Показват се публикациите с етикет учене. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет учене. Показване на всички публикации

понеделник, 9 октомври 2017 г.

Забава и дийп лърнинг

1. Нали има една съвременна теза, че ученето може и трябва да бъде забавно, т.е. "забавлявайте се, учейки", която така и не можах да припозная. Но аз не разбирам от обучение, тъй като съм друга специалност. 
2. Няма да крия, че още преди да знам за тази великолепна идея, някакъв вътрешен усет нееднократно ми я предлагаше във вид на информирано съгласие. Но колкото и да опитвах, не се получаваше - когато учех не можех да се забавлявам, а когато се забавлявах, не можех да уча. При едновременно практикуване на тази перверзна диада неминуемо прекарвах тревожни дни и нощи и накрая стигах до поправителен, в най-широк смисъл
3. И преди, и сега, посланието на поправителния е: "ти се позабавлява отлично, пич! Ето, пишем ти шестица. Хайде сега да поучиш малко, ако не искаш да изпаднеш от класацията". Ами не, не мога да приема сериозното учене на нещо /език, агрономия, медицина, астрофизика/ за особено забавление. Все го мисля като тежък труд, мозъкът прегрява и е малко неприятно
4. Е да, тогава нямаше интернет, нямаше кой да ти пуска примерно медицината във вид на мемове /"всички форми на рак се лекуват със сода за хляб, но световната фармацевтика никога няма да ти го каже"/ или вирусни клипчета /"той дълги години страдаше от шизофрения, но вижте какво се случи, когато започна тази диета"/, на фона на музика и пейзаж море/залез/котенце/гръд
5. Идеята за развлечение и учене едновременно, си тече с пълна сила и отдавна ме весели със загадъчните си ефекти. Те ни  смигат от копирайтърските находки, /"Марин от Търговище никога не беше учил английски, но за два часа проговори като британец, вижте как"/ и от заглавията на уеб-новините, немислими без поне една правописна грешка /свикнах вече и ще ми е тъжно без нея/
6. Ноооо, какво пък толкова, проблемите са за това, за да бъдат решавани. Но нъли прублеми те са за тува, за дъ бъдът ришавани

* сн.: Cristina Rodero

събота, 2 юли 2011 г.

Латинският

1. Имам една интересна хипотеза, защо медиците изучават латински, а не примерно старогръцки: заради необходимостта да викат дявола на помощ при някой по-заплетен пациент, а това по традиция се прави на латински.
2. Между другото, знам случай, при който студенти, готвещи се за изпит по латински, без да искат извикали дявола. Дошъл, постоял малко /те се уплашили здравата/ и като видял, че е станала грешка, си тръгнал.
3. Аз тогава не бях там, но ми го разказа участник в събитието. Интересно, че заедно с него дошъл и ангел, но някак си пентименто. В стаята притъмняло и замирисало на блато, или на мазе в стара сграда на бул. Прага. Не им направил нищо лошо, само му било адска досада.
4. На тръгване им изгоряла мушамата на масата /общежитие, Москва, 80-те/. Един от колегите, получил астматичен пристъп. На друг - почти в същия момент, дядо му се самовзривил, докато варял водка /самогон/ в кухнята си на седмия етаж. Третият от участниците, в същия ден, но малко по-късно, си одрал коляното на някаква ръждива морска котва, та ходил да му бият ТАП.
5. От друга страна, това са събития, които може и да не са свързани с появата на д. Но ако са свързани?

PS
Това групово учене, винаги ми е било загадка. Ученето за мен е абсолютно самотно занимание. Когато момче и момиче се срещнат, „за да учат заедно", знам какво е, нямам никакви въпроси. Загадка ми е когато се съберат трима-четирима колеги от м. пол "да учат заедно". Защо пак използват този евфемизъм за събитието? Не е ли по-достойно да ни съобщят: "смятаме да седнем около масата и да отворим един учебник и две тетрадки голям формат с твърди корици. Практически в същия миг, смятаме да отворим бутилка концентрат от 0.7 и няколко бири". Освен това, смятаме постепенно но все пак достатъчно бързо, на фона на приятелски научен разговор, съвършено да се освиним”. Така скицирано, събитието излъчва автентичност. Ето това искам – всички да сме автентични.

*на снимката: някой ме гледа лошо