисъл. Има села, чиито жители пренасят наркотика чрез поглъщане и други, които го крият в естествените телесни отвърстия. Миналата година, властите в Таджикистан, са заловили 66 килограма наркотик. Това е успех, несъмнено.
4. Фройд за Дали: "типичен испанец. Фанатик, фанатик, фанатик!"

* на снимката - границата между Афганистан и Таджикистан, гледана от въртолет.

събота, 19 ноември 2011 г.

Дагеротипия


 1. Това на гравюрата не е терминатор, а фотограф, решил да поснима малко пейзажи в средата на 19 век. Луи Дагер вече е обнародвал процеса и техниката на снимане. Недостатъците, освен дългата експозиция са, че при влажно-колоидния процес, разствора се нанася на плАката непосредствено преди снимането.
2. И така, ако искаш да снимаш, трябва да извършиш следните неща:
- Почистване на стъклената плака, която ще бъде негатив
- Приготвяне на колоидния разствор
- Нанасянето му върху плаката
- Потапяне на плаката в съд със сензибилизиращ разствор
- Експонация /самото заснемане/
- Проявяване
- Фиксиране
- Нанасяне на лак




 3. Виждаме, че фотографът си е взел всичко необходимо: камера, статив, палатка, колчета за палатката, сандъче със стъклени плаки, съдове с разствори и дестилирана вода.
4. Палатката му трябва не за да се прави на хипи, а за тъмна стаичка - фотолаборатория.
За обработката на снимките е била необходима и много вода, затова първите травъл-фотографи са се придържали плътно до някой воден басейн и съответно пейзажите са били преобладаващо речно-езерни.
5. На снимката: "Пейзаж с къща", 1845 /M. Choiselat, S. Ratel/


четвъртък, 10 ноември 2011 г.

Седмият, осмият, десетият


1. По случай празника, направих много красива джазова хармонизация на песента "Партизани", на Д. Вълчев, изпълнява Петър Чернев, /който го помни/. Сложих една прозрачна, леко скърцаща /пясък върху стъкло/бленда на китарата, стана чудничко. Някой ако иска, ще му напиша хармонията.
2. Обаче ми се наложи да гледам нещо като клип към парчето за да го науча правилно. Тайнственият фен е използвал кадри от филма "Осмият" /1969 - Зако Хеския/. Божкееей, какво са наснимали! Партизаните залегнали, стражарите ходят прави по полето, не ебават да се пазят изобщо, защото - тъпи; избиват ги яко, с необикновено благородство. После - "населението посреща партизаните" - масовка от нативни баби, Гец целува някакво дете, то плаче, Антон Горчев гледа тъпо, но проникновено, Никола Анастасов подсмърча до него и той /очевидно резонанс на лична трагедия/ - леле, срам ме е!
3. Жанрът го определям като "екшън с елементи на разсъждение".

* на снимката: пилигримка, отиваща да бие чело пред Паметника на ЧА.

сряда, 9 ноември 2011 г.

Фотография и психиатрия - Андреа Рийз

Андреа Стар Рийз - съвременна амер. фотографка.
/Andrea Star Reese/
http://lens.blogs.nytimes.com/2011/06/14/chasing-stigma-in-indonesia/

Проект "Chasing Stigma in Indonesia". Снимала е в приюти за душевноболни в различни селища в Индонезия.











++++++++++++++++++++++++++++++

неделя, 6 ноември 2011 г.

Опит в стил Хагакуре



1. "Неотдавна, един човек, на път към Едо, от първия крайпътен хан изпратил вкъщи писмо, в което описвал пътешествието си. Въпреки, че можел да не го прави, ако е бил зает, в отзивчивостта си, той надминал другите".
2. Колко меко, витиевато и загадъчно тече мисълта на японския автор. Това е "Бушидо. Пътят на самурая" на Ямамото.
3. Моята тече много по-грубо, но все пак, малко напомня:
"Неотдавна, един човек, като четял книга за карате-до, открил там сигурен начин за борба със скитащите кучета. "Изпълни се с решителност, казвал древният автор, захапи шапката си в уста, застани на четири крака и издавай заплашително ръмжене. Тогава кучетата ще се уплашат и мигновено ще се разбягат надалеч".
4. Веднъж, като минавал покрай един храм, го обкръжила глутница кучета, които го гледали недоброжелателно. Той се сетил за Сигурния начин и веднага решил да го провери. Захапал си шапката, заел препоръчаната поза и заръмжал неестествено.
5. Едва успял да се спаси, бягaйки с извънредно висока скорост. Кучетата решили, че претендира за територията им и моментално злостно го нападнали.
6. "Къде може да ми е грешката, чудел се странникът: шапка в устата - да, на четири крака - да, ръмжене - да. А дали се бях изпълнил с достатъчно решителност?"
7. А ти, читателю, с какво запълни героичната страница от живота си?

* на снимката: един човек на път към...

вторник, 1 ноември 2011 г.

Юнгиански визии в Копривщица

Не съм Юнг, че където отида да ми се открива веднага някакъв мистичен опит. Е, отвреме-навреме, да. В Копривщица, например стана.


 Любопитна баба наднича зад ъгъла. Засега нищо мистично.


 Местна котка наблюдава сенките по стените. Какво толкова ги гледа, нали всеки ден ги вижда. Това вече е леко подозрително.


 Любимият ми храст с белите топчета, много приятно се пукат с два пръста.


 Първа пушка, втора пушка и всички останали следващи пушки.


От един момент нататък, започна да ме преследва тази странна ябълка /виждаме я долу вляво/, като се стремеше постоянно да влезе в кадър.


Под един мост открих таен цветарски магазин. Ябълката!


От мъглата се появи странен, напрягащ персонаж. Червената сферична гад, успя да се напъха, седна на пейка, успокои ме.


 Любимата ми кафява къща. Тая пак е на пейка. Убеждаваше ме, че без нея, композицията ми нищо не струва. Според сакралната геометрия, каза тя, сега вече ще мога да чуя музиката на сферите.


В църквата не посмя да влезе, но там пък - това листо ми се стори доста подозрително.


 Наплашен от всичко случващо се, потърсих утеха в гробището. Там невидим хор репетираше възрожденска песен. "Дойде време, ставайте! От сън се събуждайте!", пееха те.



По-бързо навън, на слънце! Явно още не съм готов за подобни преживявания.