сряда, 31 декември 2014 г.

Вербална магия

1. Един приятел разказваше, че в Етиопия като се срещнат на улицата, започват ритуален диалог, в който е забранено да се споменават лоши неща. Чак след него могат да си съобщят реалните събития. Примерно:
- Здрасти, как си?
- О, прекрасно, всичко ми е наред, а ти?
- Много добре сме. А брат ти?
- О, много е добре и той, а при вас, децата добре ли са?
- О, да, всички се чувстват чудесно.
И след предпазващата магия:
- Нещо съм болен, много са скъпи лекарствата, нямам пари, абе гадно. А ти, семейството ти?
- Ами те емигрираха, като започна гладът, не знам нищо за тях от година. А брат ти?
- Е, той умря, не си ли чул?
- А чух, що да не съм чул.
И така нататък.
2. Леви-Брюл в "Свръхестественото в първобитното мислене" /1931г./, разказва, как навсякъде по света, диваците си обясняват всичко случващо се, с магия. На един изследовател обаче, му писнало от толкова много магия и се опитал да им обърне внимание, че хубу де, нека повечето неща са магия, но все има едно-две събития, дължащи се на други причини. "Ето например, казал той - вчера един от вашите се качи на дървото да бере кокоски, падна и се уби, но не поради магия. Просто беше валяло, стъблото беше хлъзгаво и той не се задържа. Случайно стана, хора!
- Еее, казали туземците - какъв пример само избра! И как пък така точно вчера се хлъзна, а? Друг път също е валяло, тогава защо не падна? Как не виждаш, че са му направили магия за да тупне отгоре!
3. Шпренгер и Крамер в "Чукът на вещиците", 1486г. /дали няма да ми стане настолна?/, изброяват важни признаци, по които да познаем кога едно дете не е твоето собствено, а ти е подхвърлено от Дявола: "тези деца винаги плачат най-жално от всички, никога не порастват, даже да бозаят от четири или пет майки едновременно, а когато ядат или отделят - сякаш пред теб не е едно дете, а десет". Доста точно е описано, смятам.
4. Монтанари в "Глад и изобилие" /2009/ цитира разговор между Лутер и учениците му през 1536 г.
- Утре ще чета лекция за пиянството на Ной - споделил един от учениците - та мисля тази вечер да се напия, за да мога компетентно да разкажа за тази скверна.
Лютер казал:
- Всеки народ си има своите пороци, към тях трябва да се отнасяме снизходително. Чехите например, много плюскат, а немците се напиват като обущари. А как иначе, драги Кордато ще разпознаеш немеца, особено след като не обича нито музиката, нито жените, ако не по навикът му да се напива?

* на сн.: язовир Искър, върбите през зимата

събота, 27 декември 2014 г.

Засягам различни проблеми

1. Прочитам поредната безмислена лекция в Полицейска академия и решавам да поема към вкъщи. Понякога се питам: да не би пък, този път да не е била безмислена? Я да видим. Питам ги:
- Момчета, тази лекция дали е безмислена за вас?"
- О, да Месир, безмислена е.
Е, казвам - поне ще ви е за обща култура. 
Гледат ме обезпокоено. Анимирано си представям раждането на конструкта "обща култура" в главите им. Първо се появява "култура" и те започват да му търсят съответствие, но не намират. Излиза им само "комисия по културата" и "Слави Бинев". Потърсват връзка с "обща". Излиза им основното значение - "нещо принадлежащо на всички", плюс някаква слаба конотация със "Софийска община". Така и не успяват да изградят смисловата връзка, затова гледат така.
2. На спирката съм. Рядко използваният от мен 111-ти, пристига неправомерно пълен в този час. Не стига това, ами на следващата спирка се натъпкват и ято млади циганки облечени в елегантни нано-шушлеци и ухаещи на новата линия Рефан. Викат, весело обсъждат някакви свои проблеми /етнически, предполагам/, а пътниците наоколо дискретно се хващат за входните отвърстия на джобовете си.
3. На по-следващата се опитва да се качи огромен бял мъж с красива интелектуална спътничка. Като истински джентълмен, той мило заплашва циганките, че ще ги "насмете", ако не им сторят място, а пъстроперите колибрита, вместо да се уплашат, страшно се веселят. Уплътняваме се.
4. Стоя си в транс, нежно пулсирам с тълпата на завоите, край мен се носят нетривиалните простори на Околовръстното - ей, майката си трака, животът е хубав! 
После обаче, започват слизанията и, както казват англичаните: "shit just got real".

понеделник, 1 декември 2014 г.

Мушмулката

1. За трети път отивам да зазимявам вилата този сезон и все не успявам. А е толкова просто - сипва се антифриз в кенефа и се спира водата от един трап в двора. И все нещо не съм направил, все мъчителни въпроси - сипах ли от синия флуид навсякъде където трябваше, за водата кой кран въртях левият или десният /те били два/ и т.н.
2. При всичките идвания в студа, мушмулката ми си стои отрупана и чака. Дръвчето е малко, веселичко, плодовете му са твърди, кисели и отблизо сякаш гледат иронично. Попитах съседа - аграрий, каква тактика да приложа. Той каза, че самият е учуден от поведението на това дърво тази година. После размисли и ме посъветва да го обера сега. Беше ми студено и ме болеше глава от сутринта. Не бях готов за мушмулинг и рационализирах съвета. 
3. Обясних му, че според мен, това е един плод, създаден от природата с идеална цел. Яде се трудно /десет костилки вътре!/, трябва да е гнил, гурме-качествата му са адски съмнителни, не става ни за компот, ни за сладко, ни за тарталетка. Просто е създаден да му се любуваш, като при това не е и особено красив.
- Ти вариш ли ракия? - попита. 
- Така като ме гледаш... отговорих.
Е, каза, нали имаш приятели, ще им раздадеш. 
4. Всъщност, нямам толкова близки приятели, а тези които имам са малко и не искам да ги загубя така левашки - отрупвайки ги с безброй от меките кафяви творения.

* на сн.: тя